Класификация на божурите

Класификация на божурите.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ГРАДИНИ

По-нататъшно разширяване на градинския асортиментТой е записан с помощта на голямо разнообразие от комбинации на оригиналните видове видове, включително храсти. В зависимост от видовия произход, градинските (междувидови) хибриди имат различни отличителни черти: цвят и форма на цветето, време на цъфтеж, височина и форма на храста и листата, продължителност на живота, устойчивост на болести и отзивчивостсамо за индивидуални методи за грижи.

Най-важната отличителна черта на съвременния сорт трябва да се счита за неговия произход (от кои оригинални видове форми той е получен). Индикаторът за произход стана първият в описанието на сорта. Вторият по важност показател е формата на цветето. На тази основа в съвременната класификация се разграничават пет групи.

Обикновена или недвойна форма. Представлява цветя с един или два реда външни венчелистчета. Тази форма се характеризира с нормално развити (поне външно) и забележими репродуктивни органи: тичинки и плодници. При сортове с вътрешен вид тези органи обикновено са плодородни, тоест имат жизнеспособен прашец и когато опрашват плодниците, те поставят семена. При повечето разновидности с междувидов произход репродуктивните органи са стерилни - те не дават семена.

Полу-двойна форма. Включва цветя с три до пет и дори седем реда венчелистчета. В този случай центърът на цветето остава отворен по време на фазата на пълно развитие на цветето. Репродуктивните органи са доста развити и декоративни. Плодовитостта на репродуктивните органи, както при божурите с проста форма на цвете, се определя преди всичко от видовия произход на растението.

Японска форма. Името си е получил от географския си произход: първите сортове лактоцветни божури с характерна цветна форма са отгледани в Япония, след което са разпространени в други страни. Цвете с японска форма има един или два реда външни венчелистчета - венче. А центърът, изпълнен със стаминиди - тичинки, се трансформира в тесни тръстикови листенца, като все още запазва до известна степен формата и оригиналния цвят на тичинките. Пестиците обикновено са нормално развити. При повечето сортове с бели и светлорозови венчета стаминодите запазват жълтия си цвят. Сортовете с тъмно розови и червени венци, като правило, имат сложно оцветяване на стаминоди: повечето от тях имат цвят, близък до венчето, а краищата или върховете запазват цвета на тичинките.

Геометричната форма на стаминодите е сложна и разнообразна: има гофрирани - вълнообразни повърхности, назъбени ръбове, завои и фрактури във височина. Многоцветността на цветето с подчертан контраст, сложната и изискана форма на стаминиди, грация и съвършенство придават на цветята от тази група необичайна оригиналност и привличат интереса на всички.

Анемонична форма. Цветята имат един или два реда големи външни венчелистчета, като тези на прости или японски цветя. Тичинките се трансформират в съкратени, по-малки от външните венчелистчета, понякога наричани петалодии. Петалодиите са по-големи и по-широки от стаминодите в японската форма и по форма приличат повече на венчелистчетата, те запазват до известна степен жълтия цвят на тичинките, въпреки че това не е необходимо. Цветята на анемона са леки, грациозни и много декоактивна, обаче, тази форма няма много развитие в момента.
В редица чуждестранни класификации и каталози и в местни произведения тази форма не се обособява в отделна група, а се обозначава като японска или хавлиена, в зависимост от степента на развитие на петалодия.

Тери форма. Обемът на цветето е изцяло или предимно изпълнен с венчелистчета, които създават основния декоративен ефект. Ако има репродуктивни органи, тогава те са покрити с венчелистчета. Махровите божури са най-популярни сред нашите любители производители на цветя и представляват огромната част от асортимента им.
В рамките на групата, в зависимост от конфигурацията на цветето и размера на венчелистчетата, се разграничават няколко характерни подгрупи.

Тери розово. Цветето е редовно и правилно сгънато. Всички венчелистчета са големи, равномерни. Преходът от външните венчелистчета към централните е плавен и незабележими или фини. Следователно цялото цвете има цяла, еднородна форма. Трудно е обаче да се каже какво отношение има то към розите (също с различни форми). Днес сортовете от тази подгрупа са най-популярни и широко разпространени. Понякога в рамките на подгрупата се различават сортове със затворен център - пъпка в центъра. Тичинките и плодниците при такива сортове са невидими или липсват.
В някои описания, главно от минали години, така наречената полурозова форма също се обособява в отделна подгрупа, която, съвпадаща с розовата форма, се различава от нея с наличието на забележими тичинки между венчелистчетата. В съвременните чуждестранни описания и каталози тази форма не се откроява.

Тери корона. Те имат един или два реда големи външни венчелистчета. Венчелистчетата в средата и центъра са много по-тесни от външните и обикновено са по-извити навътре, издигат се над последните и образуват корона. Следователно разликата между външните и вътрешните венчелистчета е характерна и отчетлива, както и общата лекота на силуета на цветето. Обикновено цветята на короната се отварят лесно, дори когато се режат на етапа на пъпките. Пример за сорт с цветя с форма на корона е сортът "Бяло платно".

Тери с форма на бомба. За разлика от лостовете на короната, те имат много по-голяма част от централните венчелистчета по обем и развитие, които съставляват плътен център, опиращ се на отчетливо отделящи се външни венчелистчета. Примери за сортове с тази форма на цвете са „Monsieur Jules Elly“ и „Red Charm“.

Тери сферични и полусферични. Външните венчелистчета са големи и широки. Венчелистчетата в короната и централните са по-малко широки, но в същото време ясноняма прекъсване между външните и другите венчелистчета, така че цялостният силует на цветето е близък до полусферична или сферична форма. Между тях тези форми се различават по височината на венчелистчетата на централната част (тя е по-голяма при сферичните). Сортовете със сферична форма включват ‘Cornelia Shaylor’, ‘Clemenceau’, с полусферична ‘Evening Moscow’, ‘Marechal Mac Magon’, ‘Moskvich’.