501СОВЕТОВ

Много изпитания очакват човек в напреднала възраст. Най-потискащото обаче е съзнанието, че животът свършва, че няма нищо напред. Как да преодолеем подобни настроения? Този въпрос ни отвежда до равнината на философа­психически, идеологически проблеми, които имат преките психолози­обосновка.

Човешкият живот не прилича много на „пряко запазено място“ от мястото на заминаване до местоназначението. Всеки "трансфер" от една количка­съставът към друг не е лесен, често с цената на криза. Един вид психологическа криза преживява човек с кора­плен на старостта.

За да почувстваш своя изпълнител­сила в периода, когато признаците на старостта започват да се отразяват, човек трябва не само да прояви практическа активност, но и да мобилизира воля, умствени качества, да утвърди здрав дух в тяло, което е все по-податливо на болести и заболявания.

Поглеждайки назад в миналото, човек придобива сякаш нова визия за събитията от своята биография, дава му нова оценка от гледна точка на житейския опит, в ситуация, в която­нищо не може да се промени в миналото и няма причина да се изчислява­много в бъдеще. В тази ситуация човешката личност получава състояние на спиране, сто­известна пълнота и пълнота, когато животът е процес на пряко преживяване­вания, поглъщайки всички мисли и чувства и не оставяйки време за „спиране, оглеждане наоколо“, сякаш замръзва и се появява пред съзнанието­завършен с мъж в униформа­nogo пластично изображение, което подлежи на съзерцание. И, съзерцавайки себе си като продукт на изживян живот, в резултат на собствените си усилия, човек разбира своя живот със специална сила.

Особено напрежение и ост­самоизследването на компанията се дава от факта, че в хода на по-нататъшния живот,­минимални промени, възможни са „корекции“ на изминатия път, за които има малък запас от време и усилия. Това е мъчителят­преход от максимално състояние­ активност на слез, бурен де­до нейната константа­тиване, ограничение, наслагвания­здраве, липса на креативност и необходимост да се даде път на ново поколение­ниям.

В същото време днес човек на 60 все още не се чувства стар и по времето на официалния срок вие­пенсионирането често се опитва да увеличи тяхната активност. Наистина, за нашето съзнание старостта, честно казано, няма такова влечение­сила, такъв чар като младостта и ние скърбим за старостта си, с лъжи и козметични трикове се опитваме да скрием нейната награда­naki.

В тази връзка за човек на сто­растежът е от особено значение­сянка на нов смисъл на живота, позиция­тивно съдържание на старостта. Това е централната задача, супер задачата.

Обикновено се страхува от атака­старостта, пенсионирането са преувеличени.

Във всеки случай според социолозите 2/3 от пенсионерите са напълно доволни от живота си и изобщо не бързат да работят. В същото време рязко влошаване на благосъстоянието се наблюдава само на всеки 10-ти, материални затруднения и чувство за безполезност се усеща само на всеки 5-ти, самота ­ всеки 12-ти. В сравнение с очакваното­мнение на социолози, формирано преди проучването под впечатлението на общия тон на разговори със стари хора, всички тези дялове са незадоволителни­изработени изглеждат като твърде малки. Очевидно страхът от старост, пенсионирането не е нищо повече от нов мит, но не и реалност.

Специално придобиване на стари­sti, основната му положителна връзка е мъдростта. Настроение­растеж като определено състояние­дух, значението на който е устата­подновяване на комуникацията и приемственост на поколенията, освобождаване от услуга­неотложността и суетата на ежедневието, поглед в миналото, настоящето и бъдещето едновременно, издигане­старец до ранг на философ на живота­нито, - това качество прави позицията на възрастен човек в съвременния свят уникална по социално и историческо значение, хуманна по своето предназначение и фокус.

Можете да проследите отговорите на този запис чрез RSS.
Можете да оставите отговор или обратна връзка от собствения си сайт.