Space Laika: кучето, което докосна целия свят

Всичко започва през 1948 г., когато по инициатива на дизайнера Сергей Королев започва работа за определяне на реакциите на високо организирано живо същество върху въздействието на условията на полета на ракетите. След много дискусии изборът падна върху кучето. Беше решено да се проведат изследвания на тестовата площадка Капустин Яр.

Кучетата бяха обучавани за полет във ВВС на авиационната и космическа медицина.

За експериментите са избрани малки кучета с тегло 6-7 килограма, на възраст от две до шест години. Те трябваше да имат добро здраве, висока устойчивост на болести и устойчивост на неблагоприятни влияния на околната среда. Те се опитаха да вербуват момичета в "космическия отряд". Според учените им е било по-лесно да шият дрехи за канализация.

Разработена е и сериозна научна програма за подготовка на кучета за кратки ракетни полети и за дълги полети на сателити. Ръководител на тази работа беше Владимир Яздовски, един от основателите на руската космическа медицина и биология. На първо място, кучетата бяха свикнали с дрехите и да се хранят от автоматична хранилка. Кучетата също трябваше да бъдат обучавани, за да могат безопасно да останат в малка каюта дълго време.

По време на експеримента се наблюдава състоянието на животното. Сензорите регистрираха физиологични параметри: налягане, пулс, дихателна честота, биотокове на сърцето, мозъка, мускулите. Кучетата преминаха през различни специални обучения: предене в центрофуга, тестване на шейкър, изхвърляне. В заключение беше извършен сложен физиологичен експеримент. В резултат на това от десет кучета бе смесеният лайка избран за полета на Sputnik-2.

„Лайка беше хубаво малко куче“, спомня си академик Яздовски. - Тихо, много спокойно. Преди да замина за космодрома, веднъж го донесох у дома и го показах на децата. Те си играеха с нея. Исках да направя нещо хубаво за кучето. В края на краищата тя не трябваше много да живее ”.

Основният въпрос беше: ще се върне ли Лайка на Земята? Отначало надеждите за завръщането на първото „космическо“ куче се подхранваха активно от западните журналисти. Те дори съобщиха подробности за планираното завръщане, позовавайки се на неназован съветски учен. Няколко дни след изстрелването споменаванията за Лайка изчезнаха изцяло от съветските доклади, а на осмия ден от полета на спътника агенция ТАСС съобщи, че радиосигналите от него са престанали да пристигат.

По-късно стана известно, че Лайка вече е починал в 5-7-часовия полет от прегряване на самолета. А спътникът кръжи в космоса още шест месеца, „навивайки“ 2370 оборота около Земята.

Новината за смъртта на Лайка отекна с болка в сърцата на хората, както в СССР, така и по света. Дори имаше вълна от възмущение. Западните защитници на животните настояват за прекратяване на тормоза над кучета.

Стотици писма се изсипват в Кремъл от съветски граждани с предложение да награди Лайка посмъртно с орден „Герой на Съветския съюз“ и да й присвои военно звание. И някой дори препоръча да се изстреля в космоса вместо кучето на генералния секретар Никита Хрушчов.

Полетът на Лайка и трагичната й смърт продължават да вълнуват хората. И така, през 2000 г. в поредица от карикатури, базирани на книги, написани от шведския писател Свен Нордквист, излиза филмът „Kotonaut“, както и компютърна игра. Според сюжета котето Findus мечтае да отиде в космоса, вдъхновено от подвига на кучето Лайка. През 2013 г. австралийската група The Drones издаде албума I See Seaweed с песента Laika. Героичният подвиг на съветското куче намери отзвук в много повече книги, карикатури и песни. Дори няма смисъл да се изброяват всички произведения на световната масова култура, посветени на нашата Лайка: има твърде много от тях.