ИНФОРМАЦИОННО-МАТЕМАТИЧНИ И КИБЕРНЕТИЧНИ МОДЕЛИ

Линейният информационен и математически модел на комуникация, който описва комуникационните процеси в инженерните и технически телевизионни и радиосистеми, е разработен от американски инженер Кюд Шанън (1916-2001) през 1949г. Източник -- този, който формира и предава съобщението. Предавател -- енкодер. Информационно-математическият модел е разработен с цел отделяне на шума, т.е. изкривяване или смущения в техническия комуникационен канал (излишък на информационните сигнали), от полезна информация. Този модел се абстрахира от значението на предадената информация и се фокусира върху нейното количество, върху честотната лента на канала. Шанън разбираше информацията като противоположност на ентропията, т.е. като намаляване на несигурността. Комуникационните инженери по целия свят познават модела на Шанън-Уивър като математически модел в теорията на ISKP комуникацията (източник - кодирано и декодирано съобщение - канал - получател). В този модел бяха идентифицирани три основни проблема на всяка комуникация: техническа, семантична, ефективност или комуникационна ефективност. За първи път информационно-математическият модел на комуникационния процес включва концепцията за шум, или комуникационни бариери (въпреки че К. Шанън изучава не семантични, семантични бариери, а само технически информационни шумове). Този модел, който е широко използван днес в техническите комуникационни модели, даде възможност да се измери качеството на движение на информацията от източника към получателя и да се определят онези фактори, които биха могли да повлияят на ефективността на комуникацията, т.е. идентифициране на бариерите му (в терминологията на Шанън - шум).

Основател на кибернетиката (управленски науки) Норберт Винер (1884-1964) разработи кибернетичен модел на комуникационния процес, който е неговият нелинеен модел. Той идентифицира понятията "комуникация" и "контрол" и показа, че разбирането на обществото е възможно по пътя на изучаването както на сигналите, така и на средствата за комуникация и развитието на обмена на информация между човека и машината, между машината и човека, между машината и машина. Той определи информацията като „обозначаване на съдържанието, получено от външния свят в процеса на нашето адаптиране към него и нашите сетива към него“. Комуникацията и контролът са свързани както със самата същност на човешкото съществуване, така и с човешкия живот в обществото.

Wiener допълни модела ISKP с обратна връзка, т.е. отговора на получателя на съобщението на източника. Въвеждането на механизъм за обратна връзка в комуникационния процес направи възможно да се направи не еднопосочен, линеен, насочен в една посока, а двупосочен, контролиран и контролиран процес.

Винер изучава двоичната система от сигнали в комуникационните системи и доказва, че има два вида обратна връзка.

Първият -- отрицателен: той е по-информативен, показва къде и къде са отказът и грешките на системата, че получателят не е разбрал как да поправи системата, за да я поддържа в състояние на саморазвитие и самоподдържане.

Секундата -- положително: поддържа и укрепва предишното състояние на системата.

Най-простото кибернетично устройство включва сензор (осигурява обратна връзка), компаратор (определя степента на отклонение на системата) и активатор (коригира системните грешки). Специфичността на комуникационните системи е свързана с информация и семантичен обмен. Комуникационни системи -- това са целенасочени системи, които регулират сигнали (съобщения) за постигане на целите си въз основа на прилагането на фундаменталния принцип на кибернетиката - обратна връзка, който осигурява обратния ефект на резултатите от процеса върху неговия ход.