Клинично значение на антигените и антителата на системата Кел - Портал за спешна медицина и медицина

"> антителата не се свързват с kompleи нямат силен хемолитичен ефект. Те са само сенсибилизаториеритроцити, които след това се фагоцитират в далака. Груповите изо-хемаглутинини имат изразена комплемент-свързваща и хемолизираща активност, те директно лизират еритроцитите в кръвния поток.le, което води до остра бъбречна недостатъчност. Чувствителни към аглутинин, но непокътнати червени кръвни клетки се изолират в черния дроб.

Усложнения след трансфузия, причинени от анти-К антитела, изтичанеса по-малко тежки от усложненията поради несъвместимост при ABO и D. Те са сравнително лесни за спиране с лекарства, ако се диагностицират навреме, но са описани и фатални резултати [21].

Всички антитела от системата на Кел се считат за клинично значими [141, 204, 284, 318]. Анти-К антителата могат да бъдат отговорни за някои трансфузионни реакции [284, 301], включително тези, причинени от несъвместимост междудадени две дози кръв, прелята на пациента [328 407]. Антителата срещу антигените на Kell в някои случаи причиняват HDN [116, 133, 182, 245, 279, 317].

Caine, Mueller-Heubach [116] открива анти-К-антитела при 127 от 127 076 изследвани бременни жени, което възлиза на 0,1%. От тях 13 са имали K + деца, 5 от които са имали HDN с различна тежест. По този начин честотата на HDN поради анти-К-антитела е 0,004%, т.е. 1 случай на HDN на 25 хиляди доставки.

Повечето анти-К антитела се индуцират чрез кръвопреливане и поради това стана обичайна практика да се преливат само червени кръвни клетки К на момичета и жени в детеродна възраст.-.

Някои изследователи не са съгласни, че жените с K- преди ражданетоВ същото време и по време на детеродна възраст могат да се преливат само K-еритроцити и това се мотивира от факта, че фактор К, макар и имуногенен, но К-антитела, няма толкова голямо клинично значение, което им се приписва.

"> раждане + трансфузия на еритроцити) предизвикват най-голям имунизиращ ефект.

Rigal et al. [цит. 204] наблюдава жена, чиито две деца са починали от воднянка, причинена от анти-към антитела.

Bowman et al. [107] съобщават за случай на вътрематочна HDN, причинена от анти-към антитела. Развитото заболяване е спряно чрез три заместителни кръвопреливания в съдовете на пъпната връв на плода.

"> Патогенезата на HDN, причинена от анти-К антитела, е различна от тази, причинена от анти-D антитела. Курсът на HDN, причинен от анти-К антитела, е по-труден за предвиждане, отколкото HDN, причинен от антитела aHTH-D. Според Mollison, Engelfriet, Contreras [284], корелацията между титъра на анти-К-антителата и тежестта на заболяването е малка.При нисък титър на антителата тежестта на HDN може да бъде същата като при относително висок титър.

За разлика от тях, McKeppa et al. [279] и Strohm et al. [Имунохематология, 1991, v. 7 стр. 40] установи, че HDN, причинен от анти-К-антитела с титър под 1: 32, е рядък.

Issitt and Anstee [204] цитира обобщение, според което от 45 K + деца, родени от майки с анти-K антитела, 35 са имали толкова малкопрояви на HDN, че не се налага лечение. Други имат 10 новороденинямаше симптоми на HDN.

"> хемолизата като анти-D и феталната анемия са предимно резултат отобем за потискане на еритропоезата.

Всъщност механизмът на анемия при HDN, причинена от анти-К-антитела и причинена от анти-О-антитела, не е еднакъв. Анти-О-антителата са насоченитенденция главно към липопротеини и предизвиква силна хемолиза на еритроцитите, докато анти-К антителата са насочени към гликопротеини, проявяват по-малка хемолитична активност, но в по-голяма степен засягат хематопоезата. Това твърдение се подкрепя от данните, получени от Southcott et al. [351], Bony et al. [105], Даниелс, Грийн [145]. Тези изследваниятела показаха, че К-гликопротеинът се появява върху еритроидни предшественицив процеса на еритропоеза много рано, а Rh-протеин - по-късно.

Предшественици. Във фенотипа Ko отгоре липсва Kell-гликопротеинеритроидни клетки и еритропоезата протича нормално.

Daniels et al. [145, 146], използвайки активни анти-К антитела, откриха изразена експресия на К антиген в ранните еритроидни предшественици. С антитела анти-D еритроидните клетки реагират на по-късните етапи на съзряване, а именно на етапа на хемоглобинирани еритробласти.

Кел антителата инхибират in vitro не само еритроидните клетки, но също така, както е показано от Wagner et al. [383,384], диференциация на грануло-, моно- и мегакариоцитни прекурсори.