Антонов А. И. Микросоциология на семейството (методология за изучаване на структури и процеси). Обучение наръчник за университети. М., 1998.360 с. Антонов А. И. Микросоциология на семейството (изследователска методология на Art. Institute of open Society

2.4. ЕТНОМЕТОДОЛОГИЯ, ФЕНОМЕНОЛОГИЧНА СОЦИОЛОГИЯ

Терминът „етнометодология“ няма нищо общо с етнографията­нея и методологията на социологическите изследвания. Той е предложен от Гарфинкел по аналогия с "етнонаука", което означава "примитивна­nye "научни идеи и шаманистични вярвания, присъщи на" примитивните "общества. Етнометодологията изучава съвременността, съвременните вярвания и идеи на ниво здрав разум,

Работите на феноменологичните социолози и етнометодолози са много тежки, възприемат се трудно, така че първо ги опознайте­ла по-добре от книгите. Йонин Л. Д Разбиране на социологията. М . 1979: Той е същият. Социология на културата. М. 1996.

Тази работа по социологията на знанието е публикувана от издателство Medium в Москва през 1995 г. Третата глава разглежда особеностите на изграждането на субективната реалност в хода на социализацията на децата в семейството.

точно както "етнонауката" изучава широко разпространените методи за описване на тяхната дейност от представители на "примитивни" култури. Приятели­накратко, тези методисти настояват да се отнасяме към модерността като към друга непозната култура.

В посочената книга на Г. Гарфинкел едно от изследванията е свързано с поведението на хората, които са променили пола си. В същото време Гарфинкел не се интересува от спецификата на операциите за смяна на пола и поведението на транссексуалните, той се нуждае от специфични за пола правила, регулиращи­които имат ежедневни взаимодействия между мъже и жени. За всеки от половете тези правила са толкова познати и естествени, че не мислят за тях. Въпреки това, за човек, който сменя пола, както мъжкият, така и женският кодекс на поведение са по-специфични, сравнете­ние сме помежду си и следователно изучаването на такива необичайни случаи служи за по-добро разбиране на правилата, действащи, така да се каже, в норма­мен. Следователно етнометодологичният подход е изключително важен, когато е специален­подчертава се половата идентичност.

„Garfinkeling“ е експериментален метод, целящ да идентифицира „фоновите очаквания“, тоест възприет по вяра „естествено­основи на ежедневните решения и действия. Вземете обичайното сито­ежедневието, а експериментаторите (студенти-доброволци) правят­в обичайния курс на комуникация. В този случай конвенционалните предварителни­помещения се намират, когато субектите се опитват да реконструират ежедневния алгоритъм за комуникация. Авторът използва „garfinkeling“ в тези интервюта, когато по някаква причина стане ясно, че стандартизиран разговор е невъзможен или когато има свободно време и е необходимо да се запълни празнина. Най-често тази процедура е била свързана с

абсурди на млад начин на мислене. Ето пример за насочване на вниманието на респондента към несъответствието в речта на отговора на въпроса, към­реч между фактите на битието и тяхната словесна рамка:


  • Имате ли деца 0

  • Но как. има.

  • Бихте ли ми казали колко точно 9

  • Защо не, мога.

  • И така, колко 7

  • Едно

  • Само един? ^
    -Да

  • Мислех, че имате деца .

  • Но не е ли дете дете?

  • Вие обаче нямате деца, а дете.

  • Разбира се, дете и ако има такова, не можете да отговорите, че няма деца.

  • Но вие наистина нямате деца .

  • Като № 9 Има един.

  • И все пак човек не е деца

  • Деца 1 Деца! И един войн в полето

  • Извинете, "едно - деца" - как да го разбера 9

  • Какво трябва да се разбере, едно дете - това е всичко.

  • Но ти каза, че имаш деца .

  • Затова казвам: има едно дете.

  • Моля, имайте деца или имайте дете?


  • А вие всъщност имате нужда от нещо? Преструваш ли се или това е шега
    Говоря ви на руски - едно дете.

  • Момче 9

  • Защо момче, имам дъщеря ^>

  • Дъщеря и дете. не се побира някак.

  • Това отново не се вписва ?

  • Дъщерята е дете

  • И коя е дъщерята, ако не детето?

  • Дъщерята е тя, детето е той

  • И какво от това. според теб само син е дете 7

  • Говорех за нещо друго, това дете, ако е само.

  • (Прекъсва) Извинете, наистина сте учен?

  • Да. социолог

  • И всички имате такива, извинявам се, те задават въпроси 9

  • Това е нашата работа.

  • Добре уредени 1

72

•• Разбира се, тази сцена „едно - деца“ напомня известната „гарфинкелиада“ на Аркадий Райкин за асистент, който е глупав и просто­Дент, чието име беше Авас. Целият хумор тук се основава на унищожаването на привичното, стереотипно и не само субектът, който е хвърлен в невероятна ситуация, е забавен, но и самият експериментатор,­премахване “от необходимостта да се поддържа обезобразен разговор с него. Този пример беше необходим, за да се покаже каква е позицията на наблюдателя социолог при етнометодологичната редукция. Остра­Принципът от обичайното не е свързан с изолацията на социолога от живота, както може да се мисли. Социологът не седи като Диоген в барел, а напротив, „гарфинкелинг“ предполага участието на изследователя в ситуацията. За да се изясни това обстоятелство и да се демонстрира родството на етнометодологията със символичен интеракционизъм,­Стига да е дълбоко да цитирам Г. Бломер:

". Символичният интеракционизъм изисква от изследователя да разбере процеса на интерпретация, чрез който действащите единици на поведение конструират своите действия. Този процес не може да бъде разбран само чрез позоваване на условията, предшестващи този процес. Не може да се разбере и чрез извод за неговия характер от откритото действие, което произтича от него. За да разбере този процес, изследователят трябва да­разбира ролята на действащата единица, поведението на която той изучава. Тъй като тълкуването се извършва от действащата единица по отношение на формиро­ценности, оценка на обекти, вземане на решения, тогава процесът трябва да се разглежда от гледна точка на действащата единица. Опитвам се да разбера за­процес на тълкуване, оставайки настрана така наречената "цел"­наблюдател и отказ да приеме ролята на действащата единица, води до риск от проява на най-лошия субективизъм - обективният наблюдател е склонен­не включват в процеса на тълкуване собствените си предположения, вместо да разбират процеса, както се случва в действащата единица "19 .

Наистина не може да има по-ярка и убедителна реч в защита­този на включения метод за наблюдение! Но не разбирайте това буквално­но - социологът винаги е „включен наблюдател“, който е в центъра на събитията, които наблюдава. Следователно социологът винаги е длъжен да го прави­вървете в себе си за етнометодологично намаляване, за откриване­тълкуване на онези процедури за тълкуване, които се използват от членове на всякакви групи, включително семейства, за трансформиране на специфични­ценностите на живота в "естествения" за тях, в "обичайния" за своя и накрая в "познатия" за всеки.

19. Блумер D Обществото като символично взаимодействие S.! 78.

2.5. ПСИХОАНАЛИЗА, ПСИХОДРАМ И СОЦИОМЕТРИЯ

той се опита да остане ежедневна ориентация дори сред най-висшите слоеве. Това е причината­mu, семейният компонент на психоанализата, тъй като малкото семейство се разширява и центризмът е по-малък от сто процента, започва да претърпява ожесточен Cree­тик, който се засилва с всяка следваща победа на теоретичния и практическия феминизъм.

Сривът на системата от социокултурни норми на многодетен семеен начин на живот отслаби различни табута и забрани. При тези условия стана възможно да се насърчават не само предбрачните отношения, но и такива­нощен живот, хомогенна сексуалност, включително нежна­нова оригиналност. Психоанализ 3. Фройд е подложен на многобройни атаки като проява на чисто „мъжко мислене“. Често във връзка­с тази препратка е направена таблицата, съставена от Карън Хорни, представена­учителката по неофройдизъм, която е създала психоанализата на жените и за жените и е, би могло да се каже, майка на феминистката психо­анализ. К. Хорни взе съществуващото в ортодоксалния психоан­Възгледите на Lyse за идеите на момчетата за момичета и ги сравнява с идеите за жените в психоанализата и демонстрира "мъжествеността" на психоанализата. (Таблица 2.1.)

Психоанализата породи буря от възмущение, а не чрез призиви­общество - от методологична гледна точка представлява интерес реакцията на обществеността към въвеждането в теорията на отдавна известни предложения от частния опит, но тяхното тълкуване се оказа­напълно необичайна и освен това пренаситена „неприлична“ символика. Откровено проникване в психологическата теория за интимните детайли на семейния живот, универсалното премахване на "отпадъци от публичното" плюс абсолютно "не-ежедневна" интерпретация на това­плахостта е добродетелта на психоанализата.

Таблица 2.един. КАРЕНХОРНИ ЗА "МЪЖКОСТТА" НА ПСИХОАНАЛИЗАТА

Идеи на момчетата за момичета

Научните възгледи на психоаналитика


  1. Първоначалното предположение, че,
    че момичето има пенис.

  2. Откритието, че момичето не го прави­
    не нис.

  3. Откривайки, че момичетата са
    кастрирани момчета

  4. Вяра в това, което страдаха момичетата
    наказание, което заплашва и
    момчета.

  5. Момичетата са низши същества.

  6. Невъзможно е да си представим как де­
    Малката Вочка може да преживее загубата си
    и победи завистта си.

  7. От завистта на момичетата трябва да се страхувате.


  1. И двата пола отдават значение
    само към мъжкия орган.

  2. Откриването на момичето за нейното отсъствие
    пенис.

  3. Вярата на момичето в това, което имаше
    пенис, но се губи поради
    кастрация.

  4. Кастрацията се разбира от момиче
    като наказание

  5. Отношението на момичето към себе си
    долно същество, завист към ne­
    не.

  6. Момичето никога не може да преодолее­
    лети собственото си чувство е непълно­
    ценности и трябва постоянно да бъдат­
    броди с желанието да бъдеш мъж.

  7. Момичето иска отмъщение през целия си живот
    мъж за това, че има какво-
    какво й липсва.

Източник. Теория и история на феминизма. Курс лекции, изд. Ирина Жебкина. F-Press . 1996. стр. 23.

подчертавайки ролята на семейството в тази промяна. Упреци в „мъжкия поглед­de 'психоанализата върху обществото е премахната, тъй като фокусът върху семейството принуждава да се вземе предвид социално-културното допълване на мъжките и женските роли, изпълнявани от възрастни и деца.

Психоаналитичната тенденция в социологията е разнообразна. Но с всички разлики в училищата, семейството и семейните отношения остават от­любима тема, независимо дали структурата на­сти или символи на сексуалността. Например при транзакционен анализ Ерика Берна Структурата на личността на Фройд е модифицирана и сто­става още по-семейно-ролеви, тъй като взаимодействието се основава на­отношения родител-възрастен-дете. Жак Лакан образува структура­обиколката на субективността, независимо от биологичните детерминанти на пола, т.е., тъй като хетерогенна чрез разделянето на I от бинарни структури, мъж и жена са пукнатина в рамките на субективната­STI, огледалният образ на „другия“ влиза в I първоначално. На предедипалния етап на развитие детето не е нито женско, нито мъжко­nym и едва по-късно идентичността е структурирана, но не в съответствие­с анатомична конструкция, символично (тази позиция имаше голямо влияние върху феминистките теории).

Производствените и технологични отношения, вплетени в структурата на семейната икономика (и придружени от функциите на управление и подчинение като неразделни атрибути на икономическия цикъл), са надарени с изключителна твърдост, функция на потискане и­нужди и се приписват неправомерно не само на патриархалното семейство, но и на семейството като цяло. В това отношение трябва да се направи препратка към­противоположни възгледи относно естеството на патриархалното семейство и естеството на неговите индустриални отношения 20, по-специално възгледи

20 Например, Луис Русел, в цитираната по-горе книга, подчертава, че патриархалното семейство е било опора срещу държавните посегателства върху индивидуалните права.