Стотици истории

Стотици разкази „Свекърва и зет“ Как свекърва и зет отишли в гората

Като свекърва със зет си отишла в гората

Свекърва не се отказва!

Не се кикотете! Свекървата и зет й не отидоха по-късно в гората, както си помислихте. И за горски плодове, за боровинки. И дори не заедно. Имаше и дъщеря, внучка и куче на име Жучка. Целият лагер се вкара в гората на пишеща машина, която беше водена от зет му. Пристигнахме, разтоварихме се, свекървата даде на всеки възрастен по една кошница и поръча:
- Не напускайте гората без пълна кошница!
Зетът се опита да достигне дъното на кошницата, ръката му се изкачи до лакътя. Не кошница, а черна дупка. Селянинът се огледа тъжно: разбира се, боровинките бяха прекрасно грозни тази година! Няма какво да се направи, седна, започна да събира. А около комара се извива като облаци! И по земята мравките тичат в ескадрили, те се катерят в гащи, безсрамни. Накратко, докато събирате кошницата, те ще се хранят както отгоре, така и отдолу. Докато той набра дузина плодове, планът му беше узрял. Казва на жените:
- Защо трябва всички да се напъваме тук! Когато карахме, забелязах такова място вляво от пътя! Поради плодовете не може да се види зеленина. Вие събирате тук и аз ще помпам там. Ако ви омръзне или нещо спешно - обадете се!

И преди майката да има време да отвори уста, той скочи зад волана и на бензин! Виждаше се само той. Свекървата само поклати юмрук след това. И нашият човек се отби до най-близкия спонтанен пазар край пътя, където местните жители продаваха различни гъби и горски плодове. Купих си боровинки там, излях пълна кошница със сено, после се върнах на мястото, паркиран на сянка, помислих:

- Всъщност отивах при свекърва да си почина! - добре, подремнах за един час.

Събудих се, защото някой чукаше по стъклото. Поглежда и там жените му се пръсват. Зет и съпруг радостно поздравяват:
- О, ти си такъв изрод! Ние тук огъваме гръб, но той спи!
Е, те също наричат имена за всички. Ленивец например. Дори Бъгът лае нещо. Само дъщерята мълчи, малката е уморена. Е, разбира се, свекървата особено се старае. И той им отговори:
- Това вие самите се дрънкате толкова дълго! Напълних кошницата отдавна - и багажникът се отваря.

В този момент трябваше да видите лицето на свекърва! Разтворени очи, дишащи тежко, сякаш жаба наистина скочи върху нея и започна да се задавя. Как тогава някой скочен град я прескочи!

И той „събра“ цяла кофа малини по същия начин. Но спах добре, все пак ходих до областния център, пазарувах, купувах всякакви железни парчета, необходими във фермата.

Но третият път не се провали. Свекървата по никакъв начин не можела да се успокои и изпрати зетя за ягодите. А от ягодите на пазара имаше само сладко. Те казват:

- Почти свърши! Къде и къде попада зрънцето.

Мъжът се почеса по тила и си помисли, че ако веднага донесе сладко от гората, тогава майката ще трябва да носи колети до психиатричната болница. Дори на стари години той ще реши, че сега ягодите растат в бурканите в гората. Трябваше наистина да набера тези плодове, да се поклоня на всяка ягода. И така, какво да правя? Върнете се без плодове, свекърва ще помни целия си живот. За целия ден събрах само непълен литров буркан. Комарите не гризаха малко до костите. Овъглено точно в тази гора.

Но когато излязоха от вкъщи, единственото нещо, което зетят поиска от свекърва си, беше за буркан с ягодово сладко. Беше му особено скъпо.