ХАРИТОН ИЗПОВЕДНИК

Страдал в Иконий по време на едно от гоненията срещу християните при императорите Галерия (305 - 311), Максимиан (286-305 и 307-310) или Лициния (311 - 324).

В изповедния си подвиг той беше укрепен от благословения пример на светата Първомъченица Текла, родом от родния му град, чиято памет той почиташе особено дълбоко. Свети Харитон смело изобличи езическите богове и твърдо изповяда вярата си в Единствения Истински Бог - Христос Спасител. Светият изповедник изтърпял тежки мъчения, но по Божието Провидение той останал жив. Когато преследването утихна, светецът беше освободен от затвора и посвети целия си живот на служене на Господ.

Насочвайки се към Йерусалим, за да се поклони на свети места, той попада в ръцете на разбойници. Вързали го и го хвърлили в пещера, като възнамерявали да го убият, докато самите те побързали да ловуват. В очакване на смъртта светецът горещо се молел, благодарил на Бог и Го помолил да твори с него според Неговата воля. По това време змия пропълзяла в пещерата и започнала да пие вино от стоящ там съд, отровила го със смъртоносната си отрова. Връщайки се в пещерата, обирджиите пиеха отровено вино и всеки от тях умря. Монахът Харитон, благодарил на Бога, започнал да се подвизава на мястото на чудотворното си спасение. Раздаде ограбеното от разбойниците злато на бедните и на манастирите, а в пещерата на разбойника построи църква, около която в крайна сметка се образува манастир - известната Фаранска лавра в Палестина. Самият монах Харитон изготвя строга харта за своя манастир. Стремейки се към уединение, монахът отишъл по-далеч в пустинята, но дори там не отхвърлил онези, които се нуждаели от неговото духовно ръководство, и той основал още два манастира - Йерихон и Сукия, наречени Старата лавра.

В края на живота си той се подвизава в пещера на планина близо до манастира Суки, но не напуска ръководството на братята и от трите основани от него манастира.

Умира около 350 години в напреднала възраст и е погребан, според завещанието му, във Фаранския манастир, в църква, построена на мястото на разбойническа пещера.

Според легендата монахът Харитон съставил ордена за монашеско постригване.

Със своите сълзи сте отглеждали безплодни пустини,/и други като вас от дълбините с въздишки, плододавате със сто труда,/и сте били светилникът на Вселената,/светещ чудесата на Харитон, баща ни,/моли се на Христос Бог, спаси душите ни.