Има ли живот след 60 години?

Всъщност, започвайки разговора, бих искал да предупредя читателите да не бъдат твърде критични към проблемите, които може би ще се опитам да повдигна в тази статия. Тъй като самите въпроси може би изглеждат много трудни за достъп и далеч не еднозначни.

И така, колко от тях като цяло могат да бъдат в живота, тези опити за самореализация? И дали това е опит или самият живот, е самото изпълнение на поставената пред всеки от нас задача от самата съдба и коригирана от нас, грешниците, така че по-късно да обвиняваме не само съдбата?

Не знам и кой може да твърди, че знае отговора на този въпрос? Блажен онзи, който вярва, че върви по правилния път в живота. Всички останали отиват (а има, мисля, че мнозинството), опитвайки се и допускайки грешки, опитвайки се и спъвайки се, опитвайки нови възможности и ги залитайки настрана. И така през целия си живот.

Кога и какви резултати да се обобщят и дали изобщо трябва да се обобщят и дали изобщо има такива, всеки решава сам, ако, разбира се, иска да реши. И това също е въпрос. Но сега не говоря за това, не за резултатите.

Говоря за самореализация. Всеки има свой собствен, идващ по различно време. Някой е толкова завършен, дълбок, изчерпателен, напълно задоволява този, при когото е дошла, че, обобщавайки, може спокойно да възкликне традиционно оптимистичния: „Животът е добър!“

Съдбата и той самият няма да бъдат толкова снизходително приятни за някого, може би затова няма да искат да обобщават резултатите. Но просто съдбата ще заповяда да се даде още един опит в живота да се осъзнаят възможностите и наклонностите, които може би просто са чакали това, а след това и друг. Кой знае? Съдбата се смили над някого и не иска да прости на някого за малки грешки ... Тя е такава. Но да я обвинява, съдбата, тоест няма нищо и няма причина. По-добре, изглежда, още един опит да се използва, ако някой ви се представи, ако видите знак на съдбата навреме ...

Префиксът „pro“ е от миналото: карал, тъпчел, живял ...

Но всичко това отмина, дойде денят, когато мнозина най-накрая стигнаха до знанието за това, което са имали, имат и все още могат да имат. Абсолютно всички знаят за загубените безвъзвратно, след като са достигнали определената възраст. Знайте какво още може да се поправи и какво не може да се поправи.

Въпреки това, след като осъзнаем, с по-голяма или по-малка степен на негодувание и разочарование, това, което е загубено, не трябва да спираме дотук, тъй като в този случай, и то доста активно, може да започне процесът на връщане към нулевите показатели в живота. Напротив, без да се срамувате от това желание, ако има такова, трябва за пореден път да преразгледате скритите си възможности и вътрешни резерви и да се озадачите с въпроса: какво друго можете да постигнете, постигнете, докажете - преди всичко на себе си, защото според мен на другите не е нужно да доказвате нищо, защото е абсолютно безполезно.

Тук изглежда необходимо, като се вземат предвид възможностите и способностите, достъпни за всеки от нас, да се опитаме да внедрим отново своите знания и умения. В какво и защо отново? Това е разбираемо, тъй като всеки знае в какво е силен и отново, защото през целия си живот се опитваме да реализираме способностите си (макар и не винаги осъзнавайки това), опитвайки се да постигнем целите си.

Когато се появят първите, забележими успехи, може би ще настъпи някакъв вид морално удовлетворение, тъй като не бива да очаквате материално удовлетворение веднага, или може би изобщо няма да бъде, и вие също трябва да сте готови за това. Но това е личен въпрос, тъй като всеки има свои собствени мисли по този въпрос и затова може би няма нужда да спорим по този въпрос.

Вярвам, че старата идея да създадете свой собствен блог и по този начин да намерите начин да реализирате идеите си по никакъв начин не може да се счита за препоръка за действие. Според мен този метод съвсем не е по-добър от всички други методи и опции, които ни позволяват да повярваме, че животът продължава, макар и във виртуалния свят. Въпреки че изглежда, че виртуалният свят също е свят, който отдавна е станал част от нашия земен свят, света на нашата реалност.

Или може би някой може да опровергае това, дали нашата реалност е станала част от виртуалния свят? Има хипотеза, че нашата планета отдавна е превзета от извънземни, а ние дори не знаем за нея ...

Така че опитайте и разберете. Успех на всички, дори на тези, които не са опитвали и не искат да опитат!