Забележка относно протестите в Хамбург

Срещата на върха на Г-20 в Хамбург отново демонстрира тотална доминация на политическия активизъм в европейската лява среда. От 100 до 200 хиляди левичари от цяла Европа дойдоха в този забележителен за европейската история град, за да демонстрират отношението си към събирането на световни лидери. От страна на властите на ФРГ Хамбург получи "подкрепление" от 20 хиляди полицаи. Опитвайки се да изрази недоволството си от „глобалното световно правителство“ на двадесетте най-мощни сили, армията на активистите и масите младежи, интелектуалци и част от увлечените от нея работници, обединени под общи лозунги против глобализацията. Дори кметът на Ню Йорк Де Блазио, голям фен на еднополовите „връзки“ и яростен противник на Тръмп, планира да се присъедини към протестните маси в събота.

Накратко, от една страна, протестът приема характера на сплотяване на всички недоволни от глобалния световен ред и дори капитализма, от друга страна, той е чист фарс и театралност. Факт е, че първо, активистите действат независимо, като един вид обединена организирана маса от недоволни, напълно безскрупулни обединени „срещу“ ръководството на държавите от Г-20 и по никакъв начин не вкоренени в работническото движение. На второ място, този протест няма нито стратегическо, нито тактическо значение. Нито една политическа група или партия няма мисия извън лозунга „За демокрация, свобода, човешки права и многообразие“.

„Искаме да създадем основна структура, в която да призоваваме хора от цял ​​свят да се присъединят към протестите в Хамбург. Ние виждаме нашата задача като предоставяне и споделяне на информация за мобилизация, но също така искаме да използваме тази платформа за разработване на общи дискусии по проблемите на Г-20. Ние идваме от различни традиции и политически произход; нямаме обща идеология и не се фокусираме върху едно конкретно събитие от протестната седмица в Хамбург.

Ние споделяме общоприетото убеждение, че трябва да работим и да се борим заедно, за да преодолеем глобалния капитализъм и ще постигнем това само в глобален мащаб. ".

Опитът на победоносните революции не се отразява по никакъв начин в дейността на тези герои. Теорията е опитът на работническото движение, проговори Великият Сталин. Елементарната логика, най-общият поглед върху историята на революционното движение учи, че протестът на масите, всяко движение на масите трябва да се използва за внасяйки комунистическо, тоест научно, съзнание, за засилване на класната организация, повишаване организация. Какво правят или предлагат протестантите? Те предлагат да отговорят на пороците на капитализма, като хвърлят камъни и коктейли Молотов по полицията. Те предлагат фен безсмислен погром. По същество, техните действия, а не думи, те предлагат да повлияят на империалистическото правителство съгласно неговите правила, в рамките на „борбата” със специални хора „в скафандри”, на специално определено място, срещу специално деклариран формат специално подбрани фигури. Повечето левичари представят реалността като желана, тоест твърдят, че подобни протести са своеобразна стъпка по пътя към революцията. Те обясняват „изграждането на мостове“ в Града на мостовете между техните „колеги“ от левия магазин със събирането на сили и организирането на „активни революционни действия“. В действителност всички тези леви групи и активисти са обединени в своята идеологическа ориентация. Нека да застанат на различни програмни насоки, но всички те имат фундаментално ненаучни политически и идеологически позиции, т.е. техните разногласия са обективно незначителни, а политическото единство по отношение на империализма - абсолютно. Те са част от империалистическия политически протест, естествена спонтанна реакция на буржоазния световен ред и световната система за капиталово господство.

Движението за антиглобализация започва с националноосвободителната борба в Мексико. Към 1994 г. марксизмът във всичките му дори най-вулгарни форми, окончателно дискредитиран от разпадането на КПСС и дезорганизиран от буржоазната пропаганда, е изместен от анархизма. Subcomandante Marcos, един от лидерите на дребнобуржоазната национална борба на индианците, изложи дълги анархистки тези, толкова примитивни по своето съдържание, че те могат да се сведат до хамбургския лозунг „За демокрация, свобода, човешки права и многообразие“ и тезата „Срещу неолиберализма“, подхваната от левите в Европа и Америка. Идеологията на антиглобализма се основава на морална и етична журналистика, факти за чудовищна експлоатация, пороци и язви на империализма и символи на съпротива. Тоест, това е форма на антиинтелектуален активизъм, който дискредитира самата „политика на улицата“, „политика на долните класи“. то жалкото оригване на жителите и яростните дребнобуржоазни опортюнисти на Европа и САЩ. Идеологическото ниво на този протест умишлено не надвишава идеологическото ниво на обикновения човек на улицата.

Политическата същност на антиглобализма в националните политически „театри на войната“ е да симулира протест срещу империалистическата глобализация, за да осигури гладко управление на изборния процес. Макроните печелят, защото свободните маси трябва всеки път да избират "по-малкото зло" в сравнение с Льо Пен. И победата на козовете, както виждаме, не обещава никакви реални промени. Всичко това е чисто буржоазен шум, който използва леви лозунги, включително под отраженията на летящите "Молотове".

Социалната основа на антиглобализацията се крие в опита на жителите на „първия свят“ запазете икономическото си положение чрез "изолация" от евтината работна ръка. Лозунгите за унищожаването на международната система на империализма имат тънкостите на един вид протекционизъм по отношение на трудовата миграция. Европейският мъж на улицата иска да се заключи в „националния си апартамент“ и да създаде общество за социални грижи, за което буржоазията му пее песни от детството. Освен това тази логика получава и ляв, и десен политически израз. И същността остава винаги една и съща - основите на капиталистическата система не се докосват.

Тези леви маси не влияят ни най-малко на буржоазните политици, нито на техните политики ... Въпреки това, те мислят, че влияят на нещо. Буржоазията, капиталистите, олигархията са в безопасност от тях. Те (масите на левицата) са като вълци, обградени от всички страни с червени знамена ... Те са в кръга на тези знамена. Позволено им е да се „веселят“ в кръга на тези знамена, без да ги прекрачват. Всичките им събирания, всичките им дейности се извършват изключително в рамките на капитализма, в разрешените рамки. Играят по правилата на буржоазията. Те нямат собствена инициатива. Те нямат теоретично, научно обосновани кадри (комунисти), нямат гръбнак, нито комунистическа партия, съставена от тези комунисти ... Няма тясна връзка с работниците, с пролетариата. Няма партия, програма, харта ... Няма единна стратегия, добре обмислен план, непосредствени и дългосрочни задачи, минимум и максимум, тактика ... Спонтанно събиране на маса хора, които не имат една единствена идеология, следователно нямат единство (единство, а не пъстър блок), без съюзници. Няма идеология, няма научна основа. Няма научно единство. Само няколко примитивни, абстрактни лозунга, безсмислени и без ограничения във времето. Те ще дойдат, ще стъпчат, ще вдигнат шум и ще си тръгнат. Буржоазията вече е свикнала с тях. Те не са опасни за тях. Те са предвидими. Буржоазията защитава откраднатия капитал сериозно. Лозунги и плакати не ги плашат. Неорганизираната, спонтанна маса от хора не ги плаши. Маса, която няма научно обоснована комунистическа партия, маса отделни интелектуалци, дребна буржоазия, която няма широки връзки с масите на работници и пролетарии. Комунистите, които са научно разумни, ги плашат. Ако няма правилни, научни, теоретични знания, няма практика, съответстваща на него ... Ако обективно условията са благоприятни за осъществяването на социалната революция, тези маси не биха били готови за това. И нямаше да разберат, че е дошъл моментът за това. Ако буржоазията се отрече от силата си и предаде тази власт на тези маси, те нямаше да знаят какво да правят ... Ето защо буржоазията не се страхува от тях. Няма научно обосновани кадри, няма партия, няма връзка с работниците, масите ... А работниците трябва да реализират своите непосредствени интереси, да реализират своите класови интереси. Няма програма, харта, стратегия, план, тактика. Има анархия. А анархията пред организираната буржоазия, която има свои многобройни медии, свои изследователски центрове, свои властови структури, собствен добре функциониращ държавен апарат, е безсилна. Без победа на идеологическия фронт няма други победи. А дезорганизацията, а не научната, анархията - води или до празно потъпкване на място, или до социалистите-революционери ...