Григорий Горин - Таралеж

Татко беше на четиридесет години, Славик беше на десет, таралежът беше още по-малко.

Славик донесе таралеж в шапка, изтича до дивана, на който татко лежеше с отворен вестник, и, задавен от щастие, извика:

Татко остави вестника и огледа таралежа. Таралежът беше с нос и сладък. Освен това татко насърчава любовта на сина си към животните. Освен това татко сам обичаше животните.

- Добър таралеж! - каза татко. - Красив! От къде го взе?

- Момче в двора ми даде - каза Славик.

- Тогава го дадохте? - каза татко.

- Не, разменихме се - каза Славик. - Той ми даде таралеж, а аз му дадох билет.

- Какъв друг билет?

- Лотария - каза Славик и пусна таралежа на пода. - Тате, той трябва да даде мляко.

- Чакай с мляко! - строго каза татко. - Откъде взехте лотарийния си билет?

- Купих го - каза Славик.

- Чичо е на улицата. Той продаде много от тези билети. Тридесет копейки всяка. О, татко, таралежът пропълзя под дивана.

- Чакай те с таралежа си! - нервно каза татко и седна до него Славик. - Как дадохте на момчето лотарийния си билет? Ами ако този билет спечели нещо?

- Той спечели - каза Славик, не спирайки да наблюдава таралежа.

- Тоест, как е - спечелено? - попита тихо татко и мъниста пот покриха носа му. - Какво спечели?

- Хладилник! - каза Славик и се усмихна.

- Какво?! - татко странно трепереше. - хладилник. За какво говориш. Откъде знаеш?!

- Как - къде? - Славик се обиди. - Проверих го във вестника. Там първите три числа съвпаднаха. и останалото. И поредицата е една и съща. Вече знам как да проверя, татко! Аз съм възрастен!

- Възрастен ?! - татко изсъска така, че таралежът, който се измъкна изпод дивана, се сви от топка на страх. - Възрастен. Сменяш хладилника за таралеж?

- Но аз си помислих - каза Славик с ужас, - Мислех, че вече имаме хладилник, но няма таралеж.

- Млъкни! - извика татко и скочи от дивана. - СЗО ?! Кое е това момче?! Къде е той?!

- Той живее в съседната къща - каза Славик и започна да плаче. - Казва се Сеня.

- Да тръгваме! - извика отново татко и хвана таралежа с голи ръце. - Да вървим бързо!

- Няма да отида - каза Славик, хлипайки. - Не искам хладилник, искам таралеж!

- Да, да тръгваме, глупако - хриптя татко. - Ако само да върна билета, ще ви купя сто таралежи.

- Не. - изрева Славик. - Не можете да го купите. Сенка така или иначе не искаше да се преоблича, едва го убедих.

- Също така, очевидно, мислител! - саркастично каза татко. - Ами бързо.

Сена беше на около осем години. Той стоеше в средата на двора и гледаше със страх страховития татко, който носеше Славик в едната си ръка и таралеж в другата.

- Където? - попита татко, напредвайки към Сеня. - Къде е билетът? Престъпник, вземи си тръна и предай билета!

- Нямам билет! - каза Сеня и потрепери.

- А къде той ?! - извика татко. - Какво сте му направили, лихвар? продадени?

- Направих гълъб от него - прошепна и изсумтя Сеня.

- Не плачи! - каза татко, опитвайки се да бъде спокоен. „Не плачи, момче. тогава си направил от него гълъб. И къде е този гълъб. Къде е той.

- Той седна на корниза. - каза Сеня.

- На кой корниз?

- Това е! - И Сеня посочи корниза на втория етаж.

Татко свали палтото си и се спусна по водосточната тръба.

Децата отдолу го гледаха с възторг.

Два пъти татко се счупи, но след това все още пълзеше до корниза и свали малко жълто хартиено гълъбче, което вече беше леко мокро от водата.

Слизайки на земята и дишайки тежко, татко отвори билета и видя, че е пуснат преди две години.

- Кога го купихте? - попита татко Славик.

- Дори във втори клас - каза Славик.

- И когато проверих?

- Това не е тиражът. - уморено каза татко.

- И какво? - каза Славик. - Но всички цифри са съгласни.

Татко мълчаливо се отдалечи и седна на пейка.

Сърцето му биеше диво в гърдите, оранжеви кръгове плуваха пред очите му. Той тежко наведе глава.

- Татко - каза Славик тихо, отивайки до баща си. - Не се притеснявайте! Сенка казва, че все още ни дава таралежа.

- Благодаря! - каза татко. - Благодаря ти, Сеня.

Той стана и отиде до къщата.

Изведнъж се почувства много тъжен. Той разбра, че никога няма да се върне в онова щастливо време, когато с леко сърце сменят хладилника за таралеж.