Какво харесва снежен човек?

Ксюшка застана до прозореца, качи се на един стол и надникна в здрача отвъд прозореца. Там, в двора имаше снежен човек, когото тя ослепи днес с баща си. Снежният човек се оказа голям, по-голям от Ксюша и красив, с кофа на главата вместо шапка.

Ксюшка беше само на три години, но както каза баба й, тя беше преждевременно дете. Какво означава това, тя не знаеше, но беше много горда от това.

- Ксюша, иди да вечеряш! - обади се мама.

- Идвам! - Тя отговори и помисли за снежния човек: как е там? Може би и той е гладен? Какво ядат снежните човеци?

- Зайчетата обичат морковите, путките обичат млякото, мечките обичат меда и какво обичат снежните човеци? - попита тя мама.

Мама се замисли за минута и се усмихна:
- Скъпа, предполагам, че снежни човеци не ядат. Все пак те не са живи. Направени са от сняг.

Мама е възрастна, знае всичко. Но по някаква причина сега Ксюша не искаше да повярва на майка си. В края на краищата, снежният й човек стои там, на двора, и се усмихва с уста от червени плодове на офика като жив.

След вечеря Ксюша отново изтича до прозореца. Навън беше напълно тъмно, но снежният човек стоеше на мястото си, в светлината на фенера и, изглежда, й махаше с дръжките-клони.

- Вероятно е доста гладен - прошепна Ксюша. - Какво обичат снежните човеци?

Извън прозореца снежинки се завъртяха в причудлив танц, покривайки пътеките с бял пух. На Ксюша й се стори, че този снежен кръгъл танц я завъртя и внимателно я занесе до снежния човек. Той с радост избухна в усмивка и се поклони на създателя си.

- Здравей Ксюшенка! Колко се радвам, че дойде да ме посетиш!

Ксюша отвори уста от изненада. Жалко, че мама не вижда, че е жив и дори говори.

- Знаех, знаех, че си жив! - радостно извика бебето. - И мама каза ...
Ксюня изведнъж си спомни какво толкова я интересува.

- Снежен човек, кажи ми какво обичаш? Обичам котлетите на майка ми и също така обичам всякакви лакомства и сладкиши, нали? Какво ядеш?

Снежният човек се усмихна и се наведе до ухото на Ксюша. Сигурно искаше да й каже това на доверие и тъй като момичето беше още много малко, трябваше да се наведе. И Ксюша беше много притеснен, че няма да се разпадне от това.

- Ще ви кажа само това. Тайно ... обичам ... снежни топки. Бели студени снежни топки.

- Снежни топки! - Ксюша дори скочи от радост. - Разбира се, че сте направени от сняг! Сега ще ... Ще ти залепя цял куп снежни топки!

И момичето започна да извайва снежни топки с малките си ръце. Тя извайваше и извайваше бучки бял студен сняг, но ръцете й изобщо не замръзваха.

И сега пред снежния човек има цял куп снежни топки и той се усмихва по-скоро:
- Благодаря ти, Ксюшенка! Сега имам планински празник!

- Ксюша, събуди се, сънливко! - Мама гали нежно дъщеря си по главата. - Вече е сутрин. Днес времето е прекрасно! Вашият снежен човек ви очаква на разходка. Вчера заспахте на перваза на прозореца, възхищавайки се на приятеля си.

Ксюша потърка сънливите си очи, опъна се на топлото си легло и си спомни какво й е казал тайно снежен човек насън.

- Майка Майка! Знам…

- Знам какво обича снежен човек! Той ми каза ... тайно - тя помани майка си с пръст и прошепна в ухото й. - Той обича снежни топки!

Мама се усмихна:
- Е, тогава тичай да закусваш и излез навън, за да направиш снежни топки за снежен човек!