Как да четем „Синът на полка“ • Арзамас

Историкът на културата Мария Майофис разказва как са подредени най-популярните съветски книги, които всички четат в детството.

Историята на Валентин Катаев е публикувана за първи път през 1945 г .: публикувана е паралелно в списанията "Октомври" и "Дружни момчета", през същата година от­последвани от четири издания на книги. Характерно е, че една от тези книги вече е имала печат „Училищна библиотека“. На следващата година историята е публикувана в „Roman-Gazeta“ с тираж от сто хиляди екземпляра. Оттогава малка­Посланието на Катаев се превръща в едно от най-преиздаваните произведения на съветската литература - и остава до днес: например през 2016 г. „Синът на полка“ е публикуван шест пъти в различни издателства. Днес в някои руски училища работата е включена в списъците на задължителните­четене, в други - извънкласна.

„Син на полка“ е заснет два пъти: през 1946 г. - от Василий Пронин (сценарият е написан от самия Катаев), през 1981 г. - от Георги Кузнецов. До края от­ветеринар­ера за много критични хора, тази книга се превърна в сим­от вола на идеологическото промиване на мозъци, през който минава съветът­деца. В това си качество тя е спомената в стихотворението на Лев Ло­ето­va Брайтън Бийч, изобразяващ съдбата на еврейски инженер, типичен­лидер на третата емиграционна вълна: когато неговият герой е бил дете, той е „даден­ri­дали книгата "Син на полка"/когато порасне пионер ще бъде ".

Сюжет и идея

Мнозина помнят сюжета на историята „Синът на полка“ от ученическите години. Съветско време­Те намират сираче Ваня Солнцев в дълбока гора на окупираната територия, чието семейство е убито от нацистите. Ваня всички си­лами се съпротивлява, когато искат да го изпратят в сиропиталище, бяга от пода­път от водача и моли за дясно от­служи в армията като "син на полка" Тук той участва в истинската армия­оперативни работници­уоки-токи: първо той отива в разузнаване, след това помага в екипажа на оръжието и след това­­­ами­за да продължи по-късно­време­мен, когато след кървава лайна­същото­почти всички членове на неговата битка умират­войът на семейството, момчето е изпратено в Суво­ров­skysky училище.

Идеята на историята се основава на следната идея: нито войната, нито службата в армията, нито загубата на близки хора не могат да унищожат най-дълбоките привързаности на човек.­ка, неговите нужди в семейния живот - следователно войниците и офицерите на Съвета­армия се превръща в истинско семейство за осиротялата Ваня. Този сим­bios е от полза не само за малката „овчарка“, както наричат ​​Ваня в полка, но и за военните, които са го осиновили: откъснати от семействата си, загубили съпругите и децата си при бомбардировките и окупацията, намират в грижейки се за Ваня възможността да задоволят собствените си бащини инстинкти.

Историята изобразява преобразяването на душата на малък, преследван, вече изпотен­който развил вяра в хора сираци - и в същото време лекувал душите на своите възрастни­куни. В същото време „Синът на полка“ е истински възпитателен роман. Ка­пи­Тан Енакиев, който пое отговорността за Ваня, разработва софтуер­фракция­нов план за интелектуално, физическо и морално развитие на момчето.

Артилерийският компонент на историята има ясен автобиографичен фон.­Камшикам. Самият Катаев по време на Първата световна война, като млада гимназия­обрасъл том, той служи в артилерията няколко години и запечатва този опит в по-късния „Младежки роман“ (1982). По време на Втората световна война Катаев, който е работил като военен журналист, пише много и с удоволствие конкретно за съветските артилеристи.

Войната като училище

Под писалката на Катаев осиновителите на Ваня - капитан Енакиев, артилерист Кова­­лев, разузнавач Биденко - те се явяват не просто като герои и патриоти, а преди всичко като най-висши професионалисти, които и Ваня, и всеки, който би искал да се посвети на военната професия, има за какво­уча­­Ся. Нещо повече, всеки от тях е необикновен по свой начин. Енакиев например­мерки, отлично­е представено от „въображение, основано на опит, на фино разбиране на маневра и на онова специално математическо мислене, което винаги е различно­ъъъ­нейният артилерийски офицер ... ". Ковалев, който служи като артилерия­обезмаслено наводнение­мацка още през Първата световна война, беше особено търсена за имена­­­но по време на нова война, която разкри в него „качества, които бяха­­войната й не можеше да се прояви в пълен блясък. " Собствен професионалист­най стафида­мин­имат разузнавачите, санитарите и дори фризьорът полка. Така полкът става за Ваня не само семейство, но и училище.

Борба с формализма

Регулиране на училищния живот

Никога не научаваме от разказа на Катаев как Ваня е учил в училище преди войната и как е учил във Военното училище в Суворов след това. Но Правилата за студентите въпреки това по подразбиране се прехвърлят на театъра на войната. Ваня се научава как да поздравява възрастен на повикване­niyu (правилата изискват същото за­носени за учители), как да поддържате външния вид подреден и уморен­ним. Основното нещо във военното образование на момчето е въпросът за дисциплината:

„Той вече се чувстваше, въпреки че още не разбираше напълно какво­ин дисциплина. Той вече се е научил да се подчинява безспорно. Вече беше научил от собствения си опит какво означава неразрешен акт и до какво може да доведе ”.

Децата, които са чели историята в началото на 1945 г., трябва да са живи и прави­на подобен пример от военния живот, за да разберем колко е важен­plina и "безспорно подчинение".

Суворовско училище

По някои от подробностите, споменати в текста на разказа, може да се досети къде точно е доведен Ваня Солнцев от ефрейтор Биденко. Hda­развитието на „времето на Екатерина“ в града, което „през четиридесет и втора година, някои­известно време беше в ръцете на германците ”- това е Новочеркаското училище. През 1945г­той стана обект на повишено внимание от властите: вероятно Народният комисариат на отбраната и Народният комисариат на образованието искаха да направят неговия имидж­тестова платформа, където методите на новите военни­отрепки. Ново­бл­­Училището „Кас“ е посветено и на книгата на Иван Василенко „Суворовци“, издадена през 1945 г. в Ростов на Дон почти едновременно с разказа на Катаев. На около­­лъжица изобразява момче, което усърдно пише нещо в тетрадка, до него е купчина книги, а на заден план е портрет на Генералисимус Суво­канавка, точно същата като тази на Катаев, "със сив гребен над красиво сухо чело".

Темата за военните травми и дори истинската психоза, които обхващат като Ваня Солнцев, "синовете на полка", съветската литература ще повдигне само по време на размразяването: първо Владимир Богомолов ще публикува през 1958 г. разказа "Иван", умишлено полемично адресиран към текста на Катаев, а след това, през 1962 г., Андрей Тарковски ще заснеме филма „Иваново дет­държава ", където темата за военната травма и тезата, че дете, преминало през война, не може да има нито спокойно детство, нито Суво­ров­­ского училище. Но преди това съветската литература и съветското общество трябваше да извървят дълъг път.

Два финала

„Изпод директния козирок на капачката на Ваня требова­Леко присвити, прозорливи, проницателни очи ме гледаха. Но под тъмните му мустаци Ваня видя строга бащина усмивка и му се стори, че Сталин казва: „Върви, овчарче ... Върви смело!“.

След 1956 г. сто­лин завинаги изчезна от текста на разказа - в съня си Ваня вижда само Суворов и имената­но сега ще му бъде поверено да предаде последната дума на заповед­труп­ку ". Независимо от това е важно в символната йерархия човекът­zhey Сталин първоначално е заемал по-висока позиция от Su­в­ров. Подобно на Вергилий, той само придружаваше отделението си до­ти до вер­гума, където е трябвало да види „Бог“ в цялото му сияние и припадък­ве.

Какво друго да прочетете за „Сина на полка“:

Литовски М. Феникс пее преди слънцето. Феноменът на Валентин Катаев. Екатеринбург, 1999.

Livshiz A. Дореволюционна форма, съветска по съдържание? Военни образователни реформи и следвоенното търсене на нормалност. История на образованието. Не. 4-5. Юли - септември 2006 г.


Статията е подготвена като част от изследователския проект СТЪПКИ RANEPA „Изолационизъм и съветско общество: ментални структури, политически митологии, културни практики“.