Наръчник на химика 21

Химия и химическа технология

Фибриноген (I) Фибринов съсирек (1а) [c.328]

Фибринов съсирек Разтворими пептиди Фиг. 13.12. Разтваряне на фибринов съсирек. [c.322]

В някои случаи отделянето на кръвните клетки се извършва в един акт с дефибринация на кръвта. В този случай фибриновият съсирек включва еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Въпреки това, когато се работи с големи обеми кръв, посоченият едноетапен процес е придружен от частична хемолиза на еритроцитите, което усложнява последващото пречистване на антитоксина. [c.591]

Фибриноген (1 фибринов съсирек (1а [c.328]

Разтваря фибриновия съсирек. [c.323]

L9. Фибриногенът се превръща във фибринов съсирек от тромбина [c.167]

Увреждането на кръвоносен съд предизвиква каскада от молекулярни процеси, които образуват кръвен съсирек - тромб, който спира кръвта да тече. В този процес тромбоцитите и група протеини от кръвната плазма играят решаваща роля. Като цяло има три фази за спиране на кървенето. Първата фаза - свиването на кръвоносния съд е разбираемо, докато скоростта на притока на кръв намалява. Втората фаза е агрегацията на тромбоцитите и образуването на тромбоцитна запушалка (бял тромб) на мястото на нараняване, тромбоцитите са прикрепени, вторият, третият и т.н. слоеве са прикрепени към първия слой тромбоцити, които могат да запушат кръвоносен съд, ако не е твърде голям. Третата фаза е образуването на фибринов тромб (червен тромб, тъй като съдържа еритроцити). Фибринов съсирек се образува чрез превръщането на разтворимия плазмен протеин фибриноген в неразтворим протеин фибрин. Втората и третата фази обикновено не се разделят във времето и фибринът се отлага между тромбоцитите, докато се агрегират. В тези отлагания също се имурират еритроцитите и по този начин се образува червен кръвен съсирек. [c.504]

Фибриногенът (фактор I) образува фибринов съсирек [c.175]

Ролята на тромбина в процеса на коагулация на кръвта не се ограничава до ефекта му върху фибриногена. В зависимост от концентрацията, тромбинът е в състояние да активира или инактивира протромбина, да разтвори фибриновия съсирек и също така да превърне проацелерина в акселерин и др. [c.601]

Тромбинът е серинова протеаза с кей. с тегло 34 000, състоящ се от две полипептидни вериги. Тромбинът хидролизира четирите Agg-01y пептидни връзки във фибриноген (фиг. 55.6). От тези четири връзки две свързват области A и a, а другите две свързват области B и p, съответно във вериги Aa и Bp. Фрагменти А и В, отстранени от молекулата на фибриногена, са отрицателно заредени фибринопептиди, което води до образуването на фибринов мономер със структурата (aPy) d. Дългите, неразтворими фибринови мономери спонтанно се свързват в правилни зигзагообразни структури, което води до неразтворим полимерен фибринов съсирек. Той улавя червените кръвни клетки, тромбоцитите и други кръвни съставки, което води до червен кръвен съсирек или бял кръвен съсирек (тромбоцитна запушалка). На ранен етап фибриновият съсирек е много хлабава формация, задържана само от нековалентно свързана система от неразтворими фибринови мономери. [c.326]


В същото време такива етапи като адхезия на тромбоцитите и лизис на стабилизиран фибрин остават извън сферата на действие на имобилизирания хепарин. И въпреки че, както е показано в [68], сорбираните тромбоцити не претърпяват промени и не оказват значителен ефект върху образуването на фибринов съсирек, това не изключва възможността за образуване на бели тромбо-тромбоцитни асоции. Тъй като повишената адхезия на тромбоцитите към SHG (Таблица 7.1) се дължи на концентрацията на фибриноген на повърхността на тези полимери поради комплексирането на този протеин с имобилизиран хепарин, за да се реши този проблем, беше предложено в [69] да се обездвижи върху полимерната повърхност едновременно с хепарин протеолитични ензими, способни да хидролизират адсорбирания фибриноген. Наличието на такива ензими на полимерната повърхност също осигурява ефективен ефект върху фибриновия съсирек в случай на образуването му, например в сложни структури в зоната на застояли кръвни зони (фиг. 7.3). Фигурата показва, че с увеличаване на съдържанието на имобилизиран трипсин в полимера лизисната способност на полимерите се увеличава и ефективността на лизис от бинарни системи е по-висока, отколкото при системи с един имобилизиран трипсин. По този начин, когато се използват бинарни системи, се наблюдава взаимното влияние на трипсин и хепарин, което се изразява в засилване на литичното действие на трипсина от хепарин и в засилване на антикоагулантния ефект на имобилизирания хепарин от трипсин. Последното е демонстрирано в [69] при изучаване [c.261]

Вижте страниците, където се споменава терминът Фибринов съсирек: [c.166] Човешка биохимия, том 2 (1993) - [c.326]

Човешка биохимия том 2 (1993) - [c.326]