Вашият браузър не се поддържа

Награда за фанфик "Кучето Гейл"

Псевдонимът на кучето съдържа името на персонажа на Гейл Хортън от трилогията на Игрите на глада на Сюзън Колинс

Само аз можех да се сетя. Чехли, моля меки.

Да, върнах се във Фендом на Trail. Кой е страхотен? Добре съм приятел.

Глава Бонус

Уайт мина през парка, увит в шал. Пролетта тази година беше много студена. Вятърът отнесе купчини листа, които щяха да бъдат изгорени. Таня се огледа сред минувачите, по навик да търси някой от своите познати.

- Здравейте - поздрави непознатият, държейки каишка в ръка.

Уайт не позна веднага дъщерята на генерала, тъй като лицето й беше увито в шал до очите и с качулка на главата.

- Здравей - отговори Таня, гадайки кой стои пред нея. - Виждам, че имате ново куче.

- Да, както предложихте, аз я взех от приюта, тя е момиче. - с усмивка.

- Как го нарекохте? Катнис? - предложи блондинката. В крайна сметка Татяна знаеше причината, поради която Алис нарече кучето по този начин и реши, че този път тя също е решила да вземе прякор от тази трилогия.

- Не, игрите свършиха. - продължи да се усмихва Алис. Изглежда, че е забравила какво се е случило преди няколко месеца. - Тереза.

- От поредицата за Джеймс Дешнер? - изясни момичето, - Значи тя.

- Тан, прочетох и четирите книги, тя нямаше друг избор. Тереза ​​- тийнейджърката насочи вниманието си към бялото куче. Дори в сиропиталището тя я погледна. Изоставеното куче се приближи до нея и сложи двете си лапи върху якето й, така че Гейл обичаше да го прави. Тереза ​​веднага хукна към нея. - Искаш ли - инсулт.

- Тя не хапе ли? - предпазливо попита Таня.

- Не, във всеки случай, ако тя не е атакувала веднага, значи тя ви харесва.

- И, тоест, вече беше? - усмихна се Татяна.

- Сестра. Когато току-що го донесох, захапах сестра си. Е, всички кучета я хапят.

Уайт нежно докосна с ръка главата на кучето. Тя погледна първо домакинята, после насочи поглед към капитана. Тереза ​​продължи да седи тихо, в очакване на заповедта на Алиса.

- Симпатично животно - блондинката не можа да сдържи комплимента.

- И аз така мисля, защото тя ми напомня по някакъв начин на Гайла. - съгласи се брюнетката.

- Как сте с родителите си? Фалшиви отношения?

- Изглежда, че всичко е наред, поне не както преди. - призна тийнейджърът, издишвайки. - Знаеш ли, нямах време да попитам: откъде знаеш всичко това? Успяхте да ме убедите толкова лесно, а не като мама или татко.

- Когато бях на петнадесет години, те убиха моето куче - честно каза Таня, - И това беше като куче за мен. член на семейството или нещо подобно. Спомням си, че тогава мразех всички и едва не убих човека, който уби кучето ми.

- Как се казваше той? - попита Султанова.

- Вълк. Той просто имаше такъв цвят и мнозина смятаха, че сме довели вълк, откъдето идва и прякорът. - блондинката погледна часовника. - Добре чао. Може би ще се видим отново. Аз трябва да отида на работа.

- Чакай - тя хвана работника на FES за ръката. - Можете ли да оставите номера си, за да можете да се обадите? - с надежда в гласа.