Ингуш, активист за правата на човека Магомед Муцолгов

Имам Хамзат Чумаков не позволи кръвопролитие

На 27 май в моя блог писах за ислямската конференция „Ехото на Ингуша на Международната ислямска конференция“, проведена в Ингушетия http://www.kavkaz-uzel.ru/blogs/342/posts/21482. Там дадох и личната си оценка на факта на конференцията. Искам да отбележа, че властите, както регионални, така и федерални, постъпиха правилно, че не се ограничиха само до предоставяне на платформа за провеждане на тази конференция, а всъщност свършиха цялата организационна работа. Самата Международна ислямска конференция в този състав и мащаб вече е положителен фактор, който би трябвало да даде тласък за стабилизиране на социално-политическата ситуация и развитие на диалог между поддръжници на различни вярвания и възгледи в религията.

Но нещо се обърка, бих казал, че някой не е имал достатъчно жертви сред младите ингуши през последните 13 години.

Не успях да дойда сутринта в джамията, но по време на молитвата в петък имах време, разбира се, огромен брой служители по сигурността не само около джамията, но и на входовете в нея, веднага хванати моето око. По мое мнение присъствието на служители по сигурността е абсолютно оправдано, но в същото време не беше необходимо да се носят огнестрелни оръжия и да се влиза с бронирани превозни средства, мисля, че това е прекалено много, меко казано, дори бих казал, изглеждаше див. Не ми хареса и фактът, че силите за сигурност предотвратиха преминаването на хора на територията на джамията, но това беше преодолимо, очевидно беше нежеланието на полицията да влоши и без това тежката ситуация. Бих нарекъл тази неразбираема заповед - глупост, но, слава Богу, това не доведе до конфронтация и безпорядък. Не успях да вляза веднага в джамията, но там вече имаше много хора, но успях да отслужа петък молитви в двора на джамията, на поляната, където до мен полицаите се молеха от кордона. След молитвата чух шум в джамията. Реших да видя какво се случва и дали всичко е наред при имама на джамията Хамзат Чумаков. Успях да стигна до него само защото мнозина ме разпознаха наглед, Хамзат беше заобиколен от хиляди енориаши. Доколкото разбирам, провокаторите се опитаха да провокират младите хора да влошат конфликтната ситуация. Видях няколко такива хора, на 40-55 години, единият от които дърпаше човека за ризата, а вторият крещеше, размахвайки показалец пред много млад мъж. Когато стигнах до Хамзат, го чух да казва на хората около него, че не бива да се допускат сблъсъци, че всички ще се успокоят, че молитвата в петък е изпълнена и за да се избегне кръвопролитието, той и неговите поддръжници трябва да напуснат джамията. Видях, че Хамзат изглежда много уморен, затова го попитах дали е добре, Хамзат отговори, че всичко е наред. Няколко момчета от тълпата започнаха да казват, че ще говоря и няколко души, които стояха до мен, веднага ме попитаха дали искам да говоря, на което аз отговорих, че не го правя. В този момент Хамзат отиде до изхода и аз отидох с него. Хамзат беше заобиколен от много хора и всички отидохме да изпратим имама. Докато вървяхме, видях, че Хамзат е придружаван от няколко хиляди души и че полицаите специално изваждат бронирани превозни средства, за да могат хората да преминават безпрепятствено. И това също е спомен, който остана след моята молитва в петък, това е моментът, в който Хамзат, заобиколен от хиляди хора, се разхождаше у дома. Хванах очите си с няколко полицаи от кордона, те бяха с маски, но ги видях да се усмихват. Всъщност какво е щастието, когато няма вражда, когато се избягва кръвопролитие, когато в обществото няма сътресения и напрежение.