Френски материализъм от 18-ти век.

La Mettrie, Diderot, Helvetius, Holbach. Механистичният характер на френския материализъм от 18-ти век.

Най-обобщеният и систематичен механистичен мироглед на материализма от епохата на Просвещението е изразен в работата на П. Холбах „Системата на природата”. Холбах изрично заявява, че можем да обясним физически и духовни явления, навици с помощта на чист механизъм. Нищо не се случва на света без причина. Всяка причина поражда някакъв ефект; не може да има ефект без причина. Следствие, след като е възникнало, само по себе си става причина, пораждащо нови явления. Природата е огромна верига от причини и следствия, които непрекъснато произтичат една от друга. Общото движение в природата генерира движението на отделни тела и части от тялото, а последното от своя страна подпомага движението на цялото. Така се развива закономерността на света.

Движението и промяната в света, според възгледите на материалистите от тази епоха, не е постоянно генериране на нещо ново, тоест не развитие в правилния смисъл, а някакъв вечен цикъл - последователно нарастване и намаляване, поява и унищожаване, създаване и унищожаване. Всичко, което се случва в света, е подчинено на принципа на приемственост. В природата няма скокове.

Фатализмът, вярата в предопределеността на всичко съществуващо, противно на общата тенденция на философията на Просвещението, доведоха до заключението за предопределеността на всичко съществуващо, до пасивното подчиняване на човека на всичко, което се случва в заобикалящата действителност.

Материалистичното решение на идеологическия въпрос за връзката на съзнанието с материята доведе до сензуалистична интерпретация на познавателния процес. Материалистите са считали източника на цялото знание за усещанията, генерирани у човека от въздействието на материалните обекти върху неговите сетивни органи. Без усещания,
без чувства, вярваха те, нищо не е на разположение на нашите знания. Основният орган за познание на реалността е човешкият мозък. Д. Дидро сравнява мозъка с чувствителен и жив восък, способен да приема всякакви форми, улавяйки ефекта на външни обекти. La Mettrie пише за „мозъчния екран“, на който отпечатани в окото обекти се отразяват като от магически фенер. Човек, според възгледите на материалистите, се чувства чрез периферните нерви, свързващи се в мозъка.

Сензуализъм на материалистите от 18 век. не противоречи на общото рационалистическо отношение на философията на Просвещението. Същността на реалността от тяхна гледна точка може да бъде позната само от разума. Чувственото пряко познание е само първата стъпка по този път.

Признаването на сходството на света и човешката житейска дейност предопределя епистемологичния оптимизъм на материализма от 18 век. Неговите представители са убедени в неограничените човешки когнитивни възможности. Няма нищо, което хората да не могат да разберат, казва Хелвеций. Това, което беше невероятен, чудодеен и свръхестествен факт за нашите дядовци, се превръща за нас в прост и естествен факт, механизмът и причините, поради които, както знаем, се повтарят от Holbach. Така материалистите от 18 век, въпреки някои нюанси, като цяло споделят основните принципи на философията на своята епоха.

Задачите, поставени от френския ма­териалисти:

1. Покажете, че религиозните догми са в непримиримо противоречие с разума, опита и науката­кой Те бяха солидарни с Хюм, човек не може да се позовава на Бог като източник на усещания, тъй като никой човешки опит не може да докаже съществуването на божество.

2. Намерете епистемологичните корени на религията. Човекът е създал Бог по свой образ и подобие. Небесният свят е създаден по желание­по образа на земния свят.

3. Антиклерикализъм - критика към Църквата. Френските философи излагат Църквата на унищожението на Кри­отметка. Волтер: Църковната история е измама. Според Волтер Бог е първият двигател на Вселената, върховният законодател, религията не е така­необходими за умиротворяването на обществото, гаранция за типичен ред. „Ако Бог не е съществувал, тогава неговият­ще трябва да измисли ".

18 век в европейската история е известен като „ерата на Просвещението“. На първо място, това е епохата на Волтер, Русо, Дидро, Монтескьо, френските философи, които развиват интегрална и доста хармонична философска концепция - концепцията за Просвещението. Философията на Просвещението съдържа редица идеи и разпоредби, които в своята съвкупност определят особеностите на възгледите на просветителите към обществото и към­социално развитие. Най-важният елемент, основната философия на Просвещението, беше убеждението, че всичко, което съществува в света, не само може, но и трябва да бъде обяснено въз основа на разума, т.е. рационалистично. Просветителите са преки наследници на „научната революция от 17 век“, свързана с откритията на Ню­тон, Декарт, Галилей. Фигури на „научната революция от 17 век“. концепцията за научна за­кон като обективна и независима от желанието на човека връзка между природните явления. Просветителите разшириха тази концепция върху обществото. Според философите от Просвещението не само природата, но и­държавата трябва да бъде подложена на безпристрастен научен анализ, разбран рационално, от гледна точка на действащите в обществото закони. Най-важният закон за развитието на обществото, философи и педагози вярваха, че той се развива от по-слабо развити форми към по-развити, т.е. по пътя на прогреса. Просветителите са тези, които въвеждат идеята за социален и исторически прогрес във философската циркулация. Рационализмът, съчетан с идеята за социален и исторически прогрес, служи в теориите на просветителите като основа за критичен анализ на съществуващите социални реалност. Критерият за рационалността на съществуващите социални институции беше преди всичко тяхното съответствие с изискванията на разума, естествените човешки права (те включват независимостта на личността и признаването на човешката свобода), идеята за прогреса. Съвременна публика­тази заповед беше осъдена от просветителите. Те разкритикуваха абсолютната власт на монарха, имотната система, ограничаването на личните права и свободи, религиозното суеверие и невежеството. Просветителите са формулирали стройна измама­веригата от реформи, обхващащи всички сфери на социалния живот, насочени към постигане на така нареченото "обществено благо", социална система, в която се задоволяват нуждите на всеки член на обществото. Те свързаха изпълнението на тази програма за реформи с основното условие:­състояние, разпространение на научни знания, морални норми в различните му слоеве, изкореняване на суеверията и невежеството­държава. Публикуването на известната Енциклопедия под ръководството на Денис Дидро се разглежда като първата стъпка към просветление на обществото. Просветителите отправили специални изисквания към върховната власт. Те интерпретираха въпроса за произхода на държавата по различни начини, но бяха еднакво убедени в необходимостта да се установи властта на просветените владетели, които на основата на общофилософските доктрини разработват програма от конкретни политически действия и реформи.