Кодиране на цифри, символи и графична информация, единици за данни (страница 1 от 2)

Министерство на образованието на Руската федерация

Санкт Петербургски държавен университет по обслужване и икономика

Институт по търговия и ресторантьорство

Отдел: Управление на организацията

Изпълнено от 1 година студент

задочен сок. клонове

един. КОДИРАНЕ НА НОМЕРА, СИМВОЛИ И ГРАФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ, ИЗМЕРВАНЕ НА ЕДИНИЦИ НА ДАННИ ……………… 32. ПРАКТИКА № 2 ……………………………………… .83. ПРАКТИКА № 3 ……………………………………… .94. ЛИТЕРАТУРА …………………………………………… .11 един. КОДИРАНЕ НА ЧИСЛА, СИМВОЛИ И ГРАФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ, ИЗМЕРВАНЕ НА ЕДИНИЦАТА НА ДАННИ. Кодиране на двоични данни Изчислителната технология има своя собствена кодираща система - тя се нарича двоично кодиране и се основава на представяне на данни чрез последователност от само два знака: 0 и 1. Тези знаци се наричат ​​двоични цифри, на английски - двоична цифра или съкратен бит (бит Един бит може да бъде изразен с две понятия: 0 или 1 (да или не, черно или бяло, вярно или невярно и т.н.). Ако броят на битовете се увеличи до два, тогава вече могат да бъдат изразени четири различни концепции. Три бита могат да кодират осем различни стойности. Кодиране на цяло число и реални числа Целите числа са двоично кодирани съвсем просто - трябва да вземете цяло число и да го разделите наполовина, докато коефициентът е равен на единица. Сумата от остатъците от всяко разделение, записана отдясно наляво заедно с последния коефициент, и образува двоичен аналог на десетично число. За кодиране на цели числа от 0 до 255 е достатъчно да имате 8 бита двоичен код (8 бита). 16 бита могат да кодират цели числа от 0 до 65535 и 24 повече от 16,5 милиона различни стойности.За кодиране на реални числа се използва 80-битово кодиране. В този случай броят се преобразува предварително в нормализирана форма: 3.1414926 = 0.31415926 (101300000 = 0.3 (106 Първата част на числото се нарича мантиса, а втората е характеристика. Повечето от 80 бита са разпределени за съхранение мантисата (заедно със знака) и определен брой цифри са разпределени за съхраняване на характеристиката. Кодиране на текстови данни Ако всеки знак от азбуката е свързан с определено цяло число, тогава с помощта на двоичен код можете да кодирате текстова информация. Осем бинарни бита са достатъчни за кодиране на 256 различни знака. Това е достатъчно, за да се изразят с различни комбинации от осем бита всички символи на английския и руския език, както малки, така и главни, както и препинателни знаци, символи на основни аритметични операции и някои често срещани специални знаци. Технически изглежда много просто, но винаги е имало доста сериозни организационни затруднения. В ранните години от развитието на изчислителната технология те бяха свързани с липсата на необходимите стандарти, а сега са причинени, напротив, от изобилието от едновременно работещи и противоречащи си стандарти. За да може целият свят да кодира еднакво текстови данни, са необходими единни таблици за кодиране, но това все още е невъзможно поради противоречия между символите на националните азбуки, както и корпоративни противоречия. Що се отнася до английския език, който де факто заема нишата на международните средства за комуникация, противоречията вече са премахнати. Американският институт по стандартизация представи системата за кодиране ASCII (American Standard Code for Information Interchange). В системата ASCII две кодиращи таблици са фиксирана, основна и разширена. Базовата таблица фиксира стойностите на кодовете от 0 до 127, а разширената се отнася до символи с числа от 128 до 255. Първите 32 кода на основната таблица, започвайки с нула, се дават на производителите на хардуер. Тази област съдържа контролни кодове, които не съответстват на никакви символи на езиците. Започвайки от код 32 до 127, се поставят кодове за английски символи, препинателни знаци, аритметични операции и някои помощни знаци. Кодирането на символи на руския език, известно като кодиране на Windows - 1251, е въведено „отвън“ - от Microsoft, но предвид широкото разпространение на операционни системи и други продукти на тази компания в Русия, то е дълбоко укрепено и широко разпространен. Друго често срещано кодиране се нарича KOI-8 (код за обмен на информация, осемцифрен) - произходът му датира от времето на Съвета за икономическа взаимопомощ на източноевропейските държави. Днес кодирането KOI - 8 се използва широко в компютърните мрежи в Русия и в руския сектор на Интернет. Международният стандарт, който предвижда кодирането на символите на руския език, се нарича ISO (Международна организация за стандарти - Международен институт за стандартизация). На практика това кодиране се използва рядко. Кодиране на графични данни Ако разгледате с лупа черно-бяло графично изображение, отпечатано във вестник или книга, можете да видите, че то се състои от най-малките точки, които образуват характерен модел, наречен растер. Тъй като линейните координати и индивидуалните свойства на всяка точка (яркост) могат да бъдат изразени с помощта на цели числа, може да се каже, че растровото кодиране позволява използването на двоичен код за представяне на графични данни. Днес е общоприето да се представят черно-бели илюстрации като комбинация от точки с 256 нюанса на сивото и по този начин осембитово двоично число обикновено е достатъчно за кодиране на яркостта на всяка точка. За кодиране на цветни графични изображения се прилага принципът на произволно цветово разлагане на основни компоненти. Като такива компоненти се използват три основни цвята: червен (червен), зелен (зелен) и син (син). На практика се смята, че всеки цвят, видим за човешкото око, може да бъде получен чрез механично смесване на тези три основни цвята. Тази система за кодиране е наречена RGB след първите букви на основните цветове. Режимът на 24-битовия цветен дисплей се нарича True Color. На всеки от основните цветове може да бъде присвоен допълнителен цвят, т.е. цвят, допълващ основния цвят до бял. Лесно е да се види, че за някой от основните цветове, допълнителният цвят ще бъде цветът, образуван от сумата на двойка от другите основни цветове. Съответно, допълнителните цветове са: циан, пурпурно и жълто. Принципът на разлагане на произволен цвят на съставни компоненти може да се приложи не само за основните цветове, но и за допълнителните, т.е. всеки цвят може да бъде представен като сбор от циан, магента и жълто. Този метод на кодиране на цвят е възприет в печатарската индустрия, но четвъртото мастило се използва и в печатарската индустрия - черно (Black). Следователно тази кодираща система се обозначава с четири букви CMYK (черното се обозначава с буквата K, тъй като буквата B вече е заета от синьо) и за представяне на цветна графика в тази система трябва да имате 32 бинарни бита. Този режим се нарича още пълноцветен. Ако намалите броя на битовете, използвани за кодиране на цвета на всяка точка, можете да намалите количеството данни, но обхватът на кодираните цветове е значително намален. Кодирането на цветна графика с 16-битови двоични числа се нарича режим High Color. Когато кодирате цветна информация с осем бита данни, могат да се предадат само 256 нюанса. Този метод на цветно кодиране се нарича индекс.

Информационни единици

Както вече беше казано, основна единица информация за измерване - бит. 8 бита са 1 байт .
Заедно с байтовете се използват по-големи единици за измерване на количеството информация:
1 KB (един килобайт) = 210 байта = 1024 байта;
1 MB (един мегабайт) = 210 Kbytes = 1024 Kbytes;
1 GB (един гигабайт) = 210 MB = 1024 MB.
Напоследък, във връзка с увеличаването на количеството на обработваната информация, се използват такива производни единици:
1 терабайт (TB) = 1024 GB = 240 байта,
1 петабайт (PB) = 1024 TB = 250 байта.

ПРАКТИКА # 2

Създайте папка "Информатика", в която да създадете папка "Word", след това в текстов процесор "Word" създайте файл със свободен текст, включващ 2 абзаца, с име Text.doc, запазете този файл в папката "Информатика".

1. Щракнете с десния бутон на мястото, където искате да създадете папка.

2. В контекстното меню, което се показва, изберете New - Folder

3. По подразбиране тя ще бъде наречена Нова папка, за да я преименувате, можете да отворите контекстното меню в нея и да изберете Преименуване.

4. За да създадете текстов документ в процесора на Word, трябва да щракнете върху менюто "Старт" - Всички програми - Microsoft Office - Microsoft Office Word

5. В отворения документ добавете произволен текст, включващ 2 абзаца.

6. В документа на контролния панел щракнете върху Файл - Запазване като ...

7. В диалоговия прозорец, който се отваря, въведете Име на файл - Текст, посочете разширението DOC и запишете документа в папката "Информатика".

3. ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА №3

Програмиране на алгоритъм на разклоняване.

Нека има програма, която реализира изчислението на функцията: