Куче, човек, котка и сокол (Крилов И.А.)

Куче, Човек, да Котка, да Сокол
Веднъж се заклеха във вечно приятелство,
Неласкаво, искрено, искрено.
Те имаха обща къща, почти обща маса;
Те се заклеха да споделят и радост, и грижи,
Помогнете си,
Застанете един за друг,
И ако е необходимо, умрете един за друг.
Някак всички заедно, тръгвайки на лов,
Моите приятели
Далеч от дома се пребори,
Уморен, уморен
И легна да си почине край потока.

Тук заспаха всички, които лъжеха и които седяха,
Когато изведнъж излезе от гората
Те носят мечка с отворена уста.
Виждайки такава беда,
Сокол във въздуха, Котка в гората,
И Човекът тук би се сбогувал с живота;
Но верното Куче
Плускане със злия звяр,
Залепих се за него.
И, колкото и мечката да го счупи жестоко,

Колкото и да ревах от болка и гняв,
Куче, хващайки го до костите,
Той се закачи на него и не отвори зъба си,
Докато не загубих всичките си сили с живота си.
А Човешкото? За срам на не всички от нас
В сравнение с лоялност към куче!
Докато мечката беше заета да се бие,
Той, като взе пистолета си със себе си,
Прибрах се без душа.

На езика и привързаността, и обслужването са лесни;
Но в нужда можете да разпознаете само пряк приятел.
Колко редки са приятелите!
И тогава кажете колко често съм виждал,
Че, както в тази басня, верното Куче е изоставено,
Така че това,
Коя от главоболията
Спасен е от приятел, доставен,
Той го остави в беда,
Той го смъмри навсякъде.

Бележки

Възпроизведено от публикацията: I.A. Крилов. Пълни съчинения в 3 тома. М.: GIHL, 1946. Т. 3.