Философията на Хегел

Философия на Хегел - Бележки за лекции, раздел Философия, Философия. Бележки на лекцията G.v.f. Хегел (1770-1831) - върхово развитие на немския философ-идеалист.

G.V.F. Хегел (1770-1831) - върхът на развитието на немската идеалистична философия. Диалектически идеи, тоест идея за развитието на света, причините и законите на това развитие, които се срещат в европейската философия още от античността, получават окончателната си системна форма от Хегел. Във философията на Хегел диалектиката е и двете система и метод.

Системата е идеалистична: светът е представен в развитие, но това развитие е развитие на Абсолютната идея (Бог), а материалният (естествен) свят е само етап от развитието на Абсолютната идея и не е способен на себе си -развитие. По този начин битието се мисли основно: всичко, което е реално, е рационално и всичко, което е рационално, е реално.

Процесът на развитие се дължи на наличието на вътрешни противоречия. Той преминава през три фази на движение: тезата, нейната противоположност - антитеза, в резултат на което се получава премахването на противоположностите - синтез. Природата е антипод на Бог; тя е външното, вкаменено въплъщение на духа. Обаче в природата, постепенно, докато се придвижва към своите по-високи нива, духът отново се „събужда“, връща се към себе си. Това „завръщане“ става в човек. Чрез човека абсолютната идея разбира себе си. Това обаче е възможно само на най-високия етап на човешкото развитие, а именно на етапа на свободна, мислеща личност, тоест когато човек стане философ.

Философията (заедно с изкуството и религията) е формата на „абсолютния дух“ (най-висшата форма). Хегел също разграничава „субективния“ (индивидуално развитие на личността) и „обективния дух“ (духът на хората, семейството, морала, закона, държавата), предшестващ абсолютния дух. В рамките на философията на обективния дух Хегел развива своето учение за държавата и правото. Хегел се противопоставя на образователното абсолютизиране на естествените права на индивида и на теорията за „обществения договор“. Той разглежда държавата като процесия на Бог в света, като реалност на морална идея, като реализация на свободата. Свободата според Хегел е позната (осъзната) необходимост.

Диалектиката е в Хегел едновременно метод на мислене. Диалектичният метод предполага отхвърляне на абсолютното противопоставяне на понятията, разглеждане на истината като процес. Следователно използването на диалектическия метод ни позволява да преодолеем кантовския агностицизъм, основан на противопоставянето на субекта и обекта на познанието. Същността на нещата и техните явления са взаимосвързани. Следователно, познанието на един феномен отваря пътя към познанието на същността („нещата в себе си“ според И. Кант). Разбира се, истината не може да бъде схваната веднага и напълно. Разбирането на истината е дълъг процес, който предполага развитието на предмета на познанието: истината е минимално достъпна за дете, в по-голяма степен за възрастен, в максимална степен за философ. По принцип диалектическият метод позволява безкрайност на знанието. Идеалистичната система на Г. Хегел обаче е затворена. Това противоречие между системата и метода в хегелианската философия остава неразрешено.