Исторически екскурзии в курса по алгебра от 7 клас като средство за развитие на познавателен интерес (стр. 1 от 9)

ГОУ СПО "Кунгурско педагогическо училище"

PCC за учители по природни и математически дисциплини

Заключителна квалификационна работа

по метода на математиката

Исторически екскурзии в курса по алгебра от 7 клас като средство за развиване на познавателен интерес

Елена Николаевна Ложешникова

група: М-51 отдел: редовно

Ръководител: L.G. Янкин,

учител по методи на математиката

Глава 1. Теоретични основи на развитието на когнитивния интерес в уроците по алгебра

1.1 Понятието "познавателен интерес" в психолого-педагогическата литература

1.2 Средства за развиване на познавателния интерес на учениците към уроците по алгебра

Глава 2. Използване на исторически екскурзии в уроци по алгебра 7 клас

2.1 Методически особености на преподаването на елементи от историята в уроците по алгебра в 7 клас

2.2 Влиянието на историческите екскурзии върху развитието на познавателния интерес на учениците

Известният френски математик, физик, философ Жул Анри Поакаре отбеляза, че при избора на методи на преподаване историята на науката трябва да бъде основният ориентир, тъй като всяко учение става по-ярко, по-богато от всеки контакт с историята на изучавания предмет. За да могат учениците да проявят повишен познавателен интерес към математиката, така че да не им изглежда скучно, сухо, трудно да преодолеят науката, препоръчително е да включат елементи от историята на математиката в образователния процес.

Съвременната училищна програма показва необходимостта от запознаване на учениците с факти от историята на математиката и биографиите на велики математици. Но в програмата няма конкретни инструкции, каква информация от историята, кога и как да се комуникира с учениците. Запознаване на учениците с развитието на математиката означава обмислено, систематично запознаване в класната стая с най-важните събития от историята на науката в органична връзка със системното изучаване на програмния материал. Само такова тясно преплитане на историята и теорията ще осигури постигането на тези цели.

Чрез координиране на изучаването на математика с други предмети, по-специално с историята на обществото, подчертавайки ролята и влиянието на практиката върху развитието на математиката, посочвайки условията и понякога причините за появата на определени идеи и методи, учителите по този начин допринасят за развитието на диалектическото мислене у учениците и формирането на техния собствен мироглед, ние допринасяме за процеса на тяхното умствено съзряване и съзнателното им усвояване на учебния материал. По-задълбоченото разбиране на училищния курс по алгебра, постигнат по този начин, несъмнено ще доведе до повишаване на интереса на учениците към предмета, развитието на тяхната познавателна дейност.

За кратка историческа информация понякога са достатъчни 5-7 минути урок. Инвестицията на време се изплаща чрез увеличаване на интереса към темата. Основната методологическа трудност е въпросът как всъщност да се съчетае изучаването на определен раздел от програмата по алгебра с представянето на съответния исторически материал. Тази трудност може да бъде преодоляна само постепенно, в хода на системната и скрупульозна работа.

Обективен: подбор на исторически екскурзии по алгебра за 7 клас и тестване на някои от тях в учебната практика.

  • изучаване на литература за използването на исторически екскурзии в класната стая;
  • анализира учебниците по алгебра за наличие и използване на предметна история;
  • да разберете влиянието на историческите екскурзии върху развитието на познавателния интерес на учениците към изучаването на алгебра;

Обект на изследване: процесът на изучаване на алгебра в 7 клас.

Предмет на изследване: педагогически условия за използване на исторически екскурзии в уроците по алгебра в 7 клас.

Условен: Ученици от 7 клас на средното училище в Киласов.

Хипотеза: предполага се, че използването на уроци с исторически екскурзии стимулира познавателния интерес на учениците към алгебрата.

Както знаете, процесът на овладяване на съдържанието на образованието, развитието на интелигентността не е пряко отражение на педагогическите влияния. Педагогическите външни влияния се пречупват чрез вътрешните условия на субекта на обучение, чрез неговата личност. Най-важната характеристика на човек е неговата връзка с околната среда, неговите интереси.

Познавателен интерес - интересът към ученето и когнитивните дейности е мощен двигател в ученето. Наличието на познавателен интерес към учебния процес гарантира самостоятелно изпълнен контрапроцес в дейността на ученика, ефектът от образованието, развитието и обучението се засилва. Един безразличен ученик се нуждае от постоянно стимулиране на своята дейност.

Интересът е тясно свързан с емоционалния живот на човека. Невъзможността да се задоволи някакъв интерес предизвиква отхвърляне, негативни емоции. И в случая, когато нещо интересно за даден човек му е достъпно, е предмет на неговата когнитивна или трудова дейност, той има положителни емоции [5,232].

Познавателният интерес е един от най-важните мотиви за учене. В общата структура на мотивацията на познавателната дейност този мотив се разпознава от ученика преди другите, които без колебание могат да насочат към интересна и безинтересна тема за него предмет, към интересен или безинтересен урок. Действието на познавателния интерес като мотив за учене е безкористно. Ако това е наистина действащ мотив, тогава дейностите в урока, свободното време, общуването са обект на него. Познавателната дейност става ентусиазирана, безплатна и лесна. Премахва се проблемът с претоварването в училище.

Развитието на когнитивния интерес допринася за растежа на съзнателното отношение към ученето, развитието на когнитивните процеси, способността да се управляват, съзнателно да се регулират.

Развитието на специфичен, устойчив интерес към определена наука, клон на знанието, сфера на дейност води до формиране на когнитивна и професионална ориентация на индивида, която определя избора на професия. Наличието на такъв интерес стимулира постоянен стремеж към разширяване и задълбочаване на знанията и уменията в съответната област.

Чрез въздействие върху познавателния интерес на ученика се осъществява въздействието върху успеха на обучението и върху цялата личност на ученика като цяло.

Задачата за формиране на познавателни интереси е много подходяща за изграждане на образователния процес, тъй като училището трябва да внуши на ученика желанието да попълва непрекъснато знанията си с помощта на самообразование, да популяризира мотиви, да развива неговия общ и специален мироглед. Грижата за създаването, поддържането и развитието на интереса към предмета, в процеса на познание е най-важната задача, пред която е изправен всеки учител. Проблемът с познавателния интерес е необходим компонент за развитието на такива проблеми като подобряване на организацията на урока, писане на учебни помагала, насърчаване на независимостта на учениците, подобряване на учителските умения, развитие на мисленето на учениците [5, 233].

Под познавателния интерес различните му изследователи разбират специалната селективна ориентация на индивида към процеса на познание, селективният характер на който се изразява в определена предметна област (S.L. Rubinstein); желанието на човек да обърне внимание на нещо, да познае всякакви предмети и явления (FN Gonobolin); специален селективен, изпълнен с активно намерение, силни емоции, стремежи, отношението на индивида към света около него, към неговите обекти, явления, процеси (Г. И. Щукина); емоционално оцветена потребност, преминала етапа на мотивация и придаваща на дейността на човека вълнуващ характер (И.Ф. Харламов).

За по-задълбочено изследване на понятието когнитивен интерес ще разгледаме различни подходи към неговата класификация, към разпределяне на нива на когнитивния интерес.

Интересът към предмет, професия, клон от знания, като внимание, може да бъде пряк (непосредствен) и косвен (опосредстван). В случай на пряк интерес, човек е привлечен от самия обект, дейност от определен тип. Но често се случва студентът да няма пряк интерес, например към математиката, но се интересува от физика, осъзнава, че нищо не може да се направи в тази област без математика. В този случай има косвен интерес към математиката. Познаването на учителя от непосредствените и косвените интереси на учениците помага за прилагане на индивидуален подход [5,234].