Философски възгледи на Николай Кузански
Философски възгледи на Николай Кузански - раздел Философия, появата на философията. Предметът на философията и нейната роля в живота на обществото. Основните раздели на философията Николай Кузанск беше ключова фигура във Философската мисъл на Ренесанса.
Ключовата фигура във философската мисъл на Ренесанса беше Николай Кузански (1401-1464), роден Николай Кребс (той придоби името, което влезе в историята на философията на мястото на раждането си - малкото село Куза, на брега на Мозел, в Южна Германия). Баща му е бил рибар и винопроизводител. Политическата, научна и философска дейност на Н. Кузански е тясно свързана с Италия, което позволиразглежда философската си работа в рамките на неяЛианг философия.
Образован в университетите в Хайделберг, Падуа и Кьолн, Кузански става свещеникжител и по-късно кардинал на Римокатолическата църкваqwi.
Философска и социална дейност на Николай КузанСкого, въпреки религиозния си ранг, активно насърчава секуларизацията на общественото съзнание като цяло и по-специално философското. Много идеи за хуманизъм му бяха близки. Като най-великият учен на своето време той сериозно изучава матеми, астрономия, медицина, география.
Едно от централните места във философията на Кузански е учение за Бог. В съответствие със средновековната схоластична традиция той твърди, че пиесите на божественото същество решаватважна роля за формирането на природния свят и човешкия свят. Кузанец обаче се отклонява от ортодоксалните схоластически идеи вковане на Бог и развива идеи, близки до античен пантеизъм, обезличава Бог, който действа като „недруго ”,„ битие-възможност ”,„ самата възможност ”и по-често като„ абсолютен максимум ”, действителна безкрайност. Светът е „ограничен максимум“, потенциална безкрайност.
Кузански стига до идеята за непоследователността на Бог, коятоРаят се дължи на факта, че абсолютният максимум е безкраенмалоценност, не страда от никакви последни операции. Тъй като е неделим, той също е абсолютен минимум и то такъвнаведнъж, е единство на противоположностите - абсолютен максимум и абсолютен минимум. Съвпадението на максимума и минимума ни позволява да заключим, първо, че Бог е във всичко („всичко във всичко“) и признаването на света извън Бога е непоследователно; че, второ, Бог е единството на причината и следствието, т.е. създател и създаден; и накрая, на трето място, същността на видимите неща и Бог съвпада и това е такапоказва единството на света. Разбирането на Бог като единство на противоположностите отслабва творческите му лични функции.това, сближава безкрайния Бог и крайния свят, води до отклонение от принципа на креационизма.
Идея генезис на Вселената Кузански се развива в съответствиеvii с неоплатоничния принцип еманации. Божествено наchalo, като неограничена възможност за всичко съществуващо и abразтворено единство, съдържа цялото безкрайно разнообразиеразликата между природния и човешкия свят в минимизирана форма,сривът на света е резултат от неговото разгръщане от божественотоните дълбочини. Съществува „вечно поколение“ на неограниченото, ограниченото, множественото, абстрактното просто специфични, сложни, индивидуални. Завръщане на мнозинаразличен, индивидуален свят на природата и човека за Бог предипоставя един вид „сгъваем“ процес.
По този начин, без да се скъса напълно с теистичните възгледидами от средновековната схоластика, Николай Кузански предлага идеята мистичен пантеизъм, идентифициране на създателя и създаниеточрез разтваряне на творението в създателя. Той пренебрегва представата за временатапробив божествен и естествен, земен и небесен, характертрънлив за схоластично мислене. Твърдейки, че „съществуването на Бог в света не е нищо друго освен съществуването на света в Бог“, Кузански формулира принципите, присъщи на културната и философска традиция на Ренесанса, като се стреми да разбере света на духоветения и земния свят като цяло.
Пантеистичните и диалектически идеи на Николай Кузански намериха своя по-нататъшен израз в космология и натурфилософияСофия. Понижавайки безкрайността на Бог в природата, Кузански виедвижи идеята за безкрайността на Вселената в космоса. Той уттвърди, че сферата на неподвижните звезди не е кръг, който затваря света: „. машината на света като че ли ще има център навсякъде и кръг никъде. Защото нейната обиколка и център е Бог, който е навсякъде и никъде. " Вселената е хомогенна, в различни части от нея преобладават едни и същи закони, всяка част от Вселената е равнаняма стойност, нито един от звездните региони не е лишен от жители.
Изходните позиции на космологията на Кузански бяха в основататвърдение, че Земята не е център на Всичкосамотен, той има същата природа като другите планети и е в постоянно движение. Подобна гледна точка противоречи на преобладаващата през Средновековието идея за крайността на Вселената в космоса и на Земята като нейния цент.повторно. Кузански преинтерпретира Аристот в спекулативна формаЛевско-Птолемеевата картина на света и е предвестник на гелиоцентричен изглед на Вселената. Той предвиди със своята концепция изводите на Коперник, който „движейки Земята, спря Слънцето“ и ограничи Вселената до сфера на неподвижнозвезди.
Космологичните идеи на Кузански оказаха голямо влияние върху Г. Бруно, който преодоля тесните възгледи на Коперник, разчитайки на дълбоките диалектически идеи на Кусански.
Природният свят, според Кузанец, е жив организъм, оживен от световната душа. Всички части на този свят са в обща комуникация и съществуват в постоянна диnamik. Природата е противоречива, действа като единство срещув противоположности. „Всички неща“, пише Кузански в „Учензнание "- се състоят от противоположности. разкривайки неговата същност от два контраста чрез преобладаването на единия над другиянего ". Той черпи примери за съвпадение на противоположностите, като правило, от математика, защото вярва, че в основата на всички публичнимързеливи са математически принципи. Разпространение на принЦипът на единството на противоположностите в реалния природен свят позволи на Кузански да заеме видно място в историята на развитието на диалектиката.
Особено внимание се отделя във философията на Николай Кузански учението за човека. Кузански отхвърля християнската идея за креационизъм в интерпретацията на човека и се връща към идеите на античността, която разглежда човека като вид микрофонрокосмос. Опитвайки се да свърже микрокосмоса с божествената същност, той въвежда концепцията "Малък свят", тези. самият човек, "Голям свят", тези. Вселената и "Максимален мир" - Богестествен абсолют. Според Кузански малкият свят е подbig beat и big - подобието на максимума. Това utтвърдението задължително води до заключението, че малкият свят, човек, не само възпроизвежда многостранния природен свят около себе си, но е и подобие на света на максимума Бог.
Повърхностният анализ създава впечатлението, че оприличавайки човек на Бог, Николай Кузански не излиза извън рамките на средновековната ортодоксалност. При по-задълбочено разглеждане обачерения, става ясно, че той не толкова оприличава човек на Бог, колкото стига до неговото обожествяване, призовавайки човек "Човешки бог" или "Хуманизирани богове". Човекът, от гледна точка на Кузански, е диалектическото единство на краякрак и безкрайно, крайно-безкрайно същество. В онтолоОт физическа гледна точка човек стои над всички останали Божии творения, с изключение на ангелите, възможно най-близо до Бог. "Човешката природа е многоъгълник, вписан в кръг, а кръгът е божествена природа", заявява Кузански в "Trak"Тейт за научното невежество ".
Обожествявайки човек, Кузански изразява идеята за неговата творческа същност. Ако абсолютът, Бог, е творчество, тогава човек, подобно на Бог, също е абсолют, представлява творчески принцип, т.е. има пълна свободна воля.
Натуралистичните тенденции на философията на Николай Кузански, близки до антропоцентризма, се засилват в по-късните хуманистични концепции от италианския Ренесанс от 15 век.
Открояване на сетивното познание като един от познавачитечовешките способности свидетелства, че Кузански не отрича необходимостта от експериментално-емпирично изследване нареалността и това надхвърля средновековната традиция. Той обаче смята сетивните знания за най-ограничения вид ум, присъщ дори на животно. Чувственото познание на дадено лице е подчинено на дискриминиращото и нареждащодо началото на разума. Но нито чувствата, нито разумът са способни да познаят Бога. Те са инструмент за изучаване на природата. Кузански не се съмнява във възможността за познаване на природата, чието методологично ядро е математикатаотметка.
Разумът е най-висшата познавателна способност на човек. „Умът не може да разбере нищо, което вече не би било само по себе си в намалено, ограничено състояние.“ Умът е пъленче е изолиран от сензорно-рационална дейност, еАз съм чисто спекулативна, чисто духовна същност,от самия Бог. Той е способен да мисли универсално, неподкупно, постоянно, като по този начин се приближава до сферата на безкрайното и абсолено. Разбирането на безкрайността, присъщо на ума, го води до разбиране на значението на противоположностите и тяхното единство. Това е превъзходството на разума над разума, който „се спъва, защото е далеч от тази безкрайна сила и не може да свърже противоречията, разделени от безкрайността“.
Отчитайки основните познавателни възможности на човеккакто при тяхното взаимодействие, Кузански стига до извода, че околопроцесът на познание е единството на противоположни моменти - споредпозната природа и непознаваем Бог, ограничени начиниспособности за чувство и разум и по-високи възможности замащабиране.
Проблемът за истината на знанието решен от кузанския диалекттехнически. Учението за истината се основава на позицията: истинатой е неотделим от своята противоположност - заблудата, тъй като светлината е неотделима от сянката, без която е невидима. Човек в познавателна дейност е способен само на повече или по-малко точна представа за същността на света, тъй като божествените пътища са неразбираеми, те не могат да бъдат разбрани точно и незащитенипротиворечиви. Противоречивата природа на „наученото“ невежество може да бъде разбрана само от разума, който по този начин се доближава до истината. Въпреки това, „нашият ум. той никога не разбира истината толкова точно, че не би могъл да я разбере все по-точно без край и се отнася към истината като многоъгълник към кръг: като е вписан в кръг, колкото по-сходен е с него, толкова повече ъгли има, но дори когато умножава ъглите му до безкрайност, той никога не е равен на окръжност. " Що се отнася до разума, той е догматичен, склонен да разгледа всекиизлизане от позициите им като върхова истина. КуЗански вярва, че умът трябва постоянно да преодолявада развие догматично самочувствие на разума по отношение на окончателната истина на съжденията, като по този начин допринася заразбирането на истината като процес на нарастващо задълбочаване на знаниетопо пътя към непостижимия абсолют.
Философски възгледи на Николай Кузански играе aважна роля за преодоляване на схоластичната традиция във филоСофия, в развитието на идеите от късния Ренесанс
- Три съпруги на Николай Еременко се срещнаха на погребението му
- Философска притча за живота, искам да знам всичко
- Специфичност на философското мислене
- Специфичност на философското мислене
- Участниците огъват лъжици с очи и пускат музика върху влажни треви