Курсова работа (теория) Правотворчество

Министерство на образованието на Руската федерация

Държавна образователна институция

Висше професионално образование

Оренбургски държавен университет

Юридически колеж по хуманитарни науки

Катедра по правни дисциплини

по теория на държавата и правото

по темата: Законотворчество

Изпълнено: студент гр. ...

1. Понятието законотворчество. Законотворчество и формиране на правото. пет

2. Понятието и видовете законотворчески дейности .... ……… единадесет

2.1 Приемане на нормативни актове от държавни органи ...... .11

2.2 Референдумът като вид законотворчество ………. …………… .14

2.3 Регулаторни споразумения …………………. ……………… .15

3. Основните етапи на законотворческия процес ……… .… . ……. 18.

4. Техники и методи, използвани в законотворческия процес …………………………………………………………… .22

Библиография ……………………………. ……… .28

Задачата на моята работа не е просто да опиша процеса на възникване на закона през всички етапи от неговото създаване, а да покажа научните основи на тази дейност: това са въпроси на необходимостта от правно регулиране на обществените отношения, въпроси на научно планиране на законодателната работа.

Всичко по-горе повлия на избора на темата на курсовата работа.
Процесът на изучаване на действащото законодателство на Русия не може да се нарече забавление. Но понякога законодателят ни радва с някои забавни формулировки: в сегашното законодателство има както очевидни абсурди, така и фрази, които се вихрят толкова, че не е възможно да се разбере значението им, въпреки че изглежда, че няма непознати думи. Няколко поразителни примера:

1. Воден кодекс: "Концепцията за собственост не се прилага изцяло за водните обекти, тъй като водата, концентрирана в тях, е в състояние на непрекъснато движение и обмен на вода".

2. Федерален закон "За изменения и допълнения към част втора от Данъчния кодекс на Руската федерация" от 29 декември 00 166 FZ: "В член 204. в заглавието думата" данък "се заменя с думата" акциз ".

3. Данъчен кодекс, част първа: "Делът на непрякото участие на една организация в друга чрез поредица от други организации се определя под формата на произведението на дяловете от прякото участие на организации от тази последователност, една в друга".

1 Понятието законотворчество

Понятието законотворчество (правна формация) обикновено се използва в два смисъла: формиране (произход) на правото; формиране на отделен правен закон или по-широк нормативен правен акт. До този момент проблемът за връзката между правото и закона няма еднозначно решение.

Съществува гледна точка, че само държавата е единственият и изключителен източник на право, който се формира чрез законите, които тя приема. Този подход разкрива разбиране за равенството между закона и закона.

Например М.Н. Марченко смята, че държавата има изключителни правомощия да формира закони, но не и права. „Държавата монополизира законотворчеството, а не законотворческа дейност, защото законотворчеството и законотворчеството, а заедно с тях и правото в резултат на законотворческия процес и правото като продукт на законотворчеството, според възгледите, разработени с този подход, не винаги съвпадат“ [1]

В същото време той признава, че някои от законите имат юридически характер. Теорията все още не е разработила критериите за разделяне на законите на законни и неправни, както и разграничението между закон и закон.

Чрез законотворчество ще се съгласим да разберем вида на държавната дейност, който се състои в процеса на формиране и придаване на официална форма под формата на закон на волеизявлението, която съответства на интересите на по-голямата част от населението. [ 2]

Правотворчеството е специална форма на действие­дейността на държавните органи при разработването и приемането на нормативни правни актове с цел установяване, изменение или премахване на правните норми.

При разбирането на тази концепция основният акцент е върху факта, че законотворчеството е създаване на право, тоест създаване на система­теми на правните норми. Той представлява дейността на държавата­подаръци. Ако не изпуснем от поглед тези основни моменти в концепцията за законотворчество, то едва ли можем да се съгласим с твърдението на В. В. Лазарев в учебника „Обща теория на правото и държавата“, че „първоначално правото се формира естествено исторически, преди и­в зависимост от дейността на законодателя. " По наше мнение такова твърдение е продължение на собствените му заблуждения по отношение­понятието закон. Този закон, който се формира естествено в исторически план и законът, създаден в резултат на законотворчески акт­държава, същността не е една и съща. Образувано естествено­venno - исторически - не юридическо право и към дейностите на юридическото­stov няма пряка връзка. Някои форми са така наречени­този природен закон отдавна е забравен (например, калим) и някои­последният, след като е влязъл в системата за правата на човека, действа като оценяващ по отношение на правния закон. Накратко, законотворчеството е първоначалната и естествена дейност на държавата да създава­правни (правни) норми и тази дейност вече не предшества: няма държава - няма законно право­VA, държавата се появи - тя създава определени правила за поведение и съответните правоприлагащи и правоприлагащи органи­надстройка. [3]

Правотворческата дейност на съвременните цивилизовани държави се извършва въз основа на седемте основни принципа, изброени по-долу, които са организационни принципи, определящи същността, характеристиките и общата насока на тази дейност.

3. Хуманизъм. Този принцип предполага фокусът на законотворческия акт върху осигуряване и защита на правата и свободите на индивида, върху възможно най-пълното задоволяване на неговите духовни и материални нужди. Човек, неговите интереси трябва да са в центъра на законодателната дейност.

4. Научен характер. Законотворчеството е предназначено да се съобрази изцяло с неотложните нужди на социалното развитие, неговите обективни закони, да бъдат научно обосновани, да вземат предвид и да използват постиженията на науката и технологиите, да се основават на теоретични разработки на проблеми, изискващи ново регулаторно решение. Научни институции, отделни представители на съответните отрасли на науката, както и учени-юристи трябва да бъдат включени в подготовката на проекти.

5. Професионализъм, тоест участие в разработването на нови законотворчески решения на квалифицирани специалисти в съответните сектори на обществения живот, които имат професионална подготовка, богат опит и достатъчно знания.

6. Внимателност, внимателност при подготовката на проекта. При правни подготвителни дейности е важно максимално да се използва чуждестранен и вътрешен опит, резултатите от социологически и други изследвания, различни видове информация, меморандуми и други материали. Избягвайте бързането в работата, вземайки прибързани, необмислени решения.

7. Техническото съвършенство на приетите актове предполага широкото използване на методи и техники, разработени от правната наука и утвърдени от законодателната практика за подготовка и изпълнение на нормативни текстове, правила на законодателната техника, които трябва да бъдат задължителни разпоредби за законодателя.

Предвид държавния характер на законотворчеството е необходимо да се разграничи законотворчеството в собствения смисъл на думата и по-широко и многоизмерно понятие - формирането на правото, юридическото образование. Нормите на закона се създават въз основа на държавни укази, но този процес се предшества от откриването на необходимостта от регулиране на определена сфера на отношенията, развитието на правните възгледи. Юридическото образование включва научен анализ, оценка на реалността, разработване на възгледи и концепции относно бъдещото правно регулиране, максимално разглеждане на предложения и коментари на партии, социални движения, отделни граждани и техните сдружения, практикуващи и учени, обществено мнение, формулирано от медиите, в научна литература, публични речи, меморандуми, писма и изявления на граждани и др. Правното образование е процес на формиране на държавна воля в закона, докато законотворчеството обхваща дейността на компетентните органи и организации за разработване и приемане на нормативни актове. Правотворчеството е основният, решаващ етап във формирането на правото, неговият логичен завършек. [4]

Може да се създаде впечатлението, че познаването на основите на законотворчеството е полезно само за онези, които го изпълняват - парламентарни депутати, членове на правителството и т.н. Това обаче не е така, защото създаването на правни норми е основната част от държавни органи от всички нива - от най-висшите до местните. Затова юристите, завършили юридически факултети, трябва да знаят във всички тънкости на теорията и практиката на законотворческата работа.

Упражнявайки властнически правомощия, държавата използва различни техники и методи на лидерство - оперативно управление, правосъдие, надзор и контрол, но тези области на държавната дейност не пораждат върховенство на закона, въпреки че се извършват на негова основа.

Трябва да се има предвид, че законотворчеството не е специална функция на държавата, а правна форма, правна „обвивка“ на държавната дейност. Например парламентът одобрява държавния бюджет. Разглеждайки го по същество, анализирайки всички елементи на приходите и разходите на страната, той завършва процеса, като приема закон за държавния бюджет.

По този начин „законотворческият акт“ има две значения. Това е дейността на компетентните органи на държавата по публикуването на правните норми и резултатът от тази дейност, изразен под формата на правен документ, закон и др. [5]

И така, законотворчеството е организационно формализирана, установена процесуална дейност на държавните органи за създаване на правни норми или за признаване като законни на правилата за поведение, които съществуват в обществото. [6]