Информационна база за анализ на финансово-икономическите дейности на предприятието - Цялостен анализ

Информационна база за анализ на финансово-икономическите дейности на предприятието

Успехът на линейните и функционални мениджъри и специалисти зависи от различни видове подкрепа за тяхната дейност: правна, информационна, регулаторна, техническа, персонална и др. Сред ключовите елементи на тази система, без съмнение, е информационната подкрепа, която трябва да се разбира като набор от информационни ресурси (информационна база) и методи за тяхната организация, необходими и подходящи за изпълнението на аналитични и управленски процедури, които осигуряват финансовата подкрепа и икономически дейности на това предприятие [22, с. 172].

Представянето на информационната база, разбира се, не е единственото възможно или напълно изчерпателно. Въпреки това дори такава идея ни позволява да преценим, че информационните ресурси във всяко предприятие са доста обширни. Успехът на предприятието, както и възможността за аналитично обосноваване на управленските решения, до голяма степен зависи от задълбочеността на тяхната организация.

43n, годишното отчитане включва:

- баланс (формуляр No 1);

- отчет за печалби и загуби (формуляр No 2);

- отчет за промените в собствения капитал (формуляр № 3);

- отчет за паричните потоци (формуляр No 4);

- приложение към баланса (формуляр No 5);

- доклад на одитора (ако компанията ще извършва годишен одит).

Данните, съдържащи се в тези формуляри, предоставят на различни групи потребители информация, необходима за обосноваване на решенията за оценка на работата на организацията през изминалия период [11, с. 184].

Външните потребители (доставчици, банки, инвеститори и др.), Въз основа на резултатите от анализа на финансовите отчети на даден икономически субект, могат да вземат решения за развитието или съкращаването на партньорства, придобиването на акции, условието за предоставяне на заеми и др.

Вътрешните потребители, тоест собственици и мениджъри, анализират отчетите, за да идентифицират стабилни положителни и отрицателни тенденции, да обосноват начини за укрепване на финансовата стабилност и увеличаване на възвръщаемостта на капитала [27, с. 96].

Най-пълната информация за анализ се съдържа във формуляр No 1 „Счетоводен баланс“ - счетоводен документ, представляващ набор от показатели, които очертават картината на финансово-икономическото състояние на дружеството към определена дата, най-често в края или началото на календарния период. Това е начин за групиране на имуществото и пасивите на дадена организация в парично изражение, предназначени да характеризират нейното финансово състояние. Наличието на баланса е един от признаците на икономическата независимост на предприятието. Счетоводният баланс се състои от две части (баланс на активите и пасивите). Балансовите активи отразяват състава и разположението на икономическите активи на компанията, а балансовите пасиви - източниците на тези средства и предназначението им. Балансовият актив в размер е равен на неговия пасив.

Всички активи в зависимост от условията на тяхното използване (т.е. периода от време, необходим за преобразуване на стойността им обратно в парична форма) се разделят в баланса на нетекущи (дългосрочни) и циркулиращи (текущи). Нетекущите активи включват нематериални активи, въведени в експлоатация дълготрайни активи, незавършено строителство, дългосрочни финансови инвестиции. Тези активи са отразени в баланса в раздел I "Нетекущи активи". Текущите или текущите активи са отразени в раздел II на баланса и включват: материални запаси, суровини и материали, стоки за препродажба, незавършено производство, готови стоки, вземания, краткосрочни финансови инвестиции, парични средства. При анализа трябва да се вземе предвид, че обемът, съставът и структурата на активите отразяват отрасловата принадлежност на организацията, спецификата и мащаба на дейностите.

Източниците на финансови активи са отразени в три раздела на балансовия пасив:

- раздел III - капитал и резерви;

- раздел IV - дългосрочни задължения;

- раздел V - краткосрочни задължения.

Когато се анализират финансово-икономическите дейности на дадена организация, всички източници на средства трябва да бъдат обединени в групи съгласно следните критерии:

В зависимост от тяхната правна принадлежност:

- собствени източници (собствен капитал);

- задължения (дългове на организацията към трети страни).

Групирането на източниците на средства съгласно посочения критерий е необходимо за оценка на рационалността на структурата на източниците на финансиране и динамиката на финансовите рискове.

В зависимост от условията за използване се разпределят отделни източници на средства:

- дългосрочни задължения, които включват собствен капитал и дългосрочни задължения;

- краткосрочни задължения, които включват краткосрочни заеми и задължения.

Структурата на активите и източниците на тяхното финансиране не е еднаква в различните области на дейност. В отрасли с висок дял на дълготрайните активи в общия размер на източниците на финансиране собственият капитал представлява значителен дял. В сектора на услугите и в търговските организации, където значителен дял заемат текущите активи (например материални запаси или вземания), преобладават краткосрочните източници на средства.

Следователно за всяка конкретна сфера на дейност има своя оптимална структура на активите и източниците на средства, въз основа на която се установяват критерийните стойности на основните финансови съотношения.

За анализ на финансовите резултати и рентабилността се използва „Отчет за печалбите и загубите“ (формуляр № 2), който отразява формирането на финансови резултати от текущи, оперативни и неоперативни дейности.

Отчет за печалбите и загубите - отчет за приходите, разходите на компанията и разликата между тях за определен период; характеризира финансово-икономическата дейност на фирмата, изменението в нейния капитал [16, с. 208-210].

Формуляр № 2 отразява стойността на балансовата печалба или загуба и индивидуалните условия на този показател:

- печалба/загуба от продажби на продукти;

- оперативни приходи и разходи (положителни и отрицателни курсови разлики);

- приходи и разходи от други непродаващи дейности (глоби, лоши дългове).

- разходите на предприятието за производство на продадени продукти на пълни или производствени разходи;

- бизнес разходи, административни разходи;

- нетни приходи от продажби на продукти;

- сумата на данъка върху доходите, отсрочени данъчни задължения (IT), активи (IT) и постоянни данъчни задължения (активи) (PNO (A));

Отчетът за печалбите и загубите е най-важният източник за анализ на показателите за рентабилността на предприятието, рентабилността на продаваните продукти, рентабилността на производството, както и за определяне на размера на нетната печалба [35, с. 351].

За оценка на промените в отделните източници на формиране на собствен капитал и способността за самофинансиране се използва формуляр № 3 „Отчет за промените в капитала“. Отчетът за промените в собствения капитал отразява показатели, характеризиращи формирането на разрешения, допълнителен, резервен капитал и неразпределена печалба (непокрита загуба).

„Отчет за паричните потоци“ (формуляр № 4) съдържа информация за входящите и изходящите потоци на средства за текущата, инвестиционната и финансовата дейност на организацията.

Структурата на годишните финансови отчети включва формуляр No 5 - „Приложение към баланса“. Той предоставя данни за наличността и движението през отчетния период на определени активи, разходи и пасиви.

По време на генерирането на информация за отчитане трябва да се спазват определени ограничения върху информацията, включена в отчета:

- оптимално съотношение разходи-ползи, което означава, че разходите за отчитане трябва да бъдат разумно балансирани спрямо ползите за предприятието от представянето на данните на заинтересованите потребители;

- принципът на предпазливост (консерватизъм) предполага, че отчетните документи не трябва да позволяват надценяване на активите и печалбите и подценяване на пасивите;

- поверителността изисква информацията за отчитане да не съдържа данни, които биха могли да навредят на конкурентната позиция на предприятието.