Какви са формите на монополите?

От отговора на предишните въпроси следва, че моно­полии са най-големите предприятия или сдружения­ния, съюзи на капиталисти. Те се концентрират в своите­ръцете им са производството или продажбата на значителни, но иначе­където и преобладаващата част от определен тип­продукти, един или повече клонове на икономиката.

Под какви форми функционира монополният капитал?

Основните форми на капиталистически монопос­li са картели, синдикати, тръстове, концерни. Тези организации на монополния капитал са­съществуват както в буржоазните страни в различни­клонове на икономиката и в мащаба на цялата световна капиталистическа икономика под формата на международна­монополи. След Втората световна война се появи нов тип международни съюзи на монополисти.­па на Европейската икономическа общност - ЕИО ("Общ пазар"). Тази форма на монопол представлява­е споразумение вече не между отделни големи международни монополи, а между правителствата на различни капиталистически страни.

Каква е разликата между един вид монопол от друг? Картелът е съюз на капиталисти, които ще­се договарят помежду си относно цените за производство­стоките, които продават, при разделянето на пазара на продажби, върху обема на производството на стоки, при размяната на патенти, при условията­набиране на работна сила. Предприятията, съставляващи картела, запазват своето производство и търговска дейност­ическа независимост. Собствениците им са независими­управляват бизнеса си. Участие­На прякорите на картела е определен дял в производството и продажбата на стоки, наречен квота. Много модерни­картелите за промяна са важни по структура и предназначение­но те се различават от картелите, възникнали в края на 19 век. Те обикновено не ограничават дейността си до рамки­ками на чисто търговски операции и нахлуват в производствената сфера на техните участници. В рамките на картела между неговите членове се води борба за квоти, тоест всъщност за получаване на по-голям дял от печалбата. Това често води до колапс на картела.

По-стабилна форма на монопол­единството е синдикат. Членовете му губят търговската си независимост, но запазват себе си­себестойност при организацията на производството. Продавач­продукти, произведени в предприятията на синдиката и закупуването на суровини и материали се извършват чрез­синдикален офис. Членове на синдиката Obya­ние сме готови да й предадем стоките им за известна Синди­катом цена. Точно както в картелите, тук става ожесточено­най-борбата за дял в печалбата и продажбите тогава­варов.

Такива шансове станаха широко разпространени.­ма монопол като доверие. Тук са собствениците на капитала­предприятията от списъка са напълно лишени от производство­управление, търговска и правна независимост­ност. Те стават акционери на акционерно дружество и получават печалба в зависимост от­ранговете на техния дял или броя на акциите - ценни книжа, които дават право да получат участие в­са били акционерно дружество. Доверието се управлява от права­ръководство, ръководено от директори, водещо­производство, продажби, финанси и други операции на тръста. Лъвският дял от печалбите, веднъж­тя отива при големите акционери. Те ръководят и всички дела на акционерното дружество.

Един вид монопол е проблем. Той обединява предприятия от различни индустрии, банки, търговски компании, транспорт­ny и застрахователни компании, базирани на общи финансови­интересите на най-големите капитални магнати. Зависимостта на предприятията от концерна се постига чрез­концентрацията на най-мощните и доминиращи­групата на капиталистите в контрола на концерна­единичен пакет акции, т.е. такъв брой акции, които­роят им дава предимство пред останалите акционери. Този тип монопол сега преобладава­подложка. Ясно показва сливане, срастване на моно­полистично банково и индустриално­хранени.

Монополите не се ограничават само до майките­местно производство (промишленост, селско стопанство­финанси, транспорт и др.) ", но и банково дело, където се създават гигантски финансови и кредитни институции. Свързване на банковото дело и индустрията­капиталът доведе до формирането на финансова олигархия - малка шепа от най-големите­листове или монополни сдружения, правителство­в икономиката на страната и определяне на нейната вътрешна­външна и външна политика.

Доминирането на едрия монополен капитал в икономиката на буржоазните държави се постига чрез така наречената „система за участие“. Същността на тази система за­е, че най-големите акционери държат в ръцете си основното акционерно дружество - "дружеството майка", което е начело на­cerna. Тази компания, притежаваща контролни дялове в дъщерни дружества, доминира над тях и чрез­чернокожото общество „контролира капитала в„ обществата на внуците “. Използвайки „системата за участие“, финансова­големите магнати всъщност разполагат с гигантски капитали, извличат огромни печалби.

В допълнение към монополите в капиталистическите страни съществуват и международни монополи, които са държавни­служат в определен клон на производството, на световния капиталистически пазар. Към началото на Втората световна война имаше около 1200 международни картели. Те контролираха над 40% от всички външни­нейната търговия на капиталистическия свят. Международен­стоманеният картел контролира над 65% от света­износът на стомана, Международният тръст за никел - 80% от производството на никел и Международният картел на алуминия почти изцяло доминират на пазара на алуминий. След войната Стоманеният картел отново е възроден. Международна диамантена Синди­khat контролира 95% от продажбите на диаманти в капиталистическите страни.

Междудържавните монополи са особено важни в икономиката на съвременния капитализъм.­статични асоциации. Те възникват и се развиват в следвоенния период, както на основата на основни­промени в съвременния капитализъм като цяло и в резултат на промени в положението на индивидуалния капитал­статични страни. Научно-технически прогрес, развитие­методи за масово производство, автоматични процеси­Матизацията спешно изисква разширяване на пазарите на продажби, насърчава специализацията и сътрудничеството на производството и засилва тенденцията към обединяване на усилията на капиталистическите държави в икономическата област. Появата на международната арена на социалната­листни държави и тясно икономическо сътрудничество­чест помежду им на основата на братски съюз и взаимно­помощ, укрепване на национално-освободителната борба на потиснатите народи срещу империализма,­са намалили значително възможностите на монополистите при експлоатацията на световните ресурси. Това също принуди монополистите да търсят нови форми и методи на­ефективно използване на техния капитал, увеличаване на печалбите.

Съществена причина за организацията на междудържавни­сдруженията на военния монопол е в самата природа на империализма. При империализма световната капиталистическа икономика се развива от до­свободно развито международно разделение на труда.

От една страна, монополите на различните държави са­се опитват да обединят силите си, за да защитят основните основи на капиталистическата система - собствеността на буржоа­ност, експлоатация на труда, извличане на високи печалби. От друга страна, империализмът е такъв­изостряне на противоречията между империалистите­Европейски правомощия за присвояване и разделяне на­печалби, генерирани от работници.

Ленин пише, че временните споразумения между­възможни са капиталистическите сили. Целта на междудържавните монополни споразумения, по-специално на западноевропейските страни, е желанието им „някак съвместно да прокара социализма в Европа.­въже, заедно за защита на ограбените колонии ... ".

Въпреки че междудържавните монополи са директно­Те се стремят към икономическа печалба и високи печалби, но политическите интереси на империалистите също играят важна роля. Именно тези монополи са икономическата основа за създаването на различни военно-политически блокове като Атлан­Пактът на Западните сили (НАТО).