Есе на тема - Смърт на африкански ловец

Въпроси и отговори на разказа на А. Т. Аверченко "Смърт на африкански ловец"

За какво е мечтал разказвачът? Какви са героите на ориза­падна на въображението му?

Нека си припомним опита на героя: „Прозата на живота ме натежа.“ Въображението му рисуваше различно място на пребиваване. Може да са Филипинските острови, на юг­новото крайбрежие на Африка, Мексико, прерии Ce­вярна Америка, носът на добрата надежда, оранжевите реки, Амазонка, Мисисипи и Замбези. Но още по-важни бяха уроците на ге­рояк. Не можеше да направи наддаването­леи като баща. Искаше да бъде пират и му дадоха кни­Гай Луи Бусинар и Майн Рийд.

Третата глава има много страшно заглавие: „Второ разочарование. Смърт ". Какво беше разочарованието на Рас­разказвач? За каква смърт говорим?

Когато четете А. Т. Аверченко, струва си да си спомните, че той е бил известен хуморист. И страшните имена може да предполагат­лаг шега. Но разказвачът, разбира се, беше разочарован от нещо. Какво е? Той се поти­развита вяра в необичайността на човешките съдби. Майстор на цирк и зоопарк, ди собственик­някои животни и хора, които са знаели как да правят това, в което никой друг не е­кръг, се оказа прост човек: този "страховит германец, собственик на менажерията,­той спеше, забравяйки лъвовете и слоновете си. " Да се­Разбира се, в историята имаше смърт, но това не беше смъртта на герой. Вярата във фен умря­вкусни съдби, вярата в мистерията умря­военни непознати.

Героят на историята запази ли любовта си към романа?­тик приключения?

Героят на историята, както ни доказва последната му фраза, запази любовта си към ро­мантически приключения. Именно тази фраза („Най-добре е да се стреля по слонове с експлозивни куршуми“), която само „африкански ловец“ можеше да произнесе.

Как обяснявате думите на разказвача: „Мал­мацката умря. Вместо това се роди млад мъж "?

Ако историята не съдържа последните думи за това как най-добре да се стреля по слонове, тогава би било възможно да се каже със сигурност, че младият читател на приключенска литература вече е в профи­шлом. Но тази последна фраза подсказва, че в съзнанието на един зрял чит­тялото все още е оставило следи от мислите и чувствата на момчето, което е унесено от­основна литература.

Точките в края на историята изглежда продължават­идват събитията от живота на „африканския ловец“. И фактът, че те стоят след фразата „Най-добре е да се стреля по слонове с взривни куршуми“, потвърждава това съображение: животът на тийнейджър и неговия­мантическо четене на приключенски книги­те все още продължават.

Опишете героя на историята като читател.

Героят на историята дори няма име. Пред нас той се явява преди всичко като „африкански ловец“, който­клеймо "смърт". Но в крайна сметка вие­ясно е, че смъртта никога не се е случвала. Има само няколко промени в опита на четенето на този тийнейджър. Той беше отново­шият, че "момчето е умряло", момчето - чи­Тейт приключенска литература.

И „се роди млад мъж“, в кръга на интересите­Взривните куршуми, необходими за лов на слонове, все още навлизат. Зная­мамят, нещо от хобитата на децата е неизбежно­но продължава в младежкото четене.

Прочетете други разкази от А. Т. Аверченко. Кои ви интересуваха? Което изглеждаше смешно?

Какви герои за литературни пътешествия познавате? Опитайте се да сравните и определите­отливане на общи и различни черти.

В литературата на всяка нация има много­и на пътешествениците герои. Те се появяват­вече са били в приказките на различни народи, а историята за пътуването все още е един от най-популярните жанрове. Един от героите дори предложи общ термин за книги от този вид - „Робинзонада“. На страниците на учебник-четец се срещате­разговаряше както с Синдбад Моряка, така и с Ро­Бинсън (между другото, Робинсъните в литературата­има няколко десетки във всяка страна, само в Германия има около четиридесет­ка), и с Васютка, и с героите ще се придържам­книги, защото приключенията се случват най-често по време на пътуване­подправки.