Ерадикационна терапия

схеми

Дори преди 30-40 години диагнозата язва на стомаха изби почвата изпод краката ни. Диета през целия живот и безкрайно лечение на язвата, която въпреки всички трикове на лекарите се чувстваше чудесно в стомаха и нямаше да заздравее. Днес е намерено решение. Триумфалното откритие, което стана ключът към решаването на язвена болест, все още дава увереност на учените. И най-важното е, че дава надежда на хиляди хора, които чакат нови лекарства за рак, СПИН и много други трудни ­заболявания.

pylori

Пептична язва в света на големи числа

Според различни източници от 10 до 15% от населението на света в даден момент от живота си е изправено пред това заболяване. Както в Русия, така и в целия свят, язвената болест се счита за най-честата стомашно-чревна патология и с възрастта вероятността да се разболеете става по-голяма. Това до голяма степен се дължи на факта, че рискът от „улавяне“ на виновника за всички неприятности - малък, но много стабилен в кисела среда Helicobacter pylori - нараства само с годините. И ако след 20 години вероятността от инфекция е 20%, то с всяко следващо десетилетие тя се увеличава с точно 10%. Оказва се, че към началото на шейсетте години половината жители на планетата вече са добре запознати с H. ­pylori.

Всяка година се диагностицират все повече и повече нови случаи на заболяването. Лекарите свързват тази разочароваща тенденция с широкото използване на нестероидни противовъзпалителни лекарства, които значително увеличават уязвимостта на стомашната стена. Постиженията на съвременната медицина обаче позволяват да се даде много благоприятна прогноза за язвена болест. Но в края на миналия век всичко не беше така ­недвусмислено.

Схеми на ерадикационна терапия

Чрез проба и грешка

В продължение на много години произходът на язвената болест се тълкува погрешно. Фалшивите теории се превърнаха в силна основа за погрешно лечение, което не доведе до очакваните резултати. В началото на 20-ти век лекарите са склонни да вярват, че човек с язва на стомаха плаща за нервни шокове. Основата на терапията беше диета, която изключва всичко пържено, пикантно и пикантно и, разбира се, успокоителни. Не е изненадващо, че на фона на такова лечение възстановяването беше силно съмнително. ­резултат.

Малко по-късно злощастната солна киселина се обвинява за появата на язвена болест. Тя и само тя е обявена за основната причина за заболяването. Правят се подходящи корекции на обичайния режим на лечение: антиацидите стават основата на противоязвената терапия. Тези лекарства несъмнено улесняват протичането на язвена болест, но не могат да гарантират пълно излекуване. Временната ремисия, настъпила след курс на ерадикационна терапия с антиациди, като правило завършва с рецидив. И едва в началото на 80-те години осъмна дългоочакваният и изстрадан от милиони пациенти ­вярно.

Откриване на Helicobacter pylori

Историята на едно от най-великите открития на 20-ти век започва през 1979 г., когато частният лекар Бари Маршал е назначен в най-голямата болница в Западна Австралия - Royal Perth Hospital. По време на едно от вътрешните обучения, организирани от ръководството на клиниката, Маршал се срещна с талантлив патолог Робин Уорън. Той просто изучаваше етиологията на гастрита и успя да плени нов приятел. Още през 1981 г. дуото Маршал и Уорън откриха спирална бактерия в лигавицата на пациенти с гастрит. Изследователите отнеха една година да разработят хипотеза, свързваща силните връзки на "новороденото" Helicobacter pylori с язвена болест и рак ­стомаха.

Пътят към успеха обаче рядко е проправен с рози и лилии. Отначало теорията за Маршал и Уорън се срещаше само от ухилванията на колегите и скептицизма на почтени учени. През 1998 г., когато трудностите отминаха, Маршал пише: „Тогава всички бяха против мен. Но знаех, че съм прав. " Упорити австралийци прокараха пътя за своето откритие, без да пестят нито време, нито усилия, нито ­здраве.

След неуспешен опит да зарази прасенца с Helicobacter pylori, Маршал се реши на експеримент, достоен за големи изследователи. Той изпи съдържанието на култивираната на H. pylori чиния на Петри и се подготви за чакането. Ученият се надявал, че след година или малко повече ще му бъде поставена диагноза язва на стомаха и накрая ще докаже очевидна причинно-следствена връзка. Събитията обаче не отнемаха много време. ­да чакам.

Три дни след началото на експеримента майката на Маршал забеляза, че синът й има лош дъх. Скоро към симптомите се присъединиха гадене и повръщане и само осем дни след отчаяния акт ендоскопското изследване потвърди: в стомаха на лекаря започна остър гастрит и H. pylori се култивира от намазка от лигавицата. На 14-ия ден от експеримента Маршал започва да приема антибиотици. След курса на лечение завършете ­възстановяване.

Лекарства за ерадикационна терапия (международни и търговски наименования)