Лекция 23. Сблъсъци в закона.

1. Понятието за правни колизии.

2. Видове сблъсъци и причини за възникването им.

3. Сблъсъци между нормите на закона и разпоредбите.

4. Начини за отстраняване на сблъсъци. Предпазни мерки.

5. Правно управление на конфликти.

2. В литературата се изследват предимно конфликти на закони и конфликти между нормативни правни актове. Едно­има следните видове сблъсъци:

а) между нормите на закона;

б) между нормативни правни актове, включително в рамките на законодателната система; между закони и наредби­ми; между федерални актове и актове на субектите на федерацията;

в) компетентността или индивидуалните правомощия на държавни органи и длъжностни лица;

г) при прилагане на едни и същи законови разпоредби, включително между актове за прилагане на закона;

д) актове на тълкуване;

е) правни процедури;

ж) между националното и международното право. Понякога се нарича конфликт между закон и регулация

морал, религиозни норми, закон и идеология и др. Но те нямат пряк правен характер и значение.

3. Най-голямо развитие в правната литература получи сблъсъкът на нормите на закона. Предложена е следната класификация­дажба на колизионни норми: времеви, пространствени, йерархични (подчинени), смислени (проф. Н.А. Власенко). Временните сблъсъци се отнасят до разминаването на нормите във времето. Те възникват в резултат на публикуване на моменти­време по един и същ въпрос на две или повече норми, съдържащи­с различни правни разпоредби. Най-често тези конфликти възникват поради грешки в правната техника: приета е нова правова държава, а съществуващата преди това не е отменена. Метод на разреза­Регулирането на временните сблъсъци се основава на правилото, установено от римските юристи, според което приетата по-късно норма на закона отменя предишната. Пространствените сблъсъци са причинени от действието на правните норми в строги граници. В същото време обществените отношения, регулирани от тези норми, имат различни граници с тези норми.­мами, т.е. има несъответствие между границите на отношенията и границите на действието на нормите (имуществени отношения, наследяване и др.). Йерархичните колизии са несъответствия в нормите с различна правна сила. Тези сблъсъци се появяват при повторно­регулиране на конкретна социална връзка едновременно­но се прилагат норми от различни нива, съдържащи различни предписания. Тези конфликти се разрешават и въз основа на правило, разработено от римски адвокати, които предпочитат нормите на по-високо ниво, по-високо юридическо­дива сила. Съществени колизии възникват между общо и конкретно­правни норми, т.е. между нормите, уреждащи вида и вида на социалните отношения, ако те регулират една и съща ситуация. Този тип сблъсък се случва в едно и също пространство и в едно­но и едно и също време между норми от една и съща правна сила. Но разликата между тях се крие в обхвата на регулирането. Общата норма е предназначена да регулира социалните отношения като цяло, а специалните норми са подвид или част от тези отношения. Спецификация­Нормалната норма, като че ли, премахва определени обстоятелства от действието на общата норма. За преодоляване на този тип сблъсъци има правило: специално­Специално правило отменя ефекта на общото правило. Сред сблъсъците от посочения тип сблъсъците между закони и подзаконови актове, включително използването на законодателство, заместващо законотворчеството, придобиват особено негативен характер. Друг важен проблем са конфликтите между федералните актове­ми и актове на субектите на федерацията. И въпреки че Конституцията на Руската федерация определя приоритета на федералните актове пред актовете на съставните образувания на Федерацията (с изключение на актовете по въпроси от изключителна­петиции на субектите), обаче този вид сблъсъци имат до голяма степен политически характер, поради което се разрешават главно чрез преговори и постигане на компромиси. Други видове сблъсъци се разрешават по различни начини, основните от които са предписанията за колизия на закони. Коли­правилата за зониране играят ролята на един вид арбитри, но самият закон за колизията на законите е едва на етапа на формиране.

4. В литературата има няколко начина за разрешаване на правни­технически сблъсъци и тяхното отстраняване. Сред тях първото място се дава на­приемането на нов акт вместо противоречиви или отмяната на такъв­th от противоречивите актове. Друг начин е да се разработят правила и принципи на конфликт на закони, които установяват правните приоритети, които трябва да бъдат­да осигуряват както законотворчески, така и правоприлагащи органи. Друг радикален начин за премахване на сблъсъците - съдби­нова процедура за разглеждане на спорове в конфликтни ситуации, включително конституционно правосъдие, арбитраж, арбитраж. Този метод се счита за един от най-ефективните, тъй като su­дебатните решения са от императивен характер и обикновено са обвързващи. Освен това в съдебното заседание страните по спора могат да се явят­представете доказателства, изложете аргументите си, аргументирайте позицията­и др. Решенията на Con­Конституционният съд на Руската федерация, които влизат в сила веднага след съобщението и не подлежат на обжалване. Важно средство за разрешаване на конфликти са съдебните тълкувания­ния. Те позволяват да се премахне конфликтът на закони, актове, про­cedur и др. Тълкувания на конституционни норми от Kon­Конституционният съд на Руската федерация е от прецедентно значение както за самия съд, така и за други държавни органи­нови и длъжностни лица. Тълкуването на действащото законодателство от Върховния съд и Върховния съд­битраж съд на Руската федерация. Като средство за разрешаване на правни конфликти те наричат­те предоставят законодателно потвърждение на възможността за обжалване на определени актове или действия по съдебен или административен ред­ке. Целите за елиминиране на конфликтите се изпълняват и чрез протестни действия на прокуратурата по предписания начин. Средствата за разрешаване на сблъсъци, както вече беше посочено, са­също се провеждат помирителни процедури и помирителни процедури. Те са най-ефективни при разрешаване на конфликти на компетентност, с различни­позиции на спорещите страни и др.

1) действието на субектите е строго в рамките на конституционната харта­иновации, в рамките на законите, както и в рамките на фиксираната ком­петиции;

2) предварителна правна експертиза на актове и споразумения­за предотвратяване на конфликти в законодателството;

3) систематизиране на действащото законодателство, което го прави видимо и позволява своевременно идентифициране на конфликти;

4) периодична инвентаризация от законодателните органи на техните продукти за установяване на несъответствия в нормите и други конфликти;

5) анализ на ефективността на нормативните правни актове, който е в състояние да установи конфликти в закона;

6) предвиждане на конфликтна ситуация в нормативната материя­le, което ви позволява да предотвратите конфликти в закона.

Развитието на обществения живот е толкова разнообразно, против­противоречиво, че правната наука и практика все още трябва да търсят други средства за разрешаване и предотвратяване на правни­лизи, адекватни на текущата ситуация.

5. Наличието на различни видове сблъсъци и развитието на помирител­процедури положиха основата за формирането на нова посока­в правната наука - правна конфликтология, която изучава правните норми, принципи, институции от ъгъл на гледане­използването им за предотвратяване и разрешаване на законни­диви конфликти. Както знаете, всяко общество е богато на различни конфликти­тами, включително между не само отделни индивиди, но и­дивидент и държава, индивид и общество. Конфликт в­съществително и дясно. И така, Н.М. Коркунов (1853 - 1904) едно време тълкува правото като диференциация на интересите. Г. Джелинек (1851 - 1911) отбелязва двойствената природа на правото, което съчетава това, което е и какво се дължи. Р. Иеринг (1818 - 1892) също пише за конфликта в­ve и готовност да защитават своите интереси чрез борба. На съвременния етап развитието на теорията на правната кон­конфликтология най-голям принос има проф. В. П. Казимирчук, акад. В.Н. Кудрявцев, проф. Ю.А. Тихомиров и др. Най-често правната конфликтология се тълкува като ком­сложно, интердисциплинарно, интердисциплинарно научно направление­правна мисъл. В същото време се подчертават конфликти, които възникват:

1) въз основа на противоречия в правните норми и актове;

2) извън правната сфера, но впоследствие придобиване на юридически лица­диви знаци.

По този начин предметът на юридическото разрешаване на конфликти е от двойствен характер, т.е. тя се занимава с два вида измама­споменати по-горе конфликти.

1) отразяване на правната реалност, включително нейната деформация­мация: недостатъци на правната система, несъвършенство на закона­правителство, съдебна практика и др. (информационна функция);

2) влияние върху промените в правната реалност (динамика­ical функция).

Тъй като правните конфликти са мултифакторно явление­те са причинени от различни причини и условия. Прието е да се разграничават четири групи фактори, влияещи върху възникването и развитието на правните конфликти:

1) глобален, т.е. фактори на световното социално развитие­тия, включително комбинация от общи, екологични и други фактори;

3) локални, които зависят от конкретната проява на различни фактори на нивото на определена територия или­организация;

4) синергични или случайни, определени от случайно съвпадение.

Понастоящем няма единна юридическа типология­конфликти. Може да се извърши по различни причини.­ямс: по клонове на закона, в които протича конфликтът; от структурата на нормата, свързана с конфликта; по типа на правоприлагащия орган, участващ в правен конфликт или разрешаване­разтърсващ конфликт; по формите на осъществяване на правото; по характера на конфликтните действия и пр. Динамиката на правните­физически конфликт - неговото възникване, развитие и разрешаване. Съответно се разграничават три етапа: предконфликт; кон­конфликт; след конфликт. Във всеки от етапите се разграничават определени етапи. Например в предконфликтния етап се разграничават два етапа: възникване на конфликтна ситуация; появата на противоречива правна уредба­та връзка. В същото време субектите на конфликта трябва да са наясно с текущата ситуация именно като конфликтна. Действителната конфликтна ситуация е свързана с дефиницията на структурата на правния конфликт, т.е. външен вид преди всичко­тия противоположни субекти - основните участници в­конфликт. Субектите могат да бъдат отделни лица, а колективни субекти - държавни и недържавни организации. Отивам­държава и общини. В структурата на правния конфликт се разграничава и обект, т.е. каква е целта на конфронтацията на субектите. Потенциални обекти могат да бъдат обществените отношения, които са обект на правно регулиране. Но реални обекти също могат да бъдат­ценности, ресурси, действия, техните резултати и др. Изтъкнете субективните и обективните аспекти на правната уредба­небесен конфликт. Субективната страна е вътрешната­ранната му, психологическа част, включително мотивационния процес в конфликта, който се формира на базата на действителната­нужди, интерес, целеполагане, проява на волята на субектите на конфликта и др. Обективната страна на правния конфликт включва различни поведенчески форми на конфронтация - правно значими действия, правно неутрални, съчетаващи­и от двете. Една от централните части на управлението на правни конфликти с­поставете управлението на конфликти, начини за тяхното разрешаване, правни­правни процедури и механизми за правно разрешаване и др. Инструментите, използвани за управление и разрешаване на правни конфликти, са доста разнообразни. Включва:

1) локализиране на конфликти с цел тяхното ранно предупреждение­ния и разпределение;

2) прехвърляне на конфликтно състояние от деструктивна форма в положителна;

3) създаването на посреднически и арбитражни държавни и публични органи;

3) легализация на неправни конфликти;

5) неформални начини за разрешаване на конфликти, по-специално преговорния процес за постигане на споразумение и­sti (например колективно договаряне в производството), постигнато­изграждане на консенсус, вземане на алтернативни решения и др.

укрепване на върховенството на закона и върховенството на закона;

повишаване на уважението към закона и закона като цяло;

повишаване на престижа на правните ценности в обществото;

развитие на социалното, груповото и индивидуалното право­съзнание, повишаване на правната култура.

Изследване на настоящото състояние на правен конфликт­gii ни позволява да заключим, че обектът на изследване и концепции­апаратът за разрешаване на правни конфликти не е достатъчно развит­тен. Това изисква фундаментални изследвания, способни да разберат същността и спецификата на правните конфликти,­дали правата са в тяхното разрешаване, за да се анализират причините за тяхното възникване­иновации и на тази основа овладейте уменията и технологията за изплащане­управление на конфликти или смекчаване.