Заглушиха вражеските гласове, но се оглушиха

Това се превърна в едно от доказателствата, че перестройката е необратима. За тези, които не са живели в съветската епоха, е трудно да се разбере значението на това събитие. Най-вероятно дори не е ясно за какво става въпрос. Идеологическа война бушува по радиото над Европа в продължение на десетилетия.

През 40-те години, с настъпването на Студената война, Западът се събужда и заедно с военния блок на НАТО създава армада от радиостанции, които излъчват към СССР и страните от социалистическия лагер - Радио Свобода, Би Би Си Руска служба, Дойче веле “,„ Ватиканско радио “,„ Свободна Европа “,„ Гласът на Израел “. Флагманът на армадата беше „Гласът на Америка“. Прието беше общото наименование „вражески гласове“ и когато искаха да споделят новините, които чуха по чуждото радио, тихо съобщиха - „Имах глас“. "Гласове" съобщават за много събития, които са замълчавани в СССР. Например "Гласът на Америка" беше първият, който съобщи за смъртта на Владимир Висоцки по време на Олимпийските игри в Москва. "Гласът на Америка" говори и за смъртта на Брежнев.

СССР се опита да обясни на гражданите, че на такива гласове не може да се вярва. Пиесата на Лавренев "Гласът на Америка" е поставена в Московския художествен театър и печели Сталинската награда. Тези опити са пародирани от Висоцки - „За да завържете шофьора, изиграйте обикновен крадец и след това ще изтръгнат Би Би Си за този случай“. Но очевидно те не вярваха в съвестта на гражданите и най-добрият начин за борба с вражеските гласове беше да ги задръсти с мощни генератори на радиосмущения. Общо в СССР са построени 1400 такива генератора, които заглушават радиопредаванията при вълни над 25 метра и не произвеждат други радиоприемници. Това беше поредният отбранителен редут и цял клон на националната икономика.

Но хората се адаптираха и намериха най-гениалните начини да се настроят на правилната вълна. Например, когато едновременно натиснете бутоните KV1 и KV2, радиоприемникът премина на вълна от 19 метра, където нямаше заглушаване. Повечето слушатели изобщо не бяха дисиденти, те търсеха алтернативен източник на информация, за да направят изводи за събитията в страната и по света. През 1980-те седмичната аудитория на „Гласът на Америка“ достига 30 милиона в СССР. Самата цифра предполага, че Студената война е загубена. Заглушиха гласовете и се оглушиха.

Сигурен съм, че „заглушителите“ са навредили не толкова на Америка, колкото на СССР. Първо, те говориха за липсата на доверие на ръководството към гражданите, за страха от различно мнение, за съзнанието за собствената си малоценност. И второ, „заглушителите“ бяха част от политиката на обща информационна близост и пълна секретност, която в постиндустриалната ера доведе до архаична система с изостанала технологична база, където само радиостанциите за заглушаване бяха най-добрите в света. Дълго време няма заглушители и е невъзможно да се преодолее технологичната зависимост.

Гласът на Америка отдавна спря да излъчва на руски език. Няма публика. Никой вражески глас не може да ни каже нещо ново за нас, което ние самите не бихме знаели за себе си. Историята ни научи, че отворената информация е най-силният имунитет.