Грипни патогени.

Грипът или грипът е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с­инфекция на лигавиците на горните дихателни пътища, треска, обща интоксикация­катион, нарушение на дейността на сърдечно-съдовата и нервната система. Грипът е различен­е склонен към разпространение на епидемия и пандемия поради висок­известна заразност и вариабилност на патогена.

Характеристики на патогените.Причинителите - грипните вируси принадлежат към това. Orthomyxoviridae, родовете Influenzavirus A, B и Influenzavirus C. Грипните вируси са РНК вируси. Вирусът на грип тип А е изолиран през 1933 г. от W. Smith, K. Andrews, P. Laidlaw. През 1940 г. Т. Франсис и Р. Меджил изолират грипни вируси тип В, ​​през 1949 г. Р. Тейлър - ти­na C. В Русия първите грипни вируси са изолирани през 1936 г. от А. А. Смородинцев ...
и от­пренася се до тип А. Морфология.Грипните вируси са сферични (с форма на сфера) - 80 - 120 nm, по-рядко са нишковидни. Те се състоят от: 1) ядро ​​- нуклеокапсид от спирален тип симетрия (едноверижна линейна "-" -низа от РНК + протеинов капсид); 2) базална мембрана - външна липопротеинова мембрана - суперкапсид. На повърхността на обвивката има 2 вида гликопротеини (под формата на шипове и люспи): 1) хемаглутинин - насърчава свързването към клетъчните рецептори; 2) невраминидаза - насърчава освобождаването на вируса от клетката. Култивиране.За отглеждане се използват пилешки ембриони, първични трипсинизирани клетъчни култури и понякога лабораторни животни. Най-удобният модел са пилешки ембриони на възраст 10-12 дни. Позволява ви да получите големи количества вирус, което е необходимо при производството на вакуум­цин и бактериални препарати. Инфекцията се извършва в алонтоисната кухина, в хорион-алонтоисната мембрана, в амниотичната кухина, в амниона. Присъствието на вируса в пилешкия ембрион се открива в реакцията на хемаглутинация. Антигенна структура. Вирусите имат вътрешен антиген - S и повърхностни антигени: HA-хемаглутинин и NA-невраминидаза. S-антиген - специфичен за групата, общ за целия тип, за този антиген vi­грипните руси са разделени на типове A, B и C. Той е свързващ комплемента, стабилен (непроменен­умиращ) антиген. HA и NA антигените са специфични антигени. HA антигенът причинява образуването на неутрализиращи антитела и адхезията на червените кръвни клетки. NA антигенът причинява образуването на антитела, които частично неутрализират вирусите. Характерна особеност на тези антигени - променливост (промяна независимо една от друга). Варирането на тяхната структура води до появата на нови сероварианти, често по време на една епидемия. Съществуват 13 различни типа НА и 10 вида NA. Пълна за­промяната в хемаглутинина или невраминидазата води до появата на нов антигенен вариант на вируса - нов подтип. При тип А се разграничават 3 подтипа: подтип А1 - H1N1, подтип А2 - H2N2 и подтип А3 -

г. Подтип ai циркулира от 1947 до 1957 г., подтип A - от 1957 до 1968 г., подтип a - от 1968 до 1977 г. Променливостта на повърхностните антигени се дължи на 2 генетични процеса: дрейф и смяна. Дрейф - незначителни промени в антигените (точкови мутации), които не извеждат щама от подтипа, но придават известна степен на антигенна новост на вируса. Дрейфът се развива в динамиката на епидемичния процес и намалява специфичността на имунните реакции, които са се развили в популацията в резултат на предишната циркулация на патогена. Shift е пълно заместване на един или друг антиген, в резултат на което­След това се появява нов подтип. Изместване настъпва в резултат на генетична рекомбинация между щамове на човешки и животински вируси. Вирус тип В по-малко летливи и тип С е силно стабилен. Токсични свойства.Токсичният ефект на вируса върху тялото (главоболие, мускулна болка, треска, катарални явления) се дължи на протеините на вируса (най-вирусната частица). Това действие е строго специфично и се неутрализира само от имунния серум от съответния тип или подтип или от серума на болните. Съпротива.Грипните вируси са чувствителни към UV лъчи, дезинфектанти (формалин, алкохол, фенол, хлорамини) и към мастни разтворители. В течна среда те умират при температура 50 - 60 ° C в рамките на няколко минути. При стайна температура във въздуха вирусите остават заразни в продължение на няколко часа. Дълго упорстват във вас­изсушени и в замразено състояние (-70 ° C) не само се запазват дълго време, но и не губят вирулентност. Податливост на животните. При естествени условия вирусите от тип А заразяват хората и животните (конете, прасетата се разболяват), а вирусите от типа В и С - само хората. Сред лабораторните животни белите мишки, африканските порове, сирийските хамстери и маймуните са податливи на вируси. Болестта при животните се характеризира с увреждане на белите дробове, фебрилно състояние и може да доведе до смърт на животните. Епидемиология на заболяването.Източникът на инфекцията е болен човек с клинично изразена или импотентна­птомична форма. Болен човек пуска вирус в околната среда, когато кашля,­крадец, кихане с капки слюнка, слуз, храчки вече в инкубационния период. Пациентът става заразен 24 часа преди появата на основните симптоми и представлява епидемия­физическа опасност в рамките на 48 часа след изчезването им. Механизмът на предаване е аерогенен. Трансмисионният път е по въздуха. Хората са много податливи на грип. Всички възрастови групи са болни, предимно през зимата. Най-податливи на деца и възрастни хора­раста. Името на болестта отразява характеристиките на епидемиологията: грип от френски. грайфер - за хващане, грип - от италиански. Influenza di freddo - влиянието на студа. От всички остри респираторни заболявания грипът е най-широко разпространен и тежък­всяка болест. Грипните пандемии и епидемии обхващат до 30-50% или повече от световното население, причинявайки огромни щети на здравето и икономиката на страните. Първите описания на грипните епидемии датират от 12-14 век. Появата на пандемии и големи епидемии се причинява от грипен вирус тип А, който се дължи на високата вариабилност на вируса и е свързан с появата на нов подтип в резултат на изместването на антигена. Между пандемиите епидемиите се появяват на всеки 1,5-2 години­икални огнища, което се свързва с антигенния дрейф на вируси. През 1918 г. грипният вирус „Испански грип“ (1,5 милиарда души се разболяха, 20 милиона умряха) е причинен от грипния вирус А1, регистрирана предимно в Испания, тази пандемия обхваща почти цялото население на Земята; заболяването се характеризира с развитието на is­включително тежка хеморагична пневмония с рекордна смъртност (до 1% от всички случаи). През 1957 г. „азиатската“ пандемия (2 милиарда души се разболяха) е причинена от нов подтип - подтип А2. През 1968 г. пандемията "Хонконг" (1 милиард се разболя).­по нововъзникналия подтип - подтип А3. По правило новият вариант на вируса измества по-ранния циркулиращ сорт от човешката популация. Но през 1977 г., след 20-годишна пауза, неочаквано­тип А1 се върна, което доведе до голяма епидемия. Следователно, изместване­Неспецифичните варианти на грипния вирус продължават да съществуват и на редовни интервали могат отново да причинят епидемия. Вирусът тип B причинява локални епидемии, а тип C не причинява епидемии. Патогенеза и клиника на заболяването.Входната порта е горният дихателен път. Вирусът нахлува в епителните клетки на лигавицата и се размножава в тях. Ефектът на вируса върху епителните клетки причинява тяхната некроза и десквамация (отхвърляне) на епитела, което води до слуз­мембраната на стадото става пропусклива за вируси и бактерии. Те навлизат в кръвния поток и се разпространяват в тялото. ”Виремия се придружава от множество­лезии на капилярния ендотел с увеличаване на тяхната пропускливост. При тежки случаи има обширни кръвоизливи в белите дробове, миокарда, паренхимните органи. Продуктите на разпад на увредените клетки и вирусните протеини имат токсичен ефект върху различни органи и органи. Токсините на вируса силно инхибират централната нервна система и въпреки че процесът не трае дълго (3 - 5 дни), болният остава дълго време отслабен и някаква вторична инфекция се присъединява към отслабеното тяло и осите­Фалшификации: грипна пневмония, остър белодробен оток, увреждане на бъбреците, сърцето, бронхите. Често усложнение на грипа е бактериалната пневмония (стрептококи от група В). По време на пандемията от испански грип хората умират главно от вторична бактериална пневмония.­мониус. В патогенезата на грипа е важна не само интоксикацията, но и алергизацията, както и нарушаването на функционалните свойства на имунокомпетентните клетки с развитието им­мунодефицит. Инкубационният период е няколко часа - 1-3 дни. Характеризира се с остро начало, повишаване на температурата до 37,5 - 38 ° C, обща интоксикация, изразяваща се в неразположение, главоболие, болка в очните ябълки, възпалителни процеси на дихателните пътища.­лична тежест (ринит, ларингит, трахеит, фарингит). Трескаво състояние­грип без усложнения трае 5-6 дни. Имунитет. След прехвърлената болест се формира специфичен за типа и щам имунитет, който се осигурява от специфичен и неспецифичен­физически клетъчни и хуморални фактори. IgA антителата са от голямо значение. Кръстосаният имунитет не се развива, след прехвърляне на грип тип А1 е възможно за­имате грип тип А2 и др. След тип вирус, имунитет -1-2 години, след тип вирус­па B - 3 - 5 години. Пасивен естествен имунитет - при деца под 8 - 11 месеца. Поради високата антигенна вариабилност на вируса, възстановяването не води до развитие на персистираща невроза.­податливост към повторна инфекция. Лабораторна диагностика.Тестови материали: цитонамазки-отпечатъци от лигавицата на носната кухина, назофарингеален секрет, парчета от белите дробове, мозъка в случай на смърт. Диагностични методи: 1)метод на циториноскопия - откриване на вътреклетъчни включвания, специфични за вируса - при оцветяване с пиоктанин под микроскоп­ние сме яркочервени включвания на грипния вирус в клетките на цилиарния епитет­лиа; 2) вирусологичен метод - изолиране на грипния вирус от човешкото тяло чрез заразяване на пилешки ембриони с измиване от носоглътката на пациента; индикацията (присъствието) на вируса се извършва с помощта на RHA (грипните вируси аглутинират еритроцитите на хора и различни животни), идентифицирайки­Катионът на вируса се извършва на етапи: видът се определя в RSC, подтипът на хемаглутинина - в RTGA, а подтипът на невраминидазата - в реакцията на инхибиране на ензимната активност; 3) серологичен метод - откриване на увеличаване на титъра (4 пъти) специално­физически антитела в кръвния серум на пациента, използващи RSK, RTGA, PH в клетъчна култура, утаяване в гел, ELISA; 4) биологичен метод - интраназална инфекция на мишки - въвеждане на мате­риал в белите дробове под етерна анестезия; мишки умират след 2 - 3 дни в­в резултат на пневмония; 5) експресна диагностика - откриване на вирусен антиген с помощта на RIF.

Лечение и профилактика.За профилактика и лечение през първите дни на заболяването се използва човешка левко­лимонен интерферон (интраназално). За медицински цели се използват антивирусни лекарства - ремантадин (грип тип А), адапромин, виразол и имуномодулиращи лекарства - дибазол, продигиозан, левомизол.

При тежък грип, особено при деца, се използва донорен противогрипен имуноглобулин, както и лекарства - инхибитори на клетъчни протеази (гордокс, контрикал, аминокапронова киселина). Специална профилактика. Използват се изброените антивирусни лекарства и имуномодулатори, както и ваксини - живи и инактивирани: 1) живи моноваксини за орално приложение - атенюирани щамове вируси, циркулиращи в момента (А1, А3 и В); показват най-голяма имуногенност; 2) ваксини с цял вирион от вирулентни щамове, инактивирани с формалдехид или UV лъчи; 3) субединични противогрипни ваксини само от повърхностни антигени - HA и NA антигени (имат минимална реактогенност).

За да се получат ваксини, вирусите се култивират в пилешки ембриони и в клетъчна култура на пилешки ембриони. С въвеждането на ваксини се формира местен и хуморален имунитет. Ваксинацията се извършва в периоди на най-голям риск от епидемии. Той е показан най-вече за млади и възрастни хора. Използването на убити ваксини изисква ежегодна реваксинация; ефективността им не надвишава 60 - 70%. Защото често се наблюдават антигенни вариации на патогена, тогава наборът от антигени е подходящ­на вируса за имунизация може да се определи само след началото на огнището­ния.