Гончаров, резюме на Обломов, Изпитни есета на изпита

Главният герой, Иля Илич Обломов, се крие в една от болките­къщите им на улица Гороховая в стаята им на дивана. Той е в лошо настроение - вчера той получи писмо от селото от староста, който се оплаква от суша и неврожати, така че намалява количеството пари, изпратени на майстора. Нуждата за­Иля Илич се притеснява да напише отговор, така че не може да реши да слиза от дивана цяла сутрин. Първо иска да стане, да се измие и да се заеме, но след това си мисли, че може да го направи след чай. След като свърши с чая, Обломов все още лежи на дивана известно време, след което, хващайки се, решава отново да прочете внимателно писмото на началника. Обломов се обажда на слугата си Захар и заповядва да намери писмото. Той го търси, а не нататък­ходи. Иля Илич наказва слугата за мързел и небрежност. Всъщност Захар беше неподреден и мързелив, не пропусна възможност да присвои стотинката или никела на майстора, лежащи на масата, „забрави“ да даде пари от покупките, обичаше да пие и да клюкарства за господаря си. Слугата обаче бил дълбоко отдаден на Обло­MOV. - Не би си помислил да изгори

или се удавете за него, без да го смятате за подвиг, достоен за изненада или някаква награда ”. Те се познаваха от детството и дълго време живееха заедно, без да си представят каквото и да било друго съществуване.

Накрая Обломов става да се измие. По това време Захар носи неплатени сметки на майстора от месаря, зеленчука, пекарната и перачката, а също така съобщава, че управителят изисква от Обломов да се изнесе от апартамента.

Иля Илич казва с въздишка: „Ако само Щолц дойде възможно най-скоро. Той щеше да уреди този въпрос. " Андрей Иванович Столц е единственият човек, който е „след сърцето” на Обломов. Той го обичаше само и му вярваше сам. Те израснаха заедно, учиха заедно. В момента Столц отсъстваше, но Иля Илич го чакаше от час на час.

От дванадесет години Обломов живее в Санкт Петербург. Веднъж той мечтаеше за полезна работа, но всички опити за решаване на въпроса завършиха с пълен провал. В отдела той служи само две години, обременен от монотонността, след което изпратен­нова хартия вместо от Астрахан до Архангелск. Страхувайки се, че ще трябва да носи отговорност, Обломов се прибра вкъщи и ме изпрати­медицинско свидетелство за заболяване и след това подаде оставка.

Иля Илич не общува с жени, ограничавайки се до „­като се покланяте от разстояние, на уважително разстояние ”, защото това води до ненужни неприятности. „Душата му все още беше чиста и девствена; тя, може би, е чакала любовта си, времето си, жалката си страст и след това, с течение на годините, изглежда­започна да чака и се отчая ".

След като гостите си тръгват, Обломов сяда за писмо до управителя­mu да обясни за апартамента, който заема. Незавършено писмо, хвърля го. Захар напомня за неплатени фактури­тах. Обломов му се кара, след което решава да се справи със сметките на следващия ден.

Лекарят идва и след преглед съобщава, че от постоянна­След две-три години Иля Илич може да умре от инсулт от легнало положение и мазна храна и за да се избегне това, той препоръчва да замине в чужбина. От такива новини идва героят­умира в ужас. След като д-р Обломов си тръгва, мислейки за своите „неприятности“, той заспива и има мечта. Той се вижда като седемгодишно момче. Бавачката го чака да се събуди, облича го и го води при майка си. Майка му го обсипва със страстни целувки, след което тя и малкият Иля се молят пред изображенията. След молитва те отиват заедно при баща си, а след това на чай. Възрастна леля вече седи на чай, три възрастни момичета - далечни роднини на бащата на Иля, съсед на Обломови, земевладелец Чекменев, някои други възрастни хора и сто­рушки. Всички засипаха момчето с ласки и похвали, хранени бу­бримки, бисквити и сметана. След чая майката пусна Иля на разходка и строго наказа лелката да не оставя детето на мира. Старецът Обломов седял по цял ден и гледал това­лос в двора. На сутринта съпругата му дълго време се консултира с шивача за това как да промени сако от суичъра на съпруга си за Иля, след което попита всяко момиче колко дантели трябва да тъче на ден­Танцувах из градината. Денят в имението премина в дребни грижи и­Tykh разговори.

Тогава Иля Илич се видя като момче на около тринадесет години­четиринадесет. Учил е при управителя на съседното имение Верх - напуснал германския Щолц, който уредил малък интернат за благородни деца. Докато в пансиона имаше трима ученици: Иля, синът на Столц, Андрей, и друго момче, което почти никога не учи и страда от скрофула.

Всеки понеделник малкият Иля беше атакуван от меланхолия, на този ден той беше отведен да учи с германец. Майката се опита да позлати хапчето - не знаеха с какво да хранят момчето, пуснаха го с кисели краставички, бисквитки и различни вкусотии. Смятало се, че Щолц е бил зле хранен.

Иля учи хаотично, защото родителите му често го откриват­бяха дадени оправдания да не го пускат в пансиона: с оглед на­предстоящите празници, след това заради пристигането на гости и се случи така, че самата майка намери сина си нездрав и го остави у дома.

Тогава Обломов се вижда в Столц. На сутринта Захар помага на четиринадесетгодишен тийнейджър да се облече и му напомня какво трябва да се направи през деня.

В четири и половина Захар събужда Обломов. Андрей Иванович Столц пристигна.

Щолц е бил наполовина германец от баща си, а майка му е рускиня. Баща му Иван Богданович е служил като управител в село Верхлев. Тук малкият Андрюша израсна и беше възпитан. От осемгодишна възраст седях с баща си на географска карта, четех Хердер, Виланд. Бил съм се с кварталните момчета и често­ko отсъстваше от дома за половин ден. Веднъж загубени за едно цяло­Разделям, след което го намериха да спи спокойно в леглото си, под което намериха нечий пистолет и килограм барут и прострелян. Баща ми само попита дали Андрей е готов да преведе Корнея на Непот на немски. След като научи, че преводът не е готов, той завлече Андрей за яката в двора, ритна, казвайки: „Иди откъдето дойде. И елате отново с превод, вместо с една или две глави, и майка ви научава ролята от френската комедия, която тя поиска: не се показвайте без него! " Момчето се върна седмица по-късно с th­превод и научена роля. Майката не харесваше това трудоемко, практическо образование. Тя погледна германеца­изковавайки нацията като тълпа от патентовани филистимци и се страхуваше, че синът ще стане същият бюргер като бащата.

По времето, когато Андрей се завърна у дома, след като завърши следването си в университета, майка му вече беше починала, а баща му, три месеца след пристигането му, реши, че синът му няма какво повече да прави в Verkh-Left. След като му дава сто рубли, той го изпраща в Санкт Петербург през Москва. „Вие сте добре образовани: всички кариери са отворени за вас.­Вие; можете да сервирате, да търгувате, дори да композирате - не знам какво ще изберете. " Андрей иска да успее във всичко.

Щолц е на същата възраст като Обломов. Сега е на повече от тридесет години. Той служи, пенсионира се, направи къща и пари. Участва в някаква компания, която изпраща стоки в чужбина.

Иля Илич се оплаква от живота на приятел. Разказва за vi­лекарят и неговата диагноза, неприятностите в имението, фактът, че е бил принуден да се изнесе от апартамента.

Щолц съветва Обломов да промени начина си на живот, да отиде в селото и да се справи с нещата на място. След това ухажва Обло­mova за неговото бездействие и легнал начин на живот, кани го на светло, обещава да представи Олга Ilyinskaya, когото той sim­патизира. Андрей Иванович трябва скоро да замине за Париж и преди да замине, той обещава от Обломов, че ще дойде при него в чужбина. Но вече изминаха няколко месеца, Штолц е в Париж дълго време, а Обломов продължава да измисля различни оправдания­ки, само да не отиде. Причината за това е Олга Илинин­Кай, когото Столц представи Иля Илич преди заминаването му. Обломов се влюбва и начинът му на живот напълно се променя. Той наема дача в съседство с Илински, ходи с красиво скроено палто и шапка от денди, чете, ghoul­той е с Олга, която се чувства напълно свободна с него. Наред с други неща, Щолц я помоли да "разбърка" Обломо­вау. Иля признава любовта си на Олга, но на следващата сутрин след признанието различни съмнения започват да го измъчват. Той пише на момичето в писмо, че любовта й не е истинско чувство, а само нуждата й да обича. Освен това той общува­той казва, че няма да се видят повече, тъй като той заминава за града. След известно време настъпва покаяние, той моли Олга за прошка, те се помиряват. Обломов иска да се ожени за нея.

Тарантьев идва при Иля Илич с искане на пари за апартамент, в който той не живее, но където са взети нещата му преди три месеца.

Обломов кани Олга да каже на леля си за намерението им­да Момичето отговаря, че първо трябва да се справи с квара­тире, за да подпишете пълномощно в Камарата за управление на името­яжте, отидете в Обломовка, за да подготвите всичко за придвижване там след сватбата и чак тогава говорете за всичко на леля ми. Героят се опитва да намери пари, за да плати конфискацията за апартамента, но не успява и е принуден да се изнесе от него. Те общуват с Олга все по-малко. Денди започнаха да посещават къщата на Илински, срещу която Обломов беше напълно загубен. Двамата с Олга посещават театъра няколко пъти, но той не обича обществото и той предпочита да си стои вкъщи.

Любовницата на къщата, в която сега живее Обломов, вдовицата Агафья Матвеевна Пшениница, се грижи за него и той се чувства свободен, разговаряйки с удоволствие с нея при всяко удобство­няма случай. Той избягва срещите с Олга по всякакъв възможен начин, страхувайки се, че те ще бъдат обявени за булката и младоженеца пред всички. Илинская го чака, меч­криейки се за семейното щастие, той иска да отиде с него в селото. Самата тя идва при него и иска да му обясни поведението му.

Няколко дни по-късно Обломов получава писмо от селото, в което се казва, че имението е в много лошо състояние и за да получи пари от продажбата на хляб, майсторът трябва сам да присъства в имението. Следователно, сватбата може да бъде­да се появи не по-рано от една година. Обломов е на загуба - не разбира нищо от икономически въпроси, затова иска­мощите на брата на любовницата Иван Матвеевич. Той се съгласява да помогне и предлага да напише пълномощно за управлението на определен Исай Фомич Затерти, „най-честният човек“. Обломов казва на Олга за това на среща. Момичето е изненадано, че Обло­mov назначен да управлява имението на непознат. Те са с­съставителите решават да напуснат. Пристигайки вкъщи, Обломов се разболява от треска.

Измина една година от болестта на главния герой. Адвокатът Затерти изпрати от селото парите, получени за продажба на хляб, и заяви в писмо, че не може да събира наема. Но Обло­mov беше доволен от сумата на изпратените пари - така че не искаше­лос отидете сами.

Изведнъж пристига Столц, който съобщава, че Олга, след като се раздели с Обломов, замина в чужбина и до есента събираше­отива в селото си. Иля Илич се хвали на Андрей Иванович как си е уредил делата, на което той възкликва, че е ограбен наоколо, и решава сам да се грижи за делата на Обломов.

На следващия ден Тарантьев и Иван Матвеевич в питейно заведение се притесняват, че Штолц е унищожил пълномощното за водене на бизнес Затертим, а самият той е взел имението на Обломов на арената­правят и могат да разберат, че всъщност наемът е бил събран, а Тарантиев, Иван Матвеевич и Затерти са разделили парите помежду си.

Докато е в чужбина, Щолц случайно се запознава с Олга и леля й в Париж, като се учудва на промените, настъпили в Олга, която от момиче се превръща в зрял човек. Етаж­той общува с тях една година, а след това се влюбва в Олга. Отначало момичето виждаше в него само приятел, но „често пред очите й, срещу нейната сила, образът на тази друга любов стоеше и блестеше; мечтата за луксозно щастие нарастваше все по-съблазнително, по-съблазнително, не с Обломов, не в мързелива дрямка, а на широката арена на всестранния живот, с цялата му дълбочина, с всички прелести­със стресове и скърби - щастие със Щолц ... "

Щолц й признава чувствата си. Скоро ще се оженят­лисица.

Две години по-късно Столц дойде при Обломов и беше изумен­инсталацията, която цари в къщата му. Приборите за хранене бяха­изрезки от грис, вечерята беше оскъдна, самият Обломов го срещна облечен в стара закърпена роба. Щолц поиска да обясни­където парите, които той изпраща като­доходи от Обломовка. От домакинята Агафя Матвеевна той научава, че тя е подписала някакъв вид заемно писмо при поискване­брат. Оказа се, че братът на домакинята обвини Обломов, че води „недостоен“ начин на живот със сестра си и го принуди да напише разписка, в която се твърди, че той е взел десет назаем от него.­syach. Оттогава всички пари от Обломовка попадат в джобовете на Иван Матвеевич и Тарантиев. Щолц пристига. Андрей изисква разписка от Пшеницина, в която се посочва, че Обломов не й дължи нищо­съпруги Пшеницина подписва необходимите документи. Тогава генералът, приятел на Щолц, повика Иван Матвеевич в кабинета си и му нареди да подаде оставка.

Напоследък Щолц е бил само няколко пъти в Санкт Петербург. Те живеят с Олга в собствената си къща в Одеса много щастливо.

Обломов все още живее с Пшеницина. За него отново с­Щолц отива, като прави последен опит да отведе Иля Илич, но той отново отказва, признавайки, че любовницата е жена му, а най-малкото й дете е синът му, който­той е кръстен на Stolz Andrey.

Минават още пет години. В къщата на собственика Агафия Матвеевна­други хора. Обломов почина преди три години. Щолц и Олга взеха малкия му син за себе си. Oblom доход­ки Пшеницина отказа да получи, казвайки на Столц да остави тези пари на Андрюша.

Веднъж Щолц, вървейки по улицата със своите­Лем писател, видях Захара в тълпа просяци. Той каза, че Иван Матвее сега отново отговаря за къщата на Пшеницини.­здравей Той изгони Захара, наричайки го паразит. Старецът се опита няколко пъти да влезе в службата, но го караха отвсякъде. Щолц му даде пари и го покани в дома си - да погледне Андрю­Шу, синът на Обломов. Писателят пита кой това не е било­и Щолц му разказва историята на слугата Захар и господаря Обломов.