Текст и контекст на руската рок поезия 12

ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА В. Цой

В ТЕКСТА НА Б. ГРЕБЕНЩИКОВ

С какво Чой се различава от всички останали? Първо, както вече споменахме по-горе, той се оказва не просто приятел на Гребенщиков, но и този, в чиято съдба БГ е участвал пряко. Второ, за БГ Цой до известна степен олицетворява източния принцип. Тук, разбира се, не става въпрос само за външни данни. В своето есе-мемоар „Ние бяхме като пилоти в съседни бойци ...“ Гребенщиков пише за Цой по следния начин: „Вероятно е трудно за хора, които не познават Витка, да си представят, че момче, което е учило в професионално училище на това време беше на доста поносимо ниво, познато на древната китайска култура. Човек може спокойно да хвърля имена, да говори за самурайския код ”148 .

В тази връзка изглежда съвсем логично, че самите имена на две песни ни насочват към Изтока. В първия случай, чрез въвеждането на името на алкохолна напитка - саке - слушателят-читател се появява Япония, страна, която според много от приятелите на Цой е била много привлечена от него 149 .

Като цяло песента, както често се случва с Гребенщиков, е ясно разделена на два слоя - повърхностна, четена от всички наведнъж и скрита - предназначена за ценители на японската култура. Първият слой е въведен чрез името и се появява още в първия стих: „В градината от камъни отново цъфтят рози ...” [S. 379]. След това има учебници с изображения на самурай и гейша, доведени от съвременната масова култура с модата си за Япония почти до абсурд (например името на кафенето "Бляскав самурай"). Скритият слой се активира, започвайки от втората половина на второто четиристишие, когато става въпрос за борбата между клановете Тайра и Минамото през 12 век, която е в основата на „Приказката за къщата на Тайра“, една от най-забележителните произведения на древната японска литература. Играта с читателя става по-сложна и в припева откриваме директни цитати от хайку на Кобаяши Иса: „Пълзи, охлюв, по склона на Фуджи, до самата височина“. Гребенщиков с характерната си ирония незабавно понижава патоса на цитата, римувайки думите „седемстотин височини“ („А ние все още имаме седемстотин и така във всяка ръка ...“ [стр. 379]). Следващият катрен споменава гагаку - „придворни и храмови церемониални музикални и хореографски изпълнения“ 150. Тази дума от своя страна се римува с думата „kaisyaku“, което означава помощник в извършването на обреда харакири. В контекста на цяло изречение обаче тази дума се възприема в чисто фонетичен ключ, близо до ухото на рускоезичните хора. Това отново създава ироничен ефект. А.Е. Скворцов пише за особеността на иронията на Гребенщиков: „Иронията на БГ обикновено не е фокусирана, не е насочена към определен феномен. Това се прави, за да не полудее най-накрая, но оттук нататък всичко може да разчита само на лека откъсната усмивка. Оценката на света води до неговото намаление. Всичко изглежда не е съвсем сериозно, леко фалшиво и, както се казва, „втора ръка” ”151. Така настроението на цялата песен се движи по две синусоиди: първата от тях се колебае от сериозната към комичната, а втората - от общоразбираемата до тези, предназначени за умовете на ценителите. Тези криви са тясно преплетени помежду си.

Заглавието на песента диктува не само формулирането на основния проблем, но и външната среда на случващото се, мястото и в случая сцената. Подобно на Никитин, Гребенщиков говори за Индия: въвежда се името на град Тируванантапурам, споменава се урду езикът. Въпреки това, по-голямата част от песента се играе с будистки реалности: датсан, отстъпление (практиката на уединение, отдалеченост от обществото, медитация). В тази връзка се появяват имената на градовете, в които традиционно се изповядва будизма: Катманду, Улан Батор. Източната тема, както се оказа в „Докато носят саке“, може да е причина за появата в това произведение на споменавания на Цой. Струва си да се посочи още една съществена характеристика на решението на темата за Изтока в този текст: тя постоянно се прекъсва от препратки към западната „бляскава“ култура: Лагерфелд, панталоните на Ком Де Гарсън и транс-блусман влизат дискурс. Дори вместо обичайната дума „метро“ се използва английският език „метро“. Заслужава да се отбележи, че името "отстъпление" е взето от английския език ("отстъпление"). По този начин имаме пред себе си определена източна култура, адаптирана към Запада като мода за светоглед.

На пръв поглед името на Цой се появява тук в напълно абсурден контекст: „В апартамента нямаше пасаж от езическите светилища. Преведох всички песни на Цой от урду на латински. " Нека между другото отбележим, че самият Цой също не е бил непознат за абсурдизма; достатъчно е да си припомним „алуминиеви краставици върху платнено поле“ [S. 29] 153. Въпреки това, във фразата за превода все още е възможно да се хване рационално ядро. Песните на Цой в този случай се превръщат в обект, принадлежащ на световната култура, преведен от неназован на урду. Героят на Гребенщиков осъзнава или мисли, че осъзнава превода им на класическия език на Запада, но косвено. Така Чой се оказва една от свързващите връзки между Запада и Изтока.

Жалбата на Б. Гребенщиков към личност В. Цой, както вече споменахме, се допълва от включването на цитати от неговите песни директно в текстовете на БГ. Нека се опитаме да определим каква е природата на този цитат.

Нека се обърнем към песента „Псалм 151“, включена в албума „Sister of Chaos“ (2002). Още по силата на библейската тема, споменаването на името на Мойсей и специфичните блус вокали, то корелира с американския духовен „Go down Moses“, известен в изпълнението на Луис Армстронг. Само този източник обаче не изчерпва предварителните текстове на песента.

Използването на парадоксната техника, често използвана от Цой, концентрираната проява на която наблюдаваме в текста на песента „Място за крачка напред”, също говори в полза на корелацията на тази песен от БГ с творчеството на Цой . По-специално героят заявява: „Имам дума, но в нея няма букви“ [S. 278]. В псалм 151 твърдението „Сега нашата дума е сбор от срички“ е типологично подобно [S. 397]. Спомнете си, че цялата песен на Цой се основава на загубата на една от връзките в двойките „къща-ключове“, „глава-рамене“, „ветрило-вятър“ и др., В резултат на което най-рязката дисхармония на битието се усеща. Гребенщиков в определен смисъл конкретизира причината за проблема, като казва, че думата всъщност е загубила значението си, което води до провал на всяко комуникативно намерение. В резултат на това естественото решение за неговото лирично „Аз” е „да отплава от тези брегове” [С. 397]. В песента на Цой „Мамо, всички сме тежко болни“ в силна позиция (финал) има редове: „А сега стоиш на брега и мислиш - да плуваш или да не плуваш“ [С. 268]. По този начин мислите и съмненията на БГ за лиричния герой Цой отстъпват място на твърда решителност в необходимостта от напускане.

По същия начин неволното напускане на Цой се превърна в най-надеждния начин за запазване на творческото му Аз, което се прояви, по-специално в работата на Гребенщиков. В редица песни от периода след Цой ясно се чуват гласовете на двата субекта на речта: Гребенщиков добавя към гласа на лиричния герой, пресъздаден от него Цой, гласа на своя герой, заключвайки какво би казал другият, ако той можеше да го направи сега.