Любителите на змии, като сапьорите, грешат само веднъж в живота си.

Жителят на Пярну Питър Пилдсъм работи в истинско змийско гнездо. Не, не в компанията на интригуващи офис дами. Той е отровник на змии и бизнесът му в Естония е най-големият.

В най-екзотичния частен зоопарк Pärnu Minizoo, създаден от Peeter Põld­самата, живеят над сто отровни змии от цял ​​свят - от кобра от Шри Ланка до гърмяща змия от Тексас, змия от Малайзия, ефа и верижна усойница. Между другото, окованата усойница, или дабоя, е една от най-отровните змии на Земята: повечето хора умират от ухапванията й.

В мини зоопарка обаче няма влечуги, за които човек да може да каже нещо добро. По стените на терариумите висят надписи: „Много отровно“, „Ухапването е фатално или ампутирано“. Габонската усойница например при ухапване отделя толкова много отрова, че най-често противоотровата не помага.

„В случай на ухапване вероятността от смърт е много голяма“, 46-годишният Põldsam описва обвиненията си. - За различни­За редиците трагичните инциденти с тези, които държат змии, се случват главно в Съединените щати. В Европа, разбира се, също не може без него, но по правило жертвата се отвежда в болницата навреме и на следващия ден, след като прекара нощта под IV, го пускат у дома. ".

Феноменът в САЩ може да се обясни с факта, че много хора в тази страна държат отровни змии. В Естония такива фенове, според Peeter Põldsam, могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка и никой няма толкова голяма „колекция“ като Põldsam.

Дори в експозицията на зоопарка в Талин, според директора му Мати Каал, сега няма нито една отровна змия. „Това изисква работници, които желаят и могат да се грижат за опасни животни“, казва Põldsam.

В своя мини-зоопарк Põldsam се храни и сам се грижи за влечугите. Ухапан е само веднъж от обикновена усойница, която се среща в Естония, а дори и тогава в природата. Põldsam извиква помощници само когато е необходимо­дразнете терариуми, които са дом на 4-метров тигров питон или 5-метров мрежест питон с тегло 40 килограма.

„Питоните всъщност не са голяма работа, но ако решат, че сте тяхната плячка, няма да има спасение“, обяснява той.

Всяка година хората, които държат питони, умират в някое кътче на света. Põldsam също по някакъв начин усети смъртоносната прегръдка на мрежест питон, но благодарение на асистент той успя да се отърве от тях.

„Веднага щом пъхнах ръка в терариума, питонът ме нападна“, спомня си „змийският цар“ от Пярну. - Стискаше ме все повече и повече и вече се приближаваше до гърлото ми. Заедно успяхме да освободим прегръдката на питона. Един път ми беше достатъчен ".

Põldsam не може без помощници, дори когато трябва да влезе в обиталището на нилския крокодил, една от звездите на мини зоопарка. Крокодил с дължина около 20 сантиметра, конфискуван от митницата и изпратен в Põldsam за съхранение преди десет години, е нараснал под два метра и не дава спускане.

Живеейки срещу крокодила, мониторът на Нил Лумумба (с прякор на първия премиер на Република Конго Патрис Лумумба) за щастие е все още малък, но хваща пръста си като форцепс. Възрастно влечуго, достигащо два метра дължина, може лесно да хване пръст. Известен е случай, когато гущер на монитор отхапа носа на човек.

„Не можете да вземете такъв гущер на ръце“, отбелязва Пилд.­себе си. „Африканските степни или австралийски гущери могат да се държат у дома, докато гумите от Нил изискват специално лечение.“.

Puldsam не трябва да се оплаква от липсата на ад­реналин и той има много грижи. Тези, които вярват, че влечугите не изискват специални грижи, грешат. Наистина големи питони рядко се ядат. Той самият­ки, като твоя собствена­особено на жени, понякога­да доброволно в продължение на шест месеца "отидете на диета".

Добре е, ако ядат заек или пиле веднъж месечно. Освен това храната не трябва да е жива, достатъчно е да я загреете предварително. Само няколко змии отказват да ядат убити животни. „Опитваме се да не даваме храна жива“, казва Пилдсъм. „В противен случай змията, търсейки я, може да пострада.“.

Крокодилът се храни средно веднъж седмично с пилешки бутчета, плъхове и риба. Малките змии получават новородени мишки на всеки четири дни. Някои млади усойници се хранят с скакалци и щурци и в крайна сметка преминават към мишки.

„Все още прекарвам около клетките всеки ден“, казва Põldsam. - Има много животни и дори тези, които се хранят веднъж седмично, не могат да бъдат хранени наведнъж.

Обитателите на тропическите гори трябва да валят поне веднъж на ден, за да поддържат влажността на правилното ниво. Те не знаят как да пият от ястия, ближат капки от листа или от собственото си тяло. Отново трябва да почистите клетките ".

Собственикът на мини зоопарка организира храненето на змиите на самоподдържаща се основа. Скрити в кът, стотици мишки и плъхове растат и се размножават. Хлебарки, скакалци и щурци, живеещи в аквариуми, се качват на „масата“ при гекони, жаби и тарантули. Пилетата и зайците обаче трябва да се купуват от фермерите, като не се забравя да се запасят с храна за игуаните, които предпочитат вегетарианска трапеза, и храна за мишки и плъхове (само струва повече от 500 крони всеки месец).