Хронобиологични аспекти в онкологията, хроноонкология

Досега един от актуалните въпроси в онкологията е въпросът за начините за повишаване на ефективността на химиотерапията на рака. Въпреки постигнатия напредък в хирургичната практика за лечение на злокачествени тумори при рак на гърдата, химиотерапията за бластоматозни процеси в някои ситуации излиза на преден план, въпреки че понякога нейната ефективност е много проблематична. Един от начините за оптимизиране на химиотерапевтичното лечение на пациенти с рак може да бъде хронобиологичен подход. По-рано формулирахме три основни принципа на предписване на лекарство за експериментална хронотерапия на рак: 1) в часове на деня, когато повечето от туморните клетки са в онази фаза на митотичния цикъл, която е най-чувствителна към това лекарство; 2) в часове на деня, когато пролифериращите клетки на нормалните тъкани са най-малко податливи на цитостатичния ефект на това лекарство; 3) в часове на деня, когато токсичният му ефект върху цялото тяло е най-слабо изразен.

Всички тези три точки могат да бъдат в различни корелации помежду си, следователно онези часове от деня, когато терапевтичният ефект на лекарството е максимален и цитостатичният ефект върху нормалните клетки и токсичността върху тялото е минимален, могат да бъдат оптимални. За съжаление, дори в експерименталната практика това не винаги е така. И все пак трябва да се отбележи, че през 1960-1970г. както у нас (и вътрешните изследвания несъмнено са приоритет), така и в чужбина, броят на такива експериментални изследвания, извършени върху животни, беше много значителен. Резултатите бяха обнадеждаващи, тъй като беше възможно при предписване на лекарства в определени часове, в сравнение с общоприетия метод, да се увеличи тяхната ефективност от 2 до 3 пъти, което се изразяваше в намаляване на размера на туморите, увеличаване инхибиране на растежа на тумора, продължителността на живота и броя на излекуваните животни. Подробен анализ на постиженията в областта на експерименталната хроноонкология през изминалия период е даден в публикациите на М. Л. Ефимов.Сега ще се спрем на основните принципи и начини за прилагане на хронобиологичния подход при лечението на туморния процес. От самото начало обаче трябва да се отбележи, че методологичните техники от гледна точка на биоритмологията могат да се прилагат само ако процесите, върху които искаме да повлияем, имат подчертана периодичност. Само в този случай „факторът време“ придобива значителна, а в някои случаи и решаваща роля.

Как в този случай може да се обясни несъответствието на литературните данни? Обстоен анализ на проучванията, при който не са открити разлики в броя на митозите в различните часове на деня, разкрива неправилността (а в някои случаи и несъответствие) на методологичните методи на изследването. Преброяването на митози в тумори през целия ден е трудоемък и трудоемък процес, който изисква спазване на определени правила, за да се получи статистически значим резултат. Така че, изследването на митотичната активност трябва да се извършва 6-8 пъти на ден (клане след 4-3 часа), за период от поне 6-10 животни, да се броят 5000-10 000 ядра на животно, да се види 100-300 визуално полета за подготовката, резултатите се обработват по приемлив статистически метод. Освен това митозите, особено при туморите, трябва да се броят отделно във фази: профаза, метафаза, анафаза, телофаза. Предвид големия брой ранни профази, те трябва или да бъдат записани отделно, или изобщо да не се броят. Също така е много важно да се провеждат изследвания в хистологично хомогенни области на тумори, по-специално, без некроза. Тъй като регионалните колебания в броя на митозите в туморите са доста значителни, разликите в броя на делящите се клетки в различни части на един и същ тумор могат да изкривят истинската картина на митотичната активност в сравнение с тази при тумор, взет за изследване в други часове на деня.

При абсолютното мнозинство от трансплантирани тумори е открит отчетлив унимодален циркаден ритъм на митоза, който не се наблюдава при спонтанни и индуцирани тумори. Това още веднъж потвърждава изразеното по-горе мнение, че изследваните тумори не трябва да са на различни етапи от растежа и развитието си. Подобна формулировка на въпроса е възможна при изследването на трансплантирани тумори, които се „инокулират“ на всички опитни животни в един и същи ден, в определен час, с равен брой клетки. Спонтанни и индуцирани тумори се откриват и се появяват в различни дни от началото на изследването. Следователно, когато животните бъдат заклани, те са на различни етапи на растеж и развитие. Това очевидно затруднява получаването на статистически значими разлики.

В същите случаи, когато ритъмът е открит при спонтанни и индуцирани тумори, той е бимодален и единият максимум митотична активност се наблюдава сутрин и следобед (10-12-16 часа), а другият - вечер -нощ (20-02- 04 ч). Лесно е да се види, че първият пик е отбелязан като цяло в същия период на деня, когато има максимална митоза в нормалните тъкани, а вторият пик се отбелязва в часове, когато се наблюдава ниско ниво на клетъчна пролиферация в повечето телесни тъкани.

Бимодалният ритъм на делящи се клетки през деня е открит и при трансплантирания тумор на асцит на Ерлих - с максимум в 06:00 и 12:00 и в 04:00 и 12:00, въпреки че не трябва да се забравя, че асцитните тумори се характеризират чрез значителна хетерогенност. Анализирайки възможните причини за появата на бимодален ритъм при тумори, предположихме, че злокачествените клетки в един период от деня „преминават“ към митоза „според старата памет“, като нормалните клетки, а в друг период „излизат“ към митозата е следствие от нарушение на вътреклетъчния процес на канцерогенеза. Тази идея може да бъде потвърдена от данните, получени през следващото време, за промяната в характера на клетъчната кинетика по време на растежа и развитието на тумора.

Оказа се, че ако на 4-ия ден от растежа на асцитен тумор на яйчника на плъхове се наблюдава монофазен ритъм на броя на делящите се клетки с максимум на 22 часа, тогава 9 дни след инокулацията се появява допълнителен пик на 12 часа и ритъмът става двуфазен. От особен интерес в това отношение са данните на А. Г. Мустафин, който изследва циркадните ритми на митотична активност и синтез на ДНК в процеса на хепатокарциногенеза. Оказа се, че при мишки, лекувани с орто-аминоазотолуен, в нормални хепатоцити и на първия етап на канцерогенезата, се наблюдава унимодален ритъм на броя на ДНК-синтезиращите клетки с максимум 16 часа. Хепатом, т.е. Синтезът на ДНК придобива бимодален характер с максимум на 16 и 04 ч. Имайте предвид, че дневният ритъм на митотична активност на всички етапи на наблюдение е унимодален с най-голям брой митози на 04-10 часа. За съжаление не е известно какъв характер имат ритми на митоза и синтез на ДНК на по-късните етапи на канцерогенезата.