Какво казва Библията за човека

Откровението за човека, неговата природа, живот и съдба е една от основните теми на Библията, заедно с Откровението за Бог и спасението. Много е трудно да се предаде с кратки думи; ще дадем само най-важната информация за същността и съдбата на човека.

Двойствеността е характерна не само за духовно-материалната същност на човека; има две страни: мъж и жена. Според разказа на ген. 2, жената е създадена като „страна“, аспект на човешко същество (евр. עלצ означава лице, страна или ръб, както и гръцкият πλευρ пред, който го предава).

Създателят поставя пред човека задачата да „обработва и пази“ райската градина, в която Той го установява и му заповядва да „владее“ над всички живи същества. В света, чието съществуване се основава на волята на Създателя, човекът е призован да бъде хармонизиращ принцип, да носи божествената любов в света. Библията много пъти говори за дребността и нестабилността на човек (Пс. 8: 5,102: 15). Независимо от това, благодарение на присъщия му образ и подобие на Бог, човек заема водеща позиция в света и неговото значение в света не е по-ниско от ангелите, които стоят пред самия Бог. Отпадането на човека от единение с Бог носи проклятие за цялото творение, тъй като последното е свързано с Бог само чрез човека.

Отказът на човек да изпълни тези заповеди води до страдание и смърт (Рим. 5:12) като крайна степен на отделяне от Бог, Източника на живота. За спасението на човека Божият Син се въплъти, умря и възкръсна. Следователно единението с Божия Син и следването на Неговата заповед дава на човека възможността да сподели с Него Неговото възкресение (Рим. 6).

Ранните произведения на библейската писменост говорят за човек въз основа на общоприетите идеи от древността. Личността на човек се разглежда в този случай само като част от висшето лице в мащаба на цялото. Такова трансперсонално цяло може да бъде човечество, племе или раса. Само в пророческата епоха библейският контекст включва разкриването на уникалното лично същество на човека; изразява се главно в идеята за личната отговорност на човека. Къснобиблейските, особено Новия Завет, текстове се характеризират с твърд и последователен персонализъм. На тази основа апостол Павел формулира библейската идея, че човекът е едновременно представен в света от множество независими индивиди и формира някакво тайнствено единство, в което всички хора са свързани помежду си в едно цяло. Той говори за Адам, в когото вижда не просто колективен образ, а цялото човечество; също така апостолът вижда спасението на човека като неговото съединение с Господ Исус Христос, Божия Син, в едното Тяло на Христос - Църквата.