ГРЪДА НА АМБРАСУРА

В. П. МАЙБОРСКИ, герой на Съветския съюз

По време на военните години имах шанс да се бия с нацистите като част от брегавият отбраната на Черноморския флот и в други части. Особено паметтадесет мен периодът, когато се бих в редиците на 24-та Самаро-Уляновска железна стрелкова дивизия в Карпатския регион.

Въпросът е не само в това, че тук получих високото звание Герой на Съветския съюз. Подвизи бяха извършени във всички единици, героите бяха във всяко отделение.

Но да служиш в Железная и да не показваш истински героизъм беше невъзможно. В крайна сметка дивизията е създадена по указание на Ленин през 1918 година. Тя освободи Симбирск от белогвардейците - родният град на Владимир Илич, извървя дълъг път по време на Великата отечествена война.

Дивизията заема отбранителна линия край Коломия. Подготовка за по-нататъшно настъпление срещу Делятин, Яремчу. По заповед на командираНашият полк трябваше да извърши разузнаване в сила. Това беше поверено на батальона на капитан Непеивода, в който служих като разузнавач.

Батальонът се подготвял за бойна операция цяла вечер. Провежда се смъмрене, разговори. Офицерите и сержантите донесоха задачата на всеки воин.

В полунощ се върнах с два сапьора от предния ръб (там направихме проходи през бодливата тел). Валеше ибеше много тъмно, което ни облагодетелстваше.

Чуваме силния и заповеднически глас на старшия командир на рота леинаемател Осмолски:

- Напред! За родината!

Всички те се издигнаха, за да преодолеят тревното поле, да стигнат до вражеските окопи. По това време вражеска картечница свали от хълм, който беше на десния фланг. Паднаха първите убити. Почивканай легна. Командирът на ротата отново поиска да продължи напред и отново закуршуми свистеха от вражеския бункер. С възклицание: "Последвай ме!" долна странакомандирът на взвода пълзеше и веднага падна с окървавени гърди.

Виждайки как другарите ми загинаха един след друг, трескаво се замислих: как да заглуша този бункер? Пълзи и хвърляйда му биеш граната? Но как пълзиш? И все пак потвърждавам това решение, подавам с ръка на командира на ротата, че ще отида на дуел и ще пълзя, възнамерявайки да стигна до бункера отзад. ЩипкиАз съм като че ли на земята. Не можете да вдигнете глава, ръцете ви изтръпват от напрежениения. Погледът е прикован към бункера. Той се приближава. Вдигайки се, хвърлям граната с надеждата да ударя вратичката. Но той пропусна. И в този момент изстрел от автомат удари. Чувствам, че съм ранен в крака, но пълзя по-нататък. Бункерът вече е близо. Куршумите не могат да ме измъкнат от него, но удрят другарите ми. Той напрегна силите си, пълзеше близо до бункера и не го хвърли, а директно пъхна противотанкова граната в амбразурата. Наваизля върху цевта на картечницата - и всичко ме остави: бункерът, ревът на битката и цялата земя.

По-късно научих за случилото се на бойното поле.

Компанията се надигна в атака. Зад ротата е батальон, полк. Лежахпокривайки амбразурата с тялото си. Всички мислеха, че са мъртви. И аз, както се казва, преживях всички смъртни случаи от злоба. Санитарите от СТО ме взехарого ешелон. След операцията те бяха изпратени в тила. Там в болничното легло и ме намери Деня на победата.

Те не ме очакваха в родното ми село. Бащата получи писмо, в което се посочва, че синът му Владимир е награден със "Златната звезда" на Герой на смърттано. И аз дойдох. Е, роднините, съселяните бяха във възторг!

По време на разговори с войници, пионери, ученици, те често ме питат: „Как постигнахте подвига си? Трудно ли беше? Какво ви вдъхнови да действате смело? " На такива въпроси не може да се отговори с една дума. Мисля, че един мъж се подготвя за подvigu през целия си живот. Ако в ежедневните трудни дела изцяло давате силата и знанията си на хората, тогава в трудни моменти, когато животът ви е заложен, ще останете твърди и решителни при изпълнението на дълга си.

Когато реших да пропълзя до вражеския бункер, нищо не беше по-високо за мен в този момент, как да осигуря успеха на моето подразделение. Това беше моят дълг към любимата ми Родина. Това беше военна аферагражданска и гражданска чест.