Православен клин

Влезте с uID

Автор: Анастасия Кожемякина

Неделно училище. Училище? Да, от една страна това е така - тук ни учат. От друга страна ... Нека започнем с това, че уроците в неделното училище са напълно различни от училищните. В училище информацията се чете в голям обем, трябва да я овладеете и след това да отговорите на нея в урока. Тук информацията е представена по-скоро под формата на дискусия по конкретна тема.

Въпросът е поставен пред вас: защо всичко беше точно така, а не иначе, защо беше така? Основният въпрос, който винаги води до същността, до знанието - защо? Най-често го поставяха пред нас. Не по-малко, научих се да мисля!

Така се оказва, че децата търсят разбиране и пример за подражание на улицата, в двора, в училище, в спортната секция, в кръгове, с преподаватели ... Те търсят хора, на които не би им било безразлично тях, хора, които с удоволствие прекарват времето си с тях - преподават, играят, правят нещо заедно.

И в неделното училище дойдох, нито на двора, нито на улицата! Или за допълнителни уроци в хорото, или на репетиции за приказки, или просто за среща с приятели от неделното училище. Никога не съм срещал по-топла и весела компания никъде! Оттогава имам истински приятели за цял живот, хора, на които мога да разчитам!

Няма да преувелича, ако кажа, че образованието в неделното училище омекоти трудния ми характер по много начини.

Уроците по музика завинаги определиха бъдещото ми отношение към нея, изиграха огромна роля, докато родителите ми не видяха нищо полезно в уроците по музика за мен, въпреки факта, че очевидно имах определени способности, както и голямо желание да се занимавам с музика сериозно. Да, не съм професионален музикант, но на аматьорско ниво мисля, че изглеждам добре. Детската ми мечта се сбъдна и аз пея в църковния хор. Благодаря много за това!

Неделното училище обръща голямо внимание на празниците - както си спомням сега, спектакли винаги се организираха на патронален празник, Коледа и Великден. Празниците са като в семеен кръг - винаги са били много топли, приказките са много мили и красиви! Тичахме с удоволствие на всички репетиции. Всичко беше по желание, абсолютно доброволно.

Впоследствие реших да започна тази традиция в селото и се опитах, заедно със селските деца, да сложим приказка за нашия покровителен празник, Деня на Иля. Получи се много добре! Харесвах както деца, така и селски баби и дядовци, които освен телевизия почти не виждат нищо. И след това цял празник, приказка и дори с внуците си в главните роли! Тази традиция е жива и до днес, от около седем години и дори без мен - сега самите деца инсценират приказки!

И може би най-важното нещо, което научих, е да отделя основното от второстепенното, да живея с Бог! Така се оказва, че неделното училище и хората, които преподаваха там, изиграха огромна роля в моето възпитание, във формирането на мирогледа ми. И мнозина преподават и до днес. Спаси ги Господи!

Снимка: Татяна Балашова