Есе по текста на IN, Унифициран държавен изпит

(1) Както знаете, литературата винаги е била най-близката страна на живота до страданията на хората, трагедията от тяхното съществуване на земята.

(2) Източникът на трагедия винаги е бил отношенията между хората, лични, социални, толкова силно изразени от Шекспир, а в руската литература, несъмнено, от Достоевски. (3) Но в края на ХХ век се появи съвсем друга сфера и причина за глобалната трагедия - в отношенията между човека и природата. (4) Новостта, неочакваността на тази трагедия изненада литературата, тя се оказа неподготвена за нова роля. (5) Литературата все още не възприема „проблема с природата“ като несъмнено основният проблем на съвременния свят.

(6) Но каква е причината за такова невнимание?

(7) Разбира се, веднъж природата настани човек в нейната къща, но той реши, че той е единственият собственик, и създаде своя собствена свръхестествена къща в къщата на природата. (8) И сега той няма друг избор освен да подслони природата в тази къща. (9) Но изобщо не като бедна роднина, а при условие, че тя ще определи режима и реда на живот на новата къща, правото да използва цялото й имущество. (10) Сред това свойство е литературата. (11) За нея няма да има и не може да бъде изключение. (12) Колкото по-скоро тя се озове, мястото й в къщата на нова цивилизация, толкова по-добре.

Писането

С. Залигин е един от онези писатели, за които с право може да се каже: „Това е художник на словото“. Увлекателни описания на природата, създадени от него, изненадващо точни, емоционални, изразяват неговите твърдения за човека.

В своята работа С. Залигин многократно повдига проблема за връзката между човека и природата. Писателят също се позовава на нея в този текст.

В началото на статията той излага тезата, че през вековете литературата, като правило, се е обръщала към изобразяването на човешкото съществуване на земята, предметът на нейното изобразяване е преди всичко „страданието на хората“. Основният проблем на съвременния свят обаче според С. Залигин е „проблемът с природата“, тъй като връзката между човека и природата от края на ХХ век придоби мащабите на „глобална трагедия“.

Съгласен съм с писателя.

В много произведения, например в разказа на В. Распутин „Сбогом на Матера“, романа на Ч. Айтматов „Плаха“, е поставен проблемът за връзката между човека и природата.

Според Распутин този проблем е морален проблем. Унищожаването на природата е и унищожаване на човека, моралните основи на живота. Заедно с Матера един уникален свят си тръгва, жив, надарен с памет и душа, след смъртта му остава незаменима пустота.

В романа на Айтматов „Плуг“ човешкото нашествие разрушава вековните условия на живот на природата. Основните му закони са били нарушени, няма начин да продължите семейството си. Всички малки Акбара умряха и тя отмъщава на човека за това. Природата и човекът са се събрали в непримирима битка, в която не може да има победител. Убийството на Акбара и сина му от Бостън е зловещ, но вълнуващ резултат от верижна реакция на злото, унищожаването на природата от човека. Убийството на природата е убийство на себе си - такъв е символичният звук на финала на романа.

Човек разтърсва, измъчва, ранява плътта на Земята с експлозии на бомби, превръща къщата си в кошче за боклук, сякаш бърза да убие и нея, и себе си. Но Земята е живо тяло със собствен дъх, пулс и е смъртоносно да промени или наруши нещо.

Предизвикателството на нашето време е да се примирим с природата, така че веригата на живота да не се прекъсва. И литературата трябва да помогне за това. Земята трябва да бъде нашият чист, светъл, обичан дом.