Магнитни моменти на електрони и атоми

Имайки предвид ефекта на магнитното поле върху проводници с ток и върху движещи се заряди, ние не се интересувахме от процеса­ми, срещащи се в веществото. Свойствата на средата бяха взети под внимание формално, като се използва магнитната пропускливост m. За да­да се разберат магнитните свойства на средата и тяхното въздействие върху магнитната индукция­е необходимо да се разгледа ефектът на магнитното поле върху атомите и молекулите на веществото.

Опитът показва, че всички вещества, поставени в магнитно поле, се магнетизират­са. Помислете за причината за това явление.­от гледна точка на структурата на атомите и­лекули, базирани на хипотезата на Ампер (вж. § 109), според която микроскопични токове съществуват във всяко тяло,

причинени от движението на електрони в атоми и молекули.

За качествено обяснение магьосникът­явления с достатъчно приближение­може да се приеме, че електронът се движи­в атома по кръгови орбити. Elec­трон, движещ се по една от тези орбити, е еквивалентен на кръгов ток­това той има орбитален магнит­момент(вж. (109.2)) стрm = АзСн, Mo­чиято муцуна

електрони
Където I = ev - сила на тока, v - честота­електронна орбитала, S е орбиталната област. Ако електрон се движи час по час­стрелка (фиг. 187), тогава токът е насочен обратно на часовниковата стрелка и вектора Rм в с­в съответствие с правилото на десния винт е насочен перпендикулярно на орбиталната равнина­ти електрон.

От друга страна, движейки се по оп­електронът има механичен мо­момент на инерция Le, чийто модул, с­публично (19.1),

Където v =2pvr, pr 2 = S. Вектор Lд (той да­платката също се подчинява на правилното правило на винта) се нарича орбитален механичен момент на електрона.

Фиг. 187 следва, че указанията Rm и Lд са противоположни, следователно вземете под внимание­израз (131.1) и (131.2), получаваме

стрm = - (e/2m)Le = gLд, (131.3)

Наречен съотношение на гиромагнитния орбитален импулс(общи пи­със знака "-", показващ, че посоките на моментите са противоположни­нас). Това е връзка, дефинирана от uni­Версалните константи са еднакви за всяка орбита, въпреки че за различни орбити стойностите v и r са различни. Формулата (131.4) е получена за кръгова орбита, но е валидна и за елиптични орбити. Експериментално определяне на жироскоп­магнитното съотношение е проведено в експериментите на Айнщайн и де Хаас (1915), които наблюдават въртенето на свободно окачен­отидете на най-тънкия кварцов железен конец­та пръчка, когато е намагнетизирана във външната­магнитното поле (по соленоидната намотка­да променлив ток се предаваше с чести-

което е равно на честотата на усукващите вибрации на пръта). Когато изследването е принудително­се определят торсионните вибрации на пръта­сподели гиромагнитното съотношение, което­роят се оказа равен - (f/t). Така че за­в същото време знакът на носителите, отговорни за молекулярните токове, съвпада със знака на електронния заряд и гиромагнитното съотношение­промяната се оказа два пъти по-голяма от въведената по-рано стойност ж (вж. (131.4)). За да се обясни този резултат, като­което е от голямо значение за по-нататъшното развитие на физиката, се предполагаше и по-късно доказа, че освен кълбото­момент (вж. (131.1) и (131.2)), който има електронът собствен механик­ъглов момент Lе извикан въртене.Смятало се, че спинът се дължи на въртенето на електрон около оста си, което е довело до редица противоречия. Сега е установено, че спинът е присъщо свойство на електрическото­трон, като неговия заряд и маса. Гърбът на електрон Les съответства вътрешен (спинов) магнитен момент pms, около­порциониран Les и насочени към про­противоположната страна:

Количеството gs Наречен жиромагнитно съотношение на въртящите моменти.

Проекцията на вътрешния магнитен момент върху посоката на вектора В може да приеме само една от следните две стойности:

където h = h/(2p) (h - константа на Планк), mw - Бор магнетон,бидейки едно­магнитният момент на електрона.

В общия случай магнитният момент на електрона е сбор от орбиталния и спиновия магнитни моменти. Магнит­момент на атома, следователно, складове­се формира от магнитните моменти на съставящите го електрони и магнитния мо­ядката на сърцевината (поради магнитни­ченгета от протони, влизащи в ядрото и­на тронове). Магнитните моменти на ядрата обаче са хиляди пъти по-малки от магнитните моменти на електроните, поради което те се пренебрегват.

По този начин общият магнитен момент на атом (молекула) Ra е равно на векторната сума­но магнитните моменти (орбитални и спинови) на електроните, влизащи в атома (молекулата):

стрa = SRm + SRг-ца. (131,6)

За пореден път обръщаме внимание на факта, че когато разглеждаме магнитните моменти на електрони и атоми, използвахме класическата теория, пренебрегвайки ограничението­разликите, наложени върху движението на електроните от законите на квантовата механика. Това обаче не противоречи на получените резултати, тъй като за по-нататъшно обяснение на магнетизирането на веществата cy­важното е само, че атомите имат магнитни моменти.

Диа- и парамагнетизъм

Всяко вещество е магнитни,тоест, той е в състояние да магнитно­поле придобиват магнитен момент (магнетизират). За разбиране на козината­трябва да се има предвид естеството на това явление­ефектът на магнитното поле върху движението­електрони в атома.

За простота, приемете, че електрическата­тронът в атома се движи в кръгово кълбо­тези. Ако електронната орбита е ориентирана по отношение на вектора B чрез произволно­в същото време, правейки ъгъл а с него (фиг. 188), тогава може да се докаже, че се стига до това­някакво движение около В, при което клепачът­тор на магнитния момент Rm, спазвайки­стоящ ъгъл a, завърта се наоколо

моменти
управлявайте B с някои ъглови скоро­яхния. Такова движение в механиката на­Наречен прецесия.Прецесията около вертикалната ос, преминаваща през опорната точка, се извършва, например, от диска на върха, когато движението е забавено.

По този начин електронните орбити на атом под действието на външно магнитно поле извършват прецесионно движение­което е еквивалентно на кръговото­ку. Тъй като този микроток се индуцира от външно магнитно поле, тогава, според правилото на Ленц, се появява атом с­магнитно поле, насочено­naya е противоположна на външното поле. На­въведените компоненти на магнитните полета на атомите (молекулите) се добавят и­създават свое собствено магнитно поле­VA, отслабване на външното магнитно поле­ле. Този ефект се нарича диа­магнитен ефект,и веществата върху­магнетизирани във външно магнитно поле спрямо посоката на полето се наричат­Ся диамагнетици.

При липса на външно магнитно поле­За диамагнетик той е немагнитен, тъй като в този случай магнитните моменти на електрическите­тронове взаимно компенсират и сумата­магнитен момент на атома (той е­векторната сума на магнитните моменти (орбитални и спинови) на електроните, съставляващи атома) е равна на нула. Диамагнетиците включват много метали (на­например Bi, Ag, Au, Cu), повечето органични съединения, смоли, въглерод и др.

Тъй като диамагнитният ефект е obus­уловени от действието на външно магнитно поле върху електроните на атомите на дадено вещество, тогава диамагнетизмът е присъщ на всички вещества. Въпреки това, заедно с диамагнитните материали­съществуват субекти и парамагнитни- вещества, които се магнетизират отвън­магнитно поле в посока на полето.

При парамагнитни вещества, при липса на­поради външно магнитно поле магнитните моменти на електроните не се отменят един друг и атомите (молекулите) на парамагнетизма­cov винаги имат магнитен момент­Том. Въпреки това, поради топлинно движение­молекули, техните магнитни моменти ори­са произволно ориентирани, следователно парамагнитните вещества са магнитни­не притежават свойства. При добавяне на пара­магнитът във външно магнитно поле е настроен преобладаващ или аз­ориентация на магнитните моменти на атомите на игрището (топлинното движение на атомите предотвратява пълната ориентация). Поради това­zom, парамагнетикът е магнетизиран, с­създаване на собствено магнитно поле, с­течаща в посока на външното поле и го усилва. Това ефектътНаречен парамагнитни.При отслабване­когато външното магнитно поле е намалено до нула, ориентацията на магнитните моменти поради­движението на топлината се нарушава и па­рамката е размагничена. K парамаг­мрежите са рядкоземни ели­ment, Pt, Al и др. Диамагнитният ефект се наблюдава и при парамагнетиците, но е много по-слаб от парамагнитния и­остава незабелязано.

От разглеждане на феномена на парамагнетика­от това следва, че обяснението му съвпада­дава обяснение на ориентационната (диполна) поляризация на диелектриците от до­полярни молекули (вж. §87), само електрическият момент на атомите в случай на поляризация трябва да бъде заменен с магнитния момент на атомите в случай на намагнитване.

Обобщаване на качествения преглед­рений на диа- и парамагнетизма, още веднъж отбелязваме, че атомите на всички вещества са­са носители на диамагнитни свойства. ЕС­дали магнитният момент на атомите е голям, тогава парамагнитните свойства преобладават над диамагнитните и веществото е па­магнит за рамка; ако магнитният момент на атомите е малък, тогава диамагнетикът преобладава­свойства и веществото е диамагнетик.