Краставици убийци

Който дойде при нас с краставица, ще умре от краставица.

Руските хора винаги са гледали на Запад с недоверие. Какво добро можете да очаквате от страна, в която дори слънцето се опитва да се скрие зад хоризонта? И как живеят там, болни, в мрак и невежество, които не са знаели нито добрата новина на православния Бог, нито бащиното бичуване, нито щастието да коленичат под силна ръка и да оближат, да оближат сладко ботушите на водачите и началници, от малки до големи.

Атака и мрак винаги идваха от тези мрачни земи. Това е конституцията с нейната нахална обувка, потъпкваща гордото чело на автократа. Това е свободата на словото, безсрамно извличане на гел от устните на умни хора и драскачи, вмъкнато там от незапомнени времена от предците. Това изкусително право да избират свои началници. За щастие властите са били бдителни и са предпазвали хората от инфекция, доколкото са могли. Да, и хората се пазеха.

Проблемът обаче не идва сам. Веднага щом под ръката на дадената от Бога сила се отърсихме от проклетата свобода, когато дойде нова чума. По безкрайните полета, по спящите села и градове, вражеската армия напредваше и заставаше на прага. Този път коварният дух на Запада ни се появи под маската на мирен зеленчук. Обикновена краставица, не забележителна на външен вид, сега се превърна в носител на ужасно зло. И той вече е сред нас.

Походните редици на вражеските краставици заемат рафтовете на нашите магазини без бой. Безброй орди преминават границата в запечатани вагони и се втурват като змия, която се готви да скочи, към самото сърце на страната. Техните отрови, изпускащи отрова, са готови да се потопят във всичко свято, което е било скъпо за нас от векове. Селските полета паднаха под копитата им, неспособни да сдържат победоносния натиск на мрака.

За щастие стражите от високите кули на Кремъл не дремеха и видяха нападение. И те извикаха вика и сърцето на патриот му отговори, ако той не беше презрен търговец на зеленчуци, който продаде родината си. Защото му е по-изгодно и по-лесно да търгува в чужди страни, разбирате ли, отколкото гниещите плодове на родината си. И за да бъде отговорът по-горещ, те обявиха на градушката и света, че краставиците, дошли от запад, носят смърт.

И смъртта се разхожда под формата на краставица из градовете и колибите и коси хората надясно и наляво. И много паднали жертви, които в несериозност решиха да се отдадат на отвъдморски храни, вместо на въображението на родните си полета. И заради този грях стомахът ги предаде, стана, изобличи ги и им даде грубо свидетелство. От мъките на онези нещастници и скоро заминаха в света на предците, безславно и без покаяние.

Това е краят на приказката, както урокът, така и урокът. И който е слушал добрия човек и няма да яде отвъдморския зеленчук, вдигнат до нашето унищожение от ръката на врага. Властта, от друга страна, ще ни предпази от вреда по бащински начин, ако продължим да й ближем това, което тя заповядва. И нека не се чудим на забраната за търговия с европейски зеленчуци и да се избутаме далеч с въпроси кой е платил на кого и колко са платили за него.