Космологични представи на митологията

6. Космологични представи на митологията.

„Информацията за царствено-митологичните идеи на вавилонците датира от 4-то хилядолетие пр. Н. Е. д. имаше много от тях от примитивни вярвания - много богове бяха изобразени като животни или получовеци-полуживотни, вярванията за съществуването на безплътни, свръхестествени същества, играещи добра или зла роля в живота, бяха преобладаващи, имаше поклонение на духовете на мъртвите с жертвоприношения в гробовете “[10] В различни градове на древна Месопотамия те гонели своите богове, но след обединението на цялото вавилонско царство под управлението на Хамурапи, ездачите свещеници обединявали местните богове в един пантеон, а главният бог - суверен на боговете и хората, създателят на небето и земята, всичко, което расте и живее, включително и хората - богът на Вавилон Мардук е обявен.

Първите космогонични презентации са свързани с него. Акадската поема „Енума Елиш“ разказва, че в началото на времето, когато „над неназованото небе, под безименната земя“, е имало само първоначалните океани Тиамат и Апсу. След това, по някакъв неопределен период, се раждат няколко поколения богове. Те започнали да дразнят Апсу и Тиамат с непрестанната си суета и шум и Апсу решил да ги сложи край, въпреки че съпругата му Тиамат го убедила да се смили. За щастие на боговете, един от тях, на име Ея, успя да убие Апсу с помощта на магически заклинания и построи собствено жилище върху трупа си. В него Дамкина, съпругата на Ея, роди Мардук, великолепно дете, което превъзхожда в своите добродетели всички предишни богове.

Тиамат тръгнала да отмъщава за смъртта на съпруга си и изпратила армия от зли чудовища при боговете. Всички бяха обхванати от ужас. Но Мардук не отстъпва, решавайки да се бори със страховит враг, поставяйки условие той да бъде въведен в съвета на боговете и да е върховно божество. Уредено е пиршество, на което Мардук демонстрира магическата сила на словото си: по негова заповед звезда изчезва и се появява отново в небето. Поразявани от неговата сила, боговете избират Мардук за своя глава и го благославят за битка.

Мардук се въоръжи с лък, тояга, мрежа и, придружен от четирите небесни ветрове и седем бури, които създаде срещу единадесетте чудовища от армията на Тиамат, влиза в битката. След като спечели, той се разправя с Тиамат и нейната свита.

След това той създава света: разрязва тялото на Тиамат на две - от долната част прави земята, а от горната част - небето (заключва го с болт и поставя предпазител, така че водата да не може да изтече надолу до земята). След това той определя всички богове на тяхното притежание, небесните тела - техните пътища, издига порта, през която слънцето може да изгрява и залязва, кара луната да свети.

За да спаси боговете от физически труд, Мардук, с помощта на баща си Ея, създаде хора от кръвта на Кингу, който беше убит от него, бунтовен бог, който ръководеше враждебна армия.

Боговете хвалят героя и издигат Есагила - храма на Мардук във Вавилон. В заключение, следва радостен пир, петдесетте имена на Мардук се прокламират, прехвърляйки му силата на почти всички основни богове на акадския пантеон.

Както можете да видите, тази поетична легенда съдържа обосновката за първенството на вавилонското божество над всички останали, а заедно с това и управлението на самия Вавилон над плодородните долини на Ефрат и Тигър, над всички завладени територии.

Тук е оправданието на робския труд пред божествената сила и търсенето на покровител.

„В желанието на вавилонските свещеници да обединят различни местни богове в един пантеон, оглавяван от Мардук, е лесно да се види стъпка към държавната религия“ [11].

През цялата си сложна история от повече от хиляда години Вавилония е била в състояние на непрекъснати войни със съседите си. През втората половина на 1 век пр.н.е. д. тя загуби своята независимост. Асирия, държава, разположена в горното течение на Тигър, се развива в афинитет и противоречие с него. Почти всички вавилонски богове са били почитани в Асирия, но начело е бил националният бог Ашур, който е придобил характера на бог на войната; неговият образ служи като емблема за военното знаме на асирийците; главният град Асирия е кръстен на него (сега Калхат Шаргат, Ирак).

За културното влияние на Вавилон върху Асирия свидетелства огромна библиотека, намерена в руините на двореца на цар Ашурбанипал (VII век пр. Н. Е.) И състояща се от много хиляди глинени маси, покрити с клинописни текстове. В него, заедно с исторически паметници и делови документи (библиотеката служи едновременно като архив), имаше списъци с най-важните произведения на вавилонската литература: религиозни, митологични, астрономически, астрологични; намерените тук речници и граматически помагала са от голямо значение, с помощта на които самите асирийци усвояват чужда и предишна (древна и за тях) култура.

В съвременната наука е обичайно да се разглежда вавилонско-асирийската култура в единство.

Древната египетска култура е била нейна съвременница и ние откриваме в тях много общи неща поради идентичността на социалните структури на техния робовладелски живот, еднаквото ниво на развитие на производителните сили и относителното сходство на природните условия.

Чрез епоса, приказки, легенди, исторически традиции, митологични образи, сюжетите навлизат в хуманитарната култура на различни народи в литературата, живописта, музиката, скулптурата. По този начин древногръцката митология е отразена в произведения на литературата и изкуството. Известно е колко митологични изображения са включени в поетичния език на А.С. Пушкин. Световните религии християнство, ислям, будизъм са изпълнени с митове. Освен това някои особености на митологичното мислене продължават да съществуват в масовото съзнание, дори когато митологията губи предишната си роля.

Митологията на древния свят. М., 1977. S. 458

Кратко очертание на историята на философията. М., 1971. стр. 309

История на световната литература. М., Т. 1. S 523

Антология на световната философия. М., 1971. Т. 1. С.487

Съвременна социална философия. Курс на лекции. К., 1996 S. 370.

[1] Митология на древния свят. М., 1977. S. 45

[2] Митология на древния свят. М., 1977. S. 76

[3] Кратко очертание на историята на философията. М., 1971. S. 44-45.

[4] История на световната литература. М., Т. 1. Стр. 14

[5] Антология на световната философия. М., 1971. Т. 1. Стр. 68.

[6] Митология на древния свят. М., 1977. S. 75

[7] Антология на световната философия. М., 1971. Т. 1. P.104

[8] Митология на древния свят. М., 1977. С.96

[9] История на световната литература. М., Т. 1. Стр. 112

[10] Антология на световната философия. М., 1971. Т. 1. S. 104-105

[11] Митология на древния свят. М., 1977. S. 204