Философски възгледи на Николай Кузански

Философски възгледи на Николай Кузански - раздел Философия, появата на философията. Предметът на философията и нейната роля в живота на обществото. Основните раздели на философията Николай Кузанск беше ключова фигура във Философската мисъл на Ренесанса.

Ключовата фигура във философската мисъл на Ренесанса беше Николай Кузански (1401-1464), роден Николай Кребс (той придоби името, което влезе в историята на философията на мястото на раждането си - малкото село Куза, на брега на Мозел, в Южна Германия). Баща му е бил рибар и винопроизводител. Политическата, научна и философска дейност на Н. Кузански е тясно свързана с Италия, което позволи­разглежда философската си работа в рамките на нея­Лианг философия.

Образован в университетите в Хайделберг, Падуа и Кьолн, Кузански става свещеник­жител и по-късно кардинал на Римокатолическата църква­qwi.

Философска и социална дейност на Николай Кузан­Ского, въпреки религиозния си ранг, активно насърчава секуларизацията на общественото съзнание като цяло и по-специално философското. Много идеи за хуманизъм му бяха близки. Като най-великият учен на своето време той сериозно изучава ма­теми, астрономия, медицина, география.

Едно от централните места във философията на Кузански е учение за Бог. В съответствие със средновековната схоластична традиция той твърди, че пиесите на божественото същество решават­важна роля за формирането на природния свят и човешкия свят. Кузанец обаче се отклонява от ортодоксалните схоластически идеи в­коване на Бог и развива идеи, близки до античен пантеизъм, обезличава Бог, който действа като „не­друго ”,„ битие-възможност ”,„ самата възможност ”и по-често като„ абсолютен максимум ”, действителна безкрайност. Светът е „ограничен максимум“, потенциална безкрайност.

Кузански стига до идеята за непоследователността на Бог, която­Раят се дължи на факта, че абсолютният максимум е безкраен­малоценност, не страда от никакви последни операции. Тъй като е неделим, той също е абсолютен минимум и то такъв­наведнъж, е единство на противоположностите - ­абсолютен максимум и абсолютен минимум. Съвпадението на максимума и минимума ни позволява да заключим, първо, че Бог е във всичко („всичко във всичко“) и признаването на света извън Бога е непоследователно; че, второ, Бог е единството на причината и следствието, т.е. създател и създаден; и накрая, на трето място, същността на видимите неща и Бог съвпада и това е така­показва единството на света. Разбирането на Бог като единство на противоположностите отслабва творческите му лични функции.­това, сближава безкрайния Бог и крайния свят, води до отклонение от принципа на креационизма.

Идея генезис на Вселената Кузански се развива в съответствие­vii с неоплатоничния принцип еманации. Божествено на­chalo, като неограничена възможност за всичко съществуващо и ab­разтворено единство, съдържа цялото безкрайно разнообразие­разликата между природния и човешкия свят в минимизирана форма,­сривът на света е резултат от неговото разгръщане от божественото­ните дълбочини. Съществува „вечно поколение“ на неограниченото, ограниченото, множественото, абстрактното просто ­специфични, сложни, индивидуални. Завръщане на мнозина­различен, индивидуален свят на природата и човека за Бог преди­поставя един вид „сгъваем“ процес.

По този начин, без да се скъса напълно с теистичните възгледи­дами от средновековната схоластика, Николай Кузански предлага идеята мистичен пантеизъм, идентифициране на създателя и създанието­чрез разтваряне на творението в създателя. Той пренебрегва представата за времената­пробив божествен и естествен, земен и небесен, характер­трънлив за схоластично мислене. Твърдейки, че „съществуването на Бог в света не е нищо друго освен съществуването на света в Бог“, Кузански формулира принципите, присъщи на културната и философска традиция на Ренесанса, като се стреми да разбере света на духовете­ния и земния свят като цяло.

Пантеистичните и диалектически идеи на Николай Кузански намериха своя по-нататъшен израз в космология и натурфилософия­София. Понижавайки безкрайността на Бог в природата, Кузански вие­движи идеята за безкрайността на Вселената в космоса. Той ут­твърди, че сферата на неподвижните звезди не е кръг, който затваря света: „. машината на света като че ли ще има център навсякъде и кръг никъде. Защото нейната обиколка и център е Бог, който е навсякъде и никъде. " Вселената е хомогенна, в различни части от нея преобладават едни и същи закони, всяка част от Вселената е равна­няма стойност, нито един от звездните региони не е лишен от жители.

Изходните позиции на космологията на Кузански бяха в основата­твърдение, че Земята не е център на Всичко­самотен, той има същата природа като другите планети и е в постоянно движение. Подобна гледна точка противоречи на преобладаващата през Средновековието идея за крайността на Вселената в космоса и на Земята като нейния цент.­повторно. Кузански преинтерпретира Аристот в спекулативна форма­Левско-Птолемеевата картина на света и е предвестник на ге­лиоцентричен изглед на Вселената. Той предвиди със своята концепция изводите на Коперник, който „движейки Земята, спря Слънцето“ и ограничи Вселената до сфера на неподвижно­звезди.

Космологичните идеи на Кузански оказаха голямо влияние върху Г. Бруно, който преодоля тесните възгледи на Коперник, разчитайки на дълбоките диалектически идеи на Кусански.

Природният свят, според Кузанец, е жив организъм, оживен от световната душа. Всички части на този свят са в обща комуникация и съществуват в постоянна ди­namik. Природата е противоречива, действа като единство срещу­в противоположности. „Всички неща“, пише Кузански в „Учен­знание "- се състоят от противоположности. разкривайки неговата същност от два контраста чрез преобладаването на единия над другия­него ". Той черпи примери за съвпадение на противоположностите, като правило, от математика, защото вярва, че в основата на всички публични­мързеливи са математически принципи. Разпространение на прин­Ципът на единството на противоположностите в реалния природен свят позволи на Кузански да заеме видно място в историята на развитието на диалектиката.

Особено внимание се отделя във философията на Николай Кузански учението за човека. Кузански отхвърля християнската идея за креационизъм в интерпретацията на човека и се връща към идеите на античността, която разглежда човека като вид микрофон­рокосмос. Опитвайки се да свърже микрокосмоса с божествената същност, той въвежда концепцията "Малък свят", тези. самият човек, "Голям свят", тези. Вселената и "Максимален мир" - Бог­естествен абсолют. Според Кузански малкият свят е под­big beat и big - подобието на максимума. Това ut­твърдението задължително води до заключението, че малкият свят, човек, не само възпроизвежда многостранния природен свят около себе си, но е и подобие на света на максимума ­Бог.

Повърхностният анализ създава впечатлението, че оприличавайки човек на Бог, Николай Кузански не излиза извън рамките на средновековната ортодоксалност. При по-задълбочено разглеждане обаче­рения, става ясно, че той не толкова оприличава човек на Бог, колкото стига до неговото обожествяване, призовавайки човек "Човешки бог" или "Хуманизирани богове". Човекът, от гледна точка на Кузански, е диалектическото единство на края­крак и безкрайно, крайно-безкрайно същество. В онтоло­От физическа гледна точка човек стои над всички останали Божии творения, с изключение на ангелите, възможно най-близо до Бог. "Човешката природа е многоъгълник, вписан в кръг, а кръгът е божествена природа", заявява Кузански в "Trak"­Тейт за научното невежество ".

Обожествявайки човек, Кузански изразява идеята за неговата творческа същност. Ако абсолютът, Бог, е творчество, тогава човек, подобно на Бог, също е абсолют, представлява творчески принцип, т.е. има пълна свободна воля.

Натуралистичните тенденции на философията на Николай Кузански, близки до антропоцентризма, се засилват в по-късните хуманистични концепции от италианския Ренесанс от 15 век.

Открояване на сетивното познание като един от познавачите­човешките способности свидетелства, че Кузански не отрича необходимостта от експериментално-емпирично изследване на­реалността и това надхвърля средновековната традиция. Той обаче смята сетивните знания за най-ограничения вид ум, присъщ дори на животно. Чувственото познание на дадено лице е подчинено на дискриминиращото и нареждащо­до началото на разума. Но нито чувствата, нито разумът са способни да познаят Бога. Те са инструмент за изучаване на природата. Кузански не се съмнява във възможността за познаване на природата, чието методологично ядро ​​е математиката­отметка.

Разумът е най-висшата познавателна способност на човек. „Умът не може да разбере нищо, което вече не би било само по себе си в намалено, ограничено състояние.“ Умът е пълен­че е изолиран от сензорно-рационална дейност, е­Аз съм чисто спекулативна, чисто духовна същност,­от самия Бог. Той е способен да мисли универсално, неподкупно, постоянно, като по този начин се приближава до сферата на безкрайното и аб­солено. Разбирането на безкрайността, присъщо на ума, го води до разбиране на значението на противоположностите и тяхното единство. Това е превъзходството на разума над разума, който „се спъва, защото е далеч от тази безкрайна сила и не може да свърже противоречията, разделени от безкрайността“.

Отчитайки основните познавателни възможности на човек­както при тяхното взаимодействие, Кузански стига до извода, че около­процесът на познание е единството на противоположни моменти - според­позната природа и непознаваем Бог, ограничени начини­способности за чувство и разум и по-високи възможности за­мащабиране.

Проблемът за истината на знанието решен от кузанския диалект­технически. Учението за истината се основава на позицията: истина­той е неотделим от своята противоположност - заблудата, тъй като светлината е неотделима от сянката, без която е невидима. Човек в познавателна дейност е способен само на повече или по-малко точна представа за същността на света, тъй като божествените пътища са неразбираеми, те не могат да бъдат разбрани точно и незащитени­противоречиви. Противоречивата природа на „наученото“ невежество може да бъде разбрана само от разума, който по този начин се доближава до истината. Въпреки това, „нашият ум. той никога не разбира истината толкова точно, че не би могъл да я разбере все по-точно без край и се отнася към истината като многоъгълник към кръг: като е вписан в кръг, колкото по-сходен е с него, толкова повече ъгли има, но дори когато умножава ъглите му до безкрайност, той никога не е равен на окръжност. " Що се отнася до разума, той е догматичен, склонен да разгледа всеки­излизане от позициите им като върхова истина. Ку­Зански вярва, че умът трябва постоянно да преодолява­да развие догматично самочувствие на разума по отношение на окончателната истина на съжденията, като по този начин допринася за­разбирането на истината като процес на нарастващо задълбочаване на знанието­по пътя към непостижимия абсолют.

Философски възгледи на Николай Кузански играе a­важна роля за преодоляване на схоластичната традиция във фило­София, в развитието на идеите от късния Ренесанс