Развъждане и грижа за кучета (страница 1 от 5)

Кучевъдството е отрасъл на животновъдството, който предвижда отглеждането на кучета от културни породи за използване в различни сектори на националната икономика, спорт и армия. Нито един домашен любимец не се използва толкова изчерпателно, колкото куче. Забележителен нюх и слух, издръжливост, бързина, един вид „интелигентност“, отдаденост, безкористно служене на човека - качества, присъщи на кучето. Ето защо не е изненадващо, че все повече хора, когато решават кое от животните да получат от животни, избират кучето. Естествено, собственикът веднага се сблъсква с проблеми с правилното хранене, грижи и осигуряване на необходимата медицинска помощ.

Сред често срещаните заболявания при кучетата кожните проблеми са особено обезпокоителни. Поради факта, че кожата е анатомично и рефлекторно свързана с вътрешните органи, нейното функционално състояние и външен вид са като че ли огледален образ на състоянието на вътрешните органи и системи. Кожата, често първата, сигнализира за възникнала в тях патология.

Здравата и болна кожа може значително да повлияе на общото състояние на тялото, функциите на нервната система, жлезите с вътрешна секреция и вътрешните органи. Хроничните заболявания, които намаляват антитоксичната функция на черния дроб, гастрит, ентерит, бъбречни заболявания, допринасят за отслабването на защитните свойства на кожата. Това може да бъде придружено от появата на дерматит, развитието на персистираща екзема.

2.0 Преглед на литературата.

Екзема - заболяване на повърхностните слоеве на кожата е възпалено­характер, придружен от полиморфизъм на­първични и вторични обриви и склонност към рецидив. Ек­zema идва от гръцката дума, която означава „wski­легло ", което подчертава появата на мехурчета по кожата, както на повърхността на вряща вода. Най-често се засяга от кучета, след това коне, котки и говеда.

Разграничете острата, подострата и хроничната екзема, и двете могат да бъдат ограничени и дифузни. Всеки от тях може да протече под формата на плачеща екзема. Хронична ек­земята най-често е суха. Разграничете рефлекторна, невропатична, близка до рана или паратравматична екзема.

2.2 Етиология и патогенеза.

Етиологията и патогенезата на екземата в много подробности остават неразрешени. P.V. Nikolsky смята, че състоянието на нервната система е от голямо значение при появата на екзема. М. К. Петрова установява, че дерматитът и екземата лесно се причиняват при кастрати с експериментална невроза. В този случай ролята на ендокринната система в развитието на екзема се свежда до нейния патологичен ефект върху нервната система, което води до нарушение на симпатиковата невротрофична регулация. Клинично това се проявява предимно в областта на кожата, която се дразни от физични, химични, биологични и други фактори. Установено е, че увредените тъкани привличат дразнене и патологични импулси, както и да е, където и да възникнат в тялото на животните. В резултат на екзо- и ендостимуланти и дисфункция на жлезите с вътрешна секреция в тялото на животното се създава вид сенсибилизация, предразполагаща към появата на екзема и дерматит.

При развитието на екзема метаболитните нарушения поради невротрофични, ендокринни, алиментарни и други причини са от голямо значение. Тъй като кожата е функционално свързана с вътрешните органи и жлезите с вътрешна секреция, дисфункциите на техните функции, особено болестите, често са причина за развитието на екзема и дерматит. Това се дължи на факта, че обикновено токсичните продукти, образувани в стомашно-чревния тракт, се екскретират предимно във външната среда, а абсорбираните в кръвта се детоксикират в черния дроб и се екскретират през бъбреците. В случай на нарушение на бариерната функция на стомашно-чревния тракт, чернодробни и бъбречни заболявания, токсичните продукти се екскретират в големи количества през кожата и в резултат на това оказват вредно въздействие върху нея, както отвътре. По този начин екзо- и ендогенните токсични продукти, систематично навлизайки в чувствителна кожа, водят до екзема и дерматит.

От екзогенните фактори са важни следните:

механични (триене, надраскване, излагане на паразити);

микробни и други кожни примеси, които нарушават естествения й дренаж;

радиация и топлина (прегряване и хипотермия).

Също така трябва да се вземат предвид такива ендогенни фактори като ангиовегетативни неврози, функционални нарушения на щитовидната жлеза, яйчници, недостиг на витамини, гастрит, нефрит, хепатит, хепатохолецистит, диария и запек.

2.3 Клинични признаци.

Острата екзема се характеризира с полиморфизъм на обрива. В зоната на екзематозните лезии могат да се наблюдават едновременно различни етапи на развитие на екзема.

Еритемният стадий се проявява с локална хиперемия, висока температура и силен, понякога неконтролируем сърбеж. Животните разресват мястото на зараждащата се екзема и по този начин допринасят за усложняването на инфекцията. На този етап епидермисът и папиларният слой са в състояние на оток.

Скоро се появяват възли (папули) върху хиперемичната, донякъде оточна област на кожата и процесът преминава в папулозен стадий. Над повърхността на кожата се издигат малки, розово-червени папули с размер на пинхед (върху непигментирана кожа). Понякога през първите дни тежестта на възпалителните явления намалява и образуването на нови папули спира; съществуващите папули са покрити с малки люспи, хиперемията изчезва, състоянието на кожата се нормализира. При този курс екземата се нарича папулозна. Често прогресира, ексудацията от съдовете на папиларния слой се увеличава, отокът на папилите и дермата се увеличава, появяват се нови папули. Появилите се преди това папули се превръщат в малки везикули, пълни с лек серозен ексудат.

Екзематозният процес навлиза в следващия везикуларен стадий. На този етап възпалението и ексудацията се увеличават още повече. В междуклетъчните пространства на бодливия слой се натрупва серозен ексудат, изтласквайки клетките и образувайки първоначално малки, а след това макроскопски изразени кухини, представени под формата на мехурчета. Серозен ексудат, натрупващ се над папилите, повдига епидермиса над всеки от тях, в резултат на което на мястото на папулите се образуват мехурчета (везикули). Някои от тях се отварят и ексудатът от тях се излива върху повърхността на кожата.

Везикуларният стадий доста често се превръща в пустулозен. В такива случаи в малпигиевия слой се натрупва голямо количество левкоцитен инфилтрат, особено във везикулите. В резултат на това съдържанието им се помътнява, става гнойно, а балонът се превръща в абсцес - пустула. Скоро пустулите се спукват и се излива ексудат, подобен на гной. На мястото на папулите се появяват яркочервени ерозии, чието дъно е представено от голи, хиперемирани, оточни папили. Ексудатът продължава да се просмуква от тях. В резултат на това хиперемичната подута кожа в зоната на ерозия се оказва плачеща. По този начин процесът преминава в стадия на плачеща екзема. Част от косата пада, останалата коса се слепва заедно с ексудат.

С усложнение на плачеща екзема, тези промени са по-изразени и по-интензивни. Кожата, лишена от епидермално покритие, лесно се заразява, което значително влошава и удължава хода на заболяването. При благоприятно протичане на етапа на плач възпалителните явления постепенно отшумяват и изразеното зачервяване намалява след няколко дни, кожата пребледнява, подуването на папиларния слой и останалата част на дермата намалява. Покриващият го ексудат изсъхва, залепвайки козината в твърда маса. При свободен достъп на въздух се ускорява превръщането на ексудата в жълтеникави кори. При надраскване и други увреждания на папиларния слой кората има тъмнокафяв цвят.

Появата на корички показва прехода от фазата на изтичане към фазата на кората. Ако това се случи на фона на пустулозния стадий или заразена плачеща екзема, тогава под кора се натрупва гной. В този случай първоначално образуваните тънки жълтеникаво-зелени кори постепенно се удебеляват и могат да станат наслоени. Благоприятният ход на екземата на този етап е придружен от намаляване на възпалението, нормализиране на кръвообращението. С възстановяването на епидермиса коричките се отхвърлят. Кожата, покрита с епидермис, е леко блестяща и люспеста.

Процесът се превръща в люспест етап. Ако на този етап настъпи промяна в роговите люспи, тогава сухата повърхност на епидермиса е обилно покрита с рогови плочи или по-малки люспи, наподобяващи трикообразна плака. Когато възпалението напълно изчезне, кожата възвръща предишния си вид и е покрита с нормална козина.

Описаните етапи на екзематозния процес отнемат 2 до 4 седмици. При неблагоприятен ход има забавяне в етапа на плач или в етапа на лющене. В такива случаи екземата се означава като подостра форма. Ако след повече или по-малко време екзематозен процес се появи отново на мястото на бившата екзема, екземата се нарича рецидивираща. Продължителният ход на острата и още по-остра екзема е придружен от удебеляване на кожата, активната хиперемия на папиларния слой се комбинира с пасивна хиперемия. Удебелените участъци от кожата обикновено се увреждат лесно и се обострят, което в крайна сметка води до постоянни промени в кожата и развитие на хронична екзема.

При хронично протичане настъпва акантоза в епидермиса - повишена пролиферация на клетки от бодливия слой, често може да се наблюдава паракератоза - липса на гранулиран слой в епидермиса. В инфилтрата с хронична екзема преобладават лимфоцити и фибробласти; сегментираните левкоцити и плазмени клетки са значително по-малко. Аржентофилните влакна в папиларния слой се топят, образувайки непрекъсната еднородна маса, която претърпява колагенизация. В резултат на това еластичността на кожата намалява, тя се удебелява. Отбелязаните промени в микроструктурата на кожата значително отслабват нейните бариерни, защитни и други функции.