Лизингът като начин за актуализиране на OPF

по дисциплината "Финанси и кредит"

по темата "Лизингът като начин за актуализиране на OPF"

1. Същност и роля на лизинговите операции за финансиране на възпроизвеждането на дълготрайни активи на предприятието

2. Теоретични и методологически основи на лизинговия мениджмънт

2.1 Видове и обекти на лизинг

2.2 Механизъм за извършване на лизингови операции

2.3 Методология за определяне на лизинговите плащания и оценка на ефективността на лизинга

3. Изчисляване на лизинговите плащания

Лизинг (от английски оборудване лизинг - лизинг с отчуждение за срока на лизинга) - лизинг на средства за производство, сгради, конструкции, превозни средства, офис техника, складове и др. При условия на връщане, плащане и спешност с възможност за последващото им продажба на лизингополучателя [2; стр.306-307]

Лизингът е широко разпространен в страни с развита пазарна икономика, поради което чуждестранният опит в областта на лизинга и ефективното развитие на лизинговите сделки в Русия са от голямо значение за развитието на икономиката на страната.

Лизингът е един от начините за ускоряване на обновяването на дълготрайните активи. Тя позволява на предприятието да получи на свое разположение средствата за производство, без да ги купува или да стане техен собственик. В лизингова операция участват три страни: предприятие, което иска да получи на разположение движимо или недвижимо имущество; доставчикът-продавач на този имот и лизинговата финансова институция. Лизингът е изгоден за всички страни по сделката.

Лизингът е една от формите на инвестиционно финансиране, която фирми, банки и други кредитни организации владеят. В някои страни делът на лизинга в производствени инвестиции е повече от 25% (например САЩ).

Като цяло лизингът допринася за растежа на икономиката, повишавайки нейната ефективност, ускорявайки техническия прогрес, засилвайки инвестиционната активност, следователно изучаването на теоретичните и практически основи на лизинговите отношения ще помогне на предприемачите да реализират предприемачески проекти най-ефективно.

Целта на курсовата работа е да изучи основните методи, които допринасят за обновяване на дълготрайните активи на предприятието и прилагането на теоретични основи на практика.

В съответствие с тази цел е определен набор от задачи:

¾ разгледа теоретичните основи на лизинга и неговите организационни, икономически и технически предимства;

¾ изучават механизма на лизинговите сделки и очертават основните етапи на лизинговата сделка;

¾ разглобяване на основните видове и обекти на лизинг;

¾ определят видовете лизингови плащания;

¾ запознайте се с методологията за определяне на лизинговите плащания и ги изчислете.

1 СЪЩНОСТ И РОЛЯ НА ЛИЗИНГОВИТЕ ОПЕРАЦИИ ПРИ ФИНАНСИРАНЕТО НА ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО НА ФИКСНИ АКТИВИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Дълготрайните активи на предприятието са произведени активи, които се използват многократно или непрекъснато в продължение на дълъг период, но не по-малко от една година, за производство на стоки, предоставяне на пазарни и непазарни услуги. Дълготрайните активи се състоят от материални и нематериални дълготрайни активи.

Дълготрайните материални активи включват: сгради, конструкции, машини и съоръжения, измервателни и регулиращи устройства и устройства, жилища, компютри, превозни средства, инструменти, производствен и битов инвентар и други видове материални дълготрайни активи.

Нематериалните дълготрайни активи включват компютърен софтуер, бази данни, високотехнологични индустриални технологии, други нематериални дълготрайни активи, които са обекти на интелектуална собственост, чието използване е ограничено от установените върху тях права на собственост.

Но с течение на времето дълготрайните активи се износват, което пряко влияе върху качествените и количествените резултати от текущите дейности на компанията: производителността на труда намалява, престойът на оборудването се увеличава и обемът и качеството на продуктите, работите и услугите намаляват.

За да се поддържа капацитетът на действащо предприятие, е необходимо периодично да се инвестира в модернизация, междинен и основен ремонт на оборудването, реконструкция на производството, подмяна на физически неизползваеми дълготрайни активи и др.

Техническото преоборудване включва набор от мерки за повишаване на техническото ниво на отделните производствени зони до съвременни изисквания чрез въвеждане на нови технологии, механизация и автоматизация на производствените процеси, подобряване на организацията и структурата на производството.

Изборът на методи и източници на финансиране за предприятие зависи от много фактори: опитът на предприятието на пазара, текущото му финансово състояние и тенденции в развитието, наличието на определени източници на финансиране, способността на предприятието да подготви всички необходимите документи и представете проекта на финансиращата страна, както и условията за финансиране.

Източниците на формиране на инвестиционни ресурси могат да бъдат разделени на три основни групи: собствени, заети, привлечени.

Сред собствените източници на инвестиционно финансиране основната роля играе печалбата, която остава на разположение на предприятието след данъци и други задължителни плащания. Част от тази печалба, насочена към развитие на производството, може да се използва за всякакви инвестиционни цели. Политиката за разпределение на нетната печалба на компанията се основава на цялостната й стратегия за икономическо развитие. Също така собствените източници, получени в резултат на основната дейност на предприятието, включват амортизация и печалба от основната дейност.

Сред заетите източници на финансиране основната роля обикновено играят дългосрочните заеми от банки, както и набирането на капитал чрез пускане на облигации на финансовия пазар. Инвестиционният лизинг е една от най-обещаващите форми за привличане на заети ресурси. Той се счита за една от разновидностите на дългосрочен заем, предоставен в натура и изплатен на вноски.

Все още няма консенсус сред икономистите относно икономическата същност на лизинга. Неговото съдържание и роля в теорията и на практика се тълкуват по различни начини. Някои разглеждат лизинга като особен начин за отпускане на заеми за предприемаческа дейност, други го идентифицират напълно с дългосрочен лизинг или с една от неговите форми, което от своя страна се свежда до наемане или договорни отношения, докато други смятат, че лизингът е забулен начин за закупуване и продажба на средства за производство или право на използване на чуждо имущество и така нататък.

На първо място, лизингът е начин за осъществяване на имуществени отношения, изразяване на определено състояние на производителни сили и производствени отношения, с което е тясно свързано. Особеността на лизинговата дейност е, че, от една страна, тя допринася за формирането на частна собственост върху средствата за производство, а от друга, води до нейното преодоляване, смяна на собственика и управителя. [8; стр.7-8]

Покупката на активи на вноски е достъпна за компании с добро финансово състояние и положителни тенденции в развитието. В този случай активът, придобит от предприятието, служи като обезпечение, което става пълна собственост на предприятието само след като разходите му са изцяло платени. Компанията трябва да има сума за плащане на първоначалната вноска, която е от 10 до 50% от стойността на придобития актив. Този метод на финансиране се използва главно при закупуване на оборудване. Обикновено лизинговите компании предпочитат онези видове оборудване, които могат лесно да бъдат демонтирани и транспортирани. Ето защо лизинговите операции са много чести при закупуване на превозни средства (кораби, самолети, камиони, автомобили и т.н.).

Сред привлечените източници на инвестиционно финансиране на първо място е необходимо да се разгледа възможността за привличане на собствен капитал.

2. ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ЛИЗИНГ МЕНИДЖМЪНТА

2.1 Видове и обекти на лизинг

Съвременният лизингов пазар се характеризира с разнообразие от форми на лизинг, модели на лизингови договори и правни норми, уреждащи лизинговите операции. Видовете лизингови отношения се диференцират в зависимост от формите на организация на сделките, тяхната продължителност; обхват на задълженията на страните; особености на наетите предмети и условия за тяхното обезценяване; видове лизингови плащания; отношение към данъчните стимули; пазарни сектори (приложение 1).