Down House: Охлобистин Иван Иванович

Анотация: Сценарий на известния филм на И. Охлобистин, своеобразна интерпретация на романа на Фьодор Достоевски "Идиотът".

Иван Иванович Охлобистин

филмов сценарий по романа на Ф.М. "Идиотът" на Достоевски

Забележка: 1. Даун - човек, страдащ от болестта на Даун, на общ език, идиот. 2. Хаус е модерна тенденция в танцовата младежка музика от края на ХХ век.

Сцена 1. Швейцария. Гледки към планината.

Животът в Швейцария в исторически план се определя от два параметъра - планини и брегове. И двамата бяха известни със своя мащаб и последователност. Само първото е повече от второто, а второто е повече от първото.

Сцена 2. Тунел

Но автобусът за излизане от тунела по някаква причина не бързаше и отвън можеше да изглежда, че му се е случило нещо трагично, непоправимо. Скоро обаче стана ясно:

От тъмната дупка долетяха ритмичните отгласи на определена младежка мелодия и скоро след тях на слънце дойде княз Мишкин, двадесет и пет годишен и облечен в модерен екстравагант, с четири сребърни обеци в дясното ухо и с лента рекордер, който държеше на рамото си. И вече зад него с отчаяни звукови сигнали се появи автобус.

Накрая звукът на клаксона проби музиката, Лев Николаевич се обърна и намери превозно средство.

- Идиот! Идиот! - изкрещя на немски шофьорът на гореспоменатия, - бих могъл да те прегазя! Можеше да умреш!

- Да, всичко може да се случи в този проклет живот - съгласи се принцът, залепи дъвка върху фара и влезе в салона.

Сцена 3. В автобуса.

- Това е полет от Цюрих до Москва, предупреди го шофьорът.

- Съгласен съм - кимна Мишкин, подаде му билета и му обясни, - исках да се разходя, да слушам музика, да мисля.

Озадаченият шофьор провери билета, но като се увери, че всичко е наред с билета, той го пъхна в джоба си и раздразнено натисна педала на газта.

От неочакван сътресение някои пътници паднаха от местата си и получиха множество наранявания.

Близо до мястото си Мишкин намери още двама господа, единият от които с гипс на крака, падна между редовете столове и се закле на руски, друг пътник се опита да го вдигне. Принцът помогна.

Те седнаха, но пътникът с фрактура не се успокои:

- Всички те биха се подигравали на руснака. Те карат като трактор. Просто се качих на мястото си, едва поставих крака си, но се дръпнах малко и още повече си счупих крака ... О, колко уморен и как ме боли кракът! - кимна той на магнитофона на Мишкин, - музиката ти яде.

- Не е останало - намеси се принцът, - това е къща. В моето противоречиво минало - младежка сцена - и посочи моето стерео.

- Комфортна музика, видях - съгласи се с него трети пътник - един черен, вкарах в мазето и показах как други негритянски пръст по чинии изстъргват и чуждестранни туристи, докато скакалците скачат, и със сигурност знам, че жените им без това думи, дайте на съвкуплението ...

Този със счупен крак протегна ръка към Мишкин:

- Парфен Рогожин, търговец.

- Много хубаво - Мишкин стисна ръката му и също възнамеряваше да се представи, но Рогожин веднага предложи: - Хайде да изпием стремето?

- Не мога да пия водка - отказа принцът.

"Е, не знам, но просто ми трябва", каза бизнесменът. - Няма друг начин.