Контактни лещи

Идеята за използване на контактна корекция принадлежи на Д. Ф. Гершел (1830), който предполага, че астигматизмът на роговицата може да бъде коригиран чрез налагане на черупка от гелообразен прозрачен материал върху роговицата.

В допълнение към коригирането на грешките в пречупването, контактните лещи се използват за терапевтични, защитни, козметични цели, както и за скрининг за големи дефекти на ириса.

Поради факта, че контактните лещи се носят върху роговицата на окото или склерата, им се налагат доста строги изисквания, както по отношение на чистотата на най-прозрачния полимерен материал, така и точността на производството на лещи.

Полимерните материали, използвани за производството на контактни лещи, трябва да бъдат оптически хомогенни, биологично инертни, да имат ниска плътност, да бъдат добре обработени по различни методи, да имат висока кислородна пропускливост, добра омокряемост.

Материалите за производство на контактни лещи са разделени на три групи, всяка от които има както положителни, така и отрицателни свойства: 1) материали за производство на твърди контактни лещи на основата на полиметил акрилат; 2) хидрогелни полимери за направа на меки контактни лещи за по-дълго носене; 3) силиконови полимери с междинни свойства се използват при производството на лещи за дълготрайно износване.

Комбинацията от материали позволява създаването на меки и твърди контактни лещи, при които централната зона остава твърда, а периферната зона, когато е подута, остава мека.

Дизайнът на контактните лещи се определя от формата на техните вътрешни (вдлъбнати), външни (изпъкнали) повърхности и формата на ръба. Вътрешната повърхност на лещата се състои от три зони: централна (оптична), зона на приплъзване и зона на ръба.

Според формата на външната повърхност се различават осесиметрични контактни лещи.

Според формата на вътрешната повърхност контактните лещи се делят на осесиметрични, сфероторни, централни.

В момента контактните лещи се предлагат за традиционно износване (твърдо) и смесено (трябва да се сменят веднъж месечно или повече). Пазарният им дял е съответно 60% и 40%. Цветните лещи представляват само около 2% от пазара. Освен това се произвеждат вътреочни лещи, които са изкуствени лещи.