Гущери, Гео - Непознат свят Земя

Без значение колко фантастични рисувачите на всички времена дават дракони, човек, който е най-малко запознат със зоология, винаги ще забележи признаците на влечугите. По-скоро, разбира се, вкаменелости - динозаври. Но човешката фантазия има за какво да се придържа, гледайки някои от живите гущери. Везни и нейните слоеве: рога, тръни, хребети. Език, който излиза от устата като пламък. Гущерите имат гъвкава, здрава опашка, която може да се свие на пръстени, лапи с нокти, дори кожени крила - всичко това е типично "драконови" характеристики. Нещо повече, това сходство е посочено във видовото име на някои представители от семейство агама - Дракон, дракон.

Гущерите са много древна група влечуги: 30 милиона години по-стари от динозаврите. За разлика от не по-малко древните крокодили и костенурки, които почти не са се променяли през стотици милиони години еволюция, гущерите са изненадващо разнообразни по биология и външен вид. Разбира се, днешните гущери не са като фосили по размер, повечето не надвишават метър. А най-малкият гекон с кръгли пръсти (Sphaerodactylus ariasae) от Доминиканската република се побира на подложката на малкия пръст. Но има изключение.

В началото на 20-ти век на остров Комодо в Индонезия учените открили влечуго, което местните жители нарекли „безстопанствен крокодил“. Главата му наистина приличаше на крокодил, но краката му бяха по-дълги, съществото не влачеше тялото си по земята. Това беше гигантски гущер - Varanus komodensis, комодски дракон. Достига над 3 м дължина и тежи 150 кг. Диетата е същата като тази на ягуара - елени и глигани. На остров Комодо няма бозайници от хищници, тяхната ниша, очевидно, е била заета от този "подобен на дракон".

При думата „гущер“ си представяте нещо движещо се, бързорояк. В много случаи е така. Рекордът за скорост сред хладнокръвните е поставен от гущерите - 35 км/ч. Освен това тези влечуги са усвоили почти всички начини на движение, известни на животните.

Удивителна гледка - гущер, бягащ на два крака, миниатюрен динозавър! Просто си отидетеавстралийски гущен гущер (Chlaмояdosaurus kingii), ако гледката на ярко отворената й яка не обърка врага. И базилисът от Централна Америкаki (Basiliscus basiliscus) могат да тичат по водната повърхност, като чукат задните си крайници по нея с неистова скорост.

Какво правят геконите? Те, подобно на насекоми, се мятат по стените и стъклата на прозорците. Люспите от долната страна на пръстите на краката им са се превърнали в хребети, състоящи се от огромен брой микроскопични черешки. Те се придържат към най-малките, невидими повърхностни неравности.

Някои гущери са отлични плувци, търсейки храна под вода. Морските игуани на Галапагос (Amblyrhynchus cristatus) се гмуркат на дълбочина 10 м в търсене на водорасли и могат да прекарат около половин час под вода. А представители на семейство скункс, живеещи в пустини, се наричат „пясъчни риби“ заради забележителната им способност да „плуват“ под дебелината на пясъка.

Но най-удивителното нещо са гущерите, които могат да летят. Мембраните между ребрата служат като крила. Не можете да маневрирате, но можете да се насладите на свободното реене. Драко волани, летящ дракон - така учените наричат тези "крилати" 40-сантиметрови влечуги.

Някои са се научили да пълзят и са загубили краката си. На безногите гущери обаче не е за завиждане. Преди десетки милиони години постепенната загуба на крайници при един вид гущери доведе до появата на змии. Така че ние сме с нашите генетичниТе са готови да смажат всяко „пълзящо влечуго“ със страха си от тези влечуги. Дори да е обикновен европейски вретенен гущер (Anguis fragilis) или обитател на южните региони на Европа, жълта крастава жаба (Ophisaurus apodus).

Всъщност краката на тези гущери са запазени - под формата на процеси, скрити в дебелината на мускулите. Сигурен начин да различите безногия гущер от змия е да го погледнете в очите. Гущерите мигат, клепачите им са подвижни, погледът на змията „спря“.

Адаптирането към околната среда е най-важната задача за животните. Гущерите са отлични адаптацииленивци, а хамелеонът по право се счита за лидер сред тях. Една способност за промяна на цвета по някаква причина си струва нещо - не само в зависимост от околната среда, но и от настроението. Изглежда, че еволюцията на хамелеона е тръгнала по пътя на изкривяване на самата природа на гущерите: пръстите са се сраснали под формата на нокти, крайниците са се удължили, очите са пълзели извън орбитите си и са се "научили" да се въртят независимо от всеки други. А езикът - основното средство за лов - е един и половина пъти по-дълъг от тялото.

Методът на възпроизвеждане също не е последното нещо в процеса на оцеляване. Повечето гущери, както всички влечуги, снасят яйца - погребват ги в земята или ги скриват на уединено място. Ембрионите се развиват средно 70 дни, а младите хамелеони от Парсън (Calumma parsoni) се раждат и то само след 2 години. През цялото това време животът на ембриона зависи от много условия - преди всичко от стабилна температура. Раждането на живо е много по-удобно и надеждно. В хода на еволюцията някои видове гущери „осъзнаха“ тази полза.

Дори такъв междинен вариант като задържането на яйца в яйцепровода през целия период на ембрионално развитие (т.нар. Ововивипаритет) позволи на гущера Lacerta vivipara да разшири местообитанието си върху огромна територия - от Пиренеите, Ирландия и Англия в на запад до Колима и Сахалин на изток. Тя е единствената от нейните топлолюбиви роднини, изкачила се отвъд Полярния кръг. Освен това на север този гущер „ражда“, а южният му сорт снася яйца, както е „обичайно“.

При истинско живо раждане ембрионът е свързан с тялото на майката като плацента, през която влизат хранителни вещества. Точно така се раждат потомството на късоопашкатаплюшени скинкове (Trachysaurus rugosus). Бременността продължава около 5 месеца, след което женската ражда две много големи малки.

Поне две дузини родове гущери правят без мъжки по време на размножаване. Яйцата им се развиват без оплождане.творение. Истинско Непорочно Зачатие! Явлението, за първи път наблюдавано при кавказки скални гущери (Lacerta saxicola), се нарича „партеногенеза“. През 2006 г. в лондонския зоопарк самотна женска гущерка Komodo произвежда съединител, от който се излюпват четири бебета.

Партеногенезата е начин за размножаване на най-простите безгръбначни. Колкото по-нагоре еволюционната стълба е по-рядка. Гущерите са сред онези миниатюрни 0,1% от всички гръбначни, които притежават дарбата „естествено клониране“. Никое друго влечуго не е способно на това. А бозайниците още повече.

И кой не знае за друга интересна характеристикати гущери? Те са способни на автотомия - лесно хвърлят опашката си. С дразнене на нервните центриканавката, настъпва свиването на специализирани мускули, придружено от отделянето на опашните прешлени. Това също е средство за самосъхранение: оставете част от извиващата се опашка, за да разсее вниманието на хищника. На мястото на изхвърлената опашка ще порасне нова. Или дори две. Ако старата не се прекъсне напълно, новата все още се появява.

Но автотомията не е характерна за всички. Например опашките на пояса, подобни на малки крокодили, се спасяват, като се свиват на топка като таралежи и хващат опашката си с мъртва хватка. А подобният на жаба гущер от рода Phrynosoma е избрал напълно странен метод за защита - той стреля по врага поток от собствена кръв от очите му. В състояние на стрес налягането й скача и капилярите в ъглите на очните кухини разкъсан.

И ето резултатът от такъв необикновен талант за оцеляване: учените познават 4770 вида гущери, те изпреварват всички останали влечуги по брой. И всяка година откриването на нов вид - главно в тропическите гори, които все още пазят много тайни за света на истинските дракони.