Книга Сърце от две половини, стр. 28. Автор на книгата Алена Белозерская

Онлайн книга "Сърце от две половини"

- Знаеш ли, баща ти ме изненада повече от всеки друг - каза Габриел. - Не мислех, че президентът на компанията ще сложи празнична шапка и ще започне да пее забавни песни.

Доминик се обърна бавно към Габриел.

- Сутринта направих тест за бременност.

Забелязвайки колко объркано е станало лицето на Габриел, Доминик се обърна. Знаеше, че това ще бъде неговата реакция. Доминик наистина искаше бебе, но се страхуваше, че Габриел ще помисли, че нарочно е забременяла, за да го върже за себе си. Тя обичаше Габриел още откакто Едуард го покани да прекара лятната си ваканция в имението на семейството в Кънектикът. Дълги години тя бе чакала той да й обърне внимание. Тя знаеше за всичките му приятелки и че той беше страстно влюбен в момиче, за което никога не беше разказвал на никого. Често го рисуваше в скицника си и като дете го криеше от Доминик. Когато Габриел не беше у дома, тя извади тези рисунки и погледна красивото лице на странно момиче. Тя се чувстваше тежка в душата си, защото той все още мислеше за нея. Тя се запита: защо е с него, ако той обича друг? И тя разбра, че не я интересува на кого принадлежи сърцето му. Основното е, че той е там. Тази жена не е в живота му и тя ще направи всичко, за да го накара да я забрави.

Габриел усети, че Доминик е разстроен от израза на лицето му. Изпитваше срам от реакцията си.

"Това е невероятна новина", каза той тихо, целувайки тила й.

Доминик се обърна и с благодарност зарови лицето й в гърдите си.

"Съжалявам, че всичко се научи толкова неочаквано", каза тя с треперещ глас и издърпа носа си, усещайки дима. - Боже мой! Тостовете са изгорени! Седнете. Доминик бутна Габриел към масата. - Налейте си кафе и ще изпека още.

Габриел взе вестника в ръцете си и бързо го прегледа с очи. На шеста страница погледът му се спря на снимката на Клементин. Тъжна, бледа, тя предизвика у него неочаквана реакция на нежност и съжаление и той се уплаши.

- Какво стана скъпа? - Доминик го погледна и насочи погледа си към вестника.

Красивото лице на жената, която тя мразеше и се страхуваше, я гледаше. Клементин Ройс Паркър. Вдовица. Доминик изведнъж се изплаши, че ще загуби Габриел. Тя захапа устни и се обърна към прозореца, опитвайки се да скрие сълзите на негодувание и страх, които се появиха в очите й.

- Кога ще съобщим на баща ти, че ще има внук? - попита Габриел.

- Времето днес е страхотно! - възкликна Едуард щастливо, гледайки с удоволствие бурно море.

- Вятърът е твърде силен - каза Габриел със съмнение.

- Няма значение - засмя се Едуард. - Страхуваш ли се? О, да, разбира се, вие сте нашият бъдещ татко, има за какво да се притеснявате.

Всяка неделя, при всяко време, те излизаха на море с яхта. Ветроходството е общата им страст още от следването им. Те дори спечелиха университетската регата, с която Едуард беше особено горд. Габриел изправи лентата за глава и се засмя.

- Майер и Робинс предлагат малко състезание. И Майер се кълне, че ще седнем на опашката им.

- Самохвален - каза Едуард. - Той не знае срещу кого е, ние сме морски вълци!

Морето даваше спокойствие на Габриел. Само там той се озова, забравяйки за всичко. Но днес душата му трепереше, защото бушуващите вълни му напомняха очите на Клементина. Той се усмихна, като си спомни за нея и се разсея от тези мисли само когато чу заплашителните викове на нещастен Едуард. Те загубиха плуването, но той не го интересуваше. Габриел си помисли за нощночерна коса и очи с цвета на бушуващо море.

- Какво ти става днес? - попита изненадано Едуард.

- Всичко е наред - сви рамене Габриел.

- В ред ?! Да, заради теб загубихме!

„Хората не винаги печелят.“ Габриел потупа приятеля си по рамото успокоително.

- Целият яхт клуб ще ни се смее! Майер яхнал кея от радост.

Габриел се засмя на разярения Едуард.

- Следващият път ще спечелим. Хайде, ще почерпя болната ти душа с кафе.

- По-добре нещо по-силно - ухили се Едуард.

В кафенето той се успокои и вече със смях си спомни за неуспешното плуване.

- Отец каза, че Доминик не се справя добре - каза Едуард.

- Тя има болки в долната част на корема, освен това я измъчва токсикоза.

- Лекарят казва, че всичко е под контрол, но Доминик се страхува.

- Не разбирам въпроса ти - надменно се засмя Габриел, знаейки какво има предвид Едуард.

- Не я обичаш - каза Едуард и очите му засияха укорително.

- Да ми каже истината. Все още ли обичаш тази жена?

- Обичам - призна Габриел честно, защото му беше писнало да лъже.

- Тогава защо си с Доминик?

Габриел замълча и след малко раздразнено отговори:

- Спри да ровиш в мозъка ми!

- Колко трудно е за теб, вероятно - Едуард пренебрегна този изблик на гняв и го плесна по гърба. - Сега разбирате защо нямам постоянна приятелка? Предпочитам да стана монах, отколкото да започна такъв! Да бъде скаран от нечий брат?

Те се засмяха и Едуард продължи:

- Габриел, съжалявам за намесата. Защото и двамата сте ми много скъпи.

Доминик погледна бебешките дрехи в магазина на Пето авеню. Тя се погледна в огледалото и очите й светнаха от щастие. Коремът още не се виждаше, но чувството, че в нея е възникнал нов живот, я накара да полети. Доминик се обърна към придружаващия баща и каза:

- Струва ми се, че ще е момче.

Джордж посочи хубава рокля в нежно зелено и се усмихна.

- Бих искала да имам внучка. В нашата къща има много момчета, но има само едно момиче. ”Той прегърна дъщеря си до себе си. - Тя има нужда от компания.

- Може би ще се ожените? - попита бързо Джордж.

- Татко, вече говорихме с теб по тази тема.

- Иска ми се внукът ми да има фамилията на баща си.

- Но той така или иначе ще бъде Хъксли, независимо дали сме женени за Габриел или не.