Етруски

Етруски в речника на кръстословиците

Обяснителен речник на руския език. С. И. Ожегов, Н. Ю. Шведова.

-s, единици -usk, -a, м. Група дървесни племена, през I хилядолетие преди и. д. обитаващи северозападните територии на съвременна Италия и отпадащи от високата култура. И добре. Етруски, -и.

прил. Етруски, th, th.

Нов обяснителен и производен речник на руския език, Т. Е. Ефремова.

Група древни племена, през I хилядолетие пр.н.е. обитавайки северозападните територии на Апенинския полуостров и създавайки развита цивилизация.

Представители на тази група племена.

Енциклопедичен речник, 1998.

древни племена, обитаващи през 1 хил. пр. н. е. д. северозападно от Апенинския полуостров (регион древна Етрурия, съвременна Тоскана) и създал развита цивилизация, предшестваща римската и оказала голямо влияние върху нея. Произходът на етруските не е изяснен. В края. 7 c. обединени в съюз от 12 града-държави, около средата. 6 c. завладя Кампанията. През 5-3 век. Пр.н.е. д. покорен от Рим.

Велика съветска енциклопедия

Произходът на Е. остава неясен. Древната традиция ги е смятала за потомци на Британия.В съвременната наука преобладаващото мнение (базирано главно на археологически данни) е, че източното новодошло е било само част от етническите групи, участвали във формирането на Естония, развила се в самата Италия в резултат на сложното взаимодействие на местни и извънземни племена. ... Тези възгледи се подкрепят и от характеристиките на етруския език, който е на разположение за изучаване. Археологически няма съмнение, че материалната култура на Естония се е развила въз основа на виланианската култура. Процесът на етническо формиране на Е. е завършен, очевидно, през 8 век. Пр.н.е. д. Основата на икономиката на Е. е земеделието (етруската пшеница, гроздето и ленът са били известни), което изисква (поради блатисти почви) значителни рекултивационни дейности. Говедовъдството играе важна роля. Етрурия добива мед и желязо, при обработката на които Е. достига съвършенство. Търговията се водеше с гръцките колонии в Южна Италия (особено със Сибарис), Атина, Коринт, Картаген и други, по суша - със северните трансалпийски страни. От V век. сеченето на монети започва в градовете на Е.

Д. Оказва силно влияние върху културното развитие на древна Италия, особено римляните, за които те са били образец в приложните изкуства и строителството. От Е. римляните възприемат редица характеристики на политическата организация, структурата и въоръжението на армията, отличителни знаци (знаци за власт) на държавни служители; Митологията и религията на Египет оказаха значително влияние върху римската митология и религия. Очевидно чрез Е. италианските племена от Централна и Северна Италия приеха гръцкото писмо.

Изобразително изкуство и архитектура. Архитектурните паметници са представени от останки от храмове, погребални конструкции, градски стени, инженерни съоръжения (мостове, канали и др.). Крепостните стени и порти бяха направени от добре изсечени площади, плътно прилепнали един към друг. Използвани са клиновидни арки (порти в Перузия, днешна Перуджа), фалшиви стъпаловидни сводове (крипти от VII и VI век пр. Н. Е.) И полукръгли сводове (крипти от III и II век). За развитието на градоустройството свидетелстват останките от правоъгълното оформление на град Марцабото близо до Болоня и хиподамовото оформление (Хиподамус) на град Спина. Жилищните сгради, квадратни в план, имаха дву- или четирискатни покриви и открит двор. Храмовете бяха от два вида: с една или три килии. Издигнати на висок подиум, те имаха дълбок портик, чийто корниз с богато украсен фриз се опираше на тоскански колони. Фронтоните и склоновете на покрива бяха украсени с боядисана теракота. В близост до градовете са оцелели некрополи (Церера, съвременна Черветери, Перусия, Тарквиния, съвременна Тарквиния, Клузиум, съвременна Чиузи и др.). Псевдокуполни гробници (7 век) се срещат в северните райони на Етрурия, гробници в пещери, скалисти первази и др. - близо до Волтера (3 век), под формата на обемна могила-могила - в некропола Бандитача в Черветери, под формата на кутия, стояща на повърхността от травертин - в западния некропол на Марцабото. Много гробни камери имитираха жилищни интериори (гробницата на „Реголини-Галаси“ в Каере, 7 век). Паметниците на монументалната живопис (от 7 век, период на разцвет на 6 и 5 век) се характеризират с изразителност на движенията и жестовете, подчертан силует на фигури и местен колорит (гробницата на „Лов и риболов“ в Тарквиния). В картините от V-IV век. влиянието на древногръцките проби (гробницата на „Леопардите“ в Тарквиния) е засегнато. Картини от 3 до 2 век отразява настроението на периода на упадък на Етрурия (гробница на "Франсоа" във Вулчи). Паметниците на скулптурата включват статуи и релефи от рисувана теракота (антефикси, акротерии, оброчна скулптура), погребални урни, саркофаги и надгробни стели. Саркофагът приличаше на каменна кутия, на чийто капак бяха поставени изображения на съпрузи или единична фигура с купичка в ръка (т.нар. Саркофаг на Лариса Пулен от Националния музей в Тарквиния). Разработен е портретът, примитивните форми на който се срещат в антропоморфни урни. Д. развил изкуството на торевтика (бронзови фигурки на богове, предмети от бита и погребален култ, гравирани огледала), керамика букчеро, имитиращи метални изделия, рисуване на ваза в черни и червени фигури и производство на златни предмети.

Лит.: Елницкий Л. А., Елементи на религията и духовната култура на древните етруски, в книгата: А. И. Немировски, Идеология и култура на ранния Рим, Воронеж, 1964; Залески Н. Н., етруски на север. Италия, Л., 1959; него, За историята на етруската колонизация на Италия през 7-4 век. Пр.н.е. д., L., 1965; Немировски А. И., Харсекин А. И., етруски. Въведение в етрускологията, Воронеж, 1969; Altheim F., Der Ursprung der Etrusker, Баден-Баден, 1950; Bloch, R., Les Etrusques, (2 ed.), P., 1956; Pallottino M., Etruscologia, 5-то издание, Mil., 1963; Hencken H., Tarquinia и етруски произход, L., 1968; Mühlestein H., Die Etrusker im Spiegel ihrer Kunst, B. 1969; Чубова А. П., Етруско изкуство, Албум, М., 1972; Култура и изкуство на Етрурия. Каталог на изложбата, Л., 1972; Палотино М., етруска живопис. Н. Й. 1956; Hanfmann G. M. A., Etruskische Plastik, Stuttg., 1956; Bloch R., Етруско изкуство, Гринуич, 1965 (Историята на изкуството на паладите, ст. 1).

А. И. Харсекин (историческо есе), Г. И. Соколов (изобразяващо изкуство и архитектура).

Етруски (, самоназвание. Rasenna, Raśna) - древна цивилизация, обитавана през 1 хилядолетие пр. н. е. д. северозападно от Апенинския полуостров (област - древна Етрурия, съвременна Тоскана) между реките Арно и Тибър и е създала развита култура, предшестваща римската и оказала голямо влияние върху нея.

Многобройните римски заеми от етруските включват напреднало инженерство, по-специално издигането на сводести сгради. Римските обичаи като гладиаторски битки, състезания с колесници и много погребални ритуали също са етруски.

Примери за употребата на думата етруски в литературата.

В продължение на няколко дни Пандион умишлено се опитваше да игнорира новите пленници, въпреки че забеляза това Етруски гледайки го.

Да си в близки отношения с гърците, Етруски пое от тях култа към олимпийците.

В ранната римска епоха Етруски живеели на запад от полуострова, между Умбрия и Тиренско море.

Струваше ми се това Етруски изчезнали - много внимателно каза Анна-Стина.

Както всички Етруски, той беше чудовищно мързелив, което беше в явно противоречие с другата му типично етруска страст: той обичаше всичко да блести с чистота.

Сред всички събития, всички народи и всички мистерии на историята, само Етруски имат способността да поставят мозъка си в екстремен стрес.

Един много образован човек, кандидат на химически науки, написа статия преди сто години Етруски - това са предците на руснаците.

И тогава всичко си идва на мястото: атлантите са Етруски, Етруски - това са руснаци, а ние по свой начин сме атланти.

Трудно ми е да се съглася с теб, Пашка - каза Алис, - дори да са атланти и освен това Етруски, наистина ли говорят съвременен руски от толкова хиляди години?.

Но какво се случи тогава с града, когато беше нападнат Етруски, ако Рем нямаше стена?

Но пра-пра-дядо ми се роди, когато латинците все още бяха племе, и Етруски вече бяха благородни господа.

Мислех, че империята се трансформира в истинска република, в която Етруски, Латинците и картагенците бяха равностойни партньори!

И така, - Мат започна да сгъва пръсти, - Клавдия не дойде тук на власт, но Етруски а картагенците са разработили неформална система за докладване, така че императорът никога не е бил истински деспот.

Фегор не виждаше как в сведените му очи Етруски зловещата светлина проблесна и угасна.

Наистина ли толкова не уважавате традициите, че вярвате на лъжите, които разказват Етруски -- нашите първични врагове, за да омаловажат величието на Рим?

Източник: библиотека на Максим Мошков

Транслитерация: етруски
Чете се назад като: iksurte
Етруският се състои от 7 букви