Манастир Ксенофонт

Манастирът Ксенофонт заема шестнадесетото място в йерархията на атонските манастири. Манастирът стои в подножието на полегат хълм, спускащ се към морето, в южната част на полуострова, между Дочиар и манастира Свети Пантелеймон.

Има няколко версии относно времето на основаването на Ксенофонт. Според един от тях първият храм е издигнат на това място през 520 г. от свети Ксенофонт, богат и знатен сенатор. Той го посвети на светия мъченик Димитър.

Според друга версия манастирът е основан през X век от гръцкия благородник Ксенофонт, от чието име и е получил името си. Впоследствие той постригва в създадения от него манастир. Той е споменат в живота на основателя на Великата лавра Атанасий Атонски: той е излекувал брата на монаха Атанасий Теодор от рак в Милопотам.

В историческите текстове манастирът се споменава за първи път през годините на император Никифор III Вотаниат. В един от актовете на прото (1083 г.) се съобщава, че великият Дрънгари (морски командир) Никифор - Стефан пристига в манастира, който става монах и игумен тук, като приема името Симеон. Той се погрижи за възстановяването и разширяването на манастира, разчитайки на собствени средства и помощта на императора. Известно е също, че по това време и по-късно на манастира Ксенофонт са дадени редица чифлици на територията на Атон и извън него.

През 1285 г. манастирът е опустошен от пирати и възстановен през 1545 г. от влашките боляри Дука и Радул. В Третия обред на Светата планина той е класиран на осмо място в йерархията на манастирите.

Манастирът Ксенофонт е първият от манастирите, който след установяването на идиоритмичен начин на живот в цялата Света гора се връща към ценобитния образ в съответствие с писмото на патриарх Гавраил IV. Това се случи през 1784г.

Важна роля в тази промяна играят кавсокалийският йеромонах и първият игумен на манастира - Паисий Митиленски, който реконструира и разширява манастира. В тези действия той беше много подпомогнат от активния сакрастан Константин и архимандрит Захари, които направиха пътуване до различни страни за това и събраха значителна сума пари.

В началото на 19 век, в резултат на пожар, значителна част от манастира изгаря, както и много древни документи. Манастирът обаче скоро е възстановен и разширен, този път за сметка на бившия Самаковски митрополит Филотей, който напуска епископията си и прекарва остатъка от живота си като монах на Ксенофонтовия манастир. Неговата работа е продължена от игумена на манастира Никифор от Кими на Евбея.

Манастирът Ксенофонт е уникален с това, че има две катедрални църкви: няма такова нещо в друг манастир на Света гора. Първата катедрална църква е издигната от монаха Ксенофонт. Нартексът на тази катедрала е свързан със западната страна на килиите и трапезарията.

От дясната страна на олтара на по-ранната катедрална църква има малък страничен параклис на Димитър Солунски, който се счита за най-старата сграда на манастира. Оцеляла е и част от древния дървен иконостас. Ранното време на създаването на този иконостас се доказва, наред с други елементи, от скицизма на изображенията и почти релефно-равнинната техника на неговото изпълнение.

Стенописите от 14-ти век са създадени от критския художник Антъни (1544). След тях са създадени стенописи на литиевия притвор (1564), а в края и външния притвор (1637).

Новата катедрала, посветена на светия великомъченик Георги, е построена през 1819 г. с дарения от братята от манастира Филотей. Това е най-големият храм на Атон, с красиво проектиран иконостас в цветен мрамор.

В катедралата няма стенописи, с изключение на няколко по-късни в професите (олтара) и в литиевия притвор, но има две големи и много ценни мозаечни икони на свети Георги и Димитър. Освен това в десния клирос има редица икони на молитвата и дванадесетте апостоли, които по всяка вероятност са били по-рано в иконостаса на някой параклис и датират от края на 16 век.

Освен две катедрали, манастирът има и 19 параклиса, както на своята територия, така и извън нея. На територията на манастира има следните 11 параклиса, четири от които са изписани със стенописи, а останалите не са: св. Евфимия, светите търговци, Успение Богородично и св. Йоан Богослов, св. Лазар и св. Димитър в старата катедрала, както и св. Стефан, Входът в храма на Пресвета Богородица, светите апостоли, св. Нектарий и Света Троица в различни части на манастира. Освен това манастирът притежава килията на св. Андрей в Каря, която е неин представител.

Манастирът Ксенофонт принадлежи на Благовещенския скит, който се намира на изток, на зеления склон на планината с великолепен изглед към залива Сингит. Това е идиоритмичен скит, основан през 1760 г. от Йеромонах Силвестър и монасите Евфраим и Агапий. Скитът се състои от църква, основана едновременно и двадесет и два калива, повечето от които понастоящем са празни.

Забележителни са също чашата за благословение до новата катедрала (1908 г.), камбанарията (1814 г.) и две кули - светите апостоли и св. Стефан.

Сред светилищата в Ксенофонт има няколко чудотворни икони. Най-почитаната икона на Богородица е Одигитрия Ксенофия. Първоначално тази икона остана в катедралната църква на друг Святогорски манастир - във Ватопеда и стоеше там при колоната на левия клирос. През 1730 г. при заключени врати светият образ изведнъж изчезва не само от храма, но и от самия манастир. Скоро братята Ватопеди разбрали, че иконата е в Ксенофонт. Няколко бащи веднага бяха изпратени там, за да пренесат свещения образ на Ватопед. Въпреки строгите предпазни мерки, предприети от монасите, Богородица с удоволствие отново прехвърли по чудо нейната икона на Ксенофонт. След това ватопедците вече не смееха да се противопоставят на изричната воля на Небесната царица.

Друго чудотворно изображение е Свети великомъченик Георги Победоносец. Тази икона от 11-ти век се намира в катедралната църква, от лявата страна на иконостаса. Гърбът на иконата е изгорен. Според легендата иконоборците хвърлили тази икона в огъня, но един православен я спасил и хвърлил в морето, за да потуши пламъците. По Божието провидение иконата отплава към манастира Ксенофонт. Върху брадичката на светеца има рана, нанесена с нож, от която според легендата „тече чиста кръв, сякаш от живо тяло“.

Иконата на Светия великомъченик Димитър Солунски е мозаечно изображение от X век, намиращо се в катедралната църква, вдясно от иконостаса.

Също в Ксенофонт се пази иконата на Преображение Господне, XIII век, изписана с восъчни бои върху стеарин.

В Ксенофонт се пазят частици от реликви: пророкът и баптистът на Господ Йоан, светите апостоли Андрей, Варнава и Филип, първомученик архидякон Стефан, великомъчениците Георги Победоносец и Димитър Солунски, великомъченик Пантелеймон, св. Василий Велики, св. Йоан Богослов св. Йоан Богослов и св. Григорий Богослов св. Фотий, Константинополски патриарх; иеромучениците Харалампий, Евтимий, Акаки и Игнатий Богоносец, мъчениците Теодор Тирон и Трифон, великомъчениците Марина, мъчениците Агатия и Параскева, светиите Модест и Яков Персийският. Също в Ксенофонт е част от Животворящото дърво.

Днес в самия манастир и в принадлежащите му територии се издигат около шестдесет души.