Джеймс поглъща ефекта на пеперудата

Ефектът на пеперудата

Ефектът на пеперудата

Език на писане: английски

Превод на руски: В. Осовски (Ефект на пеперудата), 2004 - 1-во изд.

  • Жанрове/поджанрове: научна фантастика (временна фантастика, опера Chrono | мека (хуманитарна) научна фантастика)
  • Обща характеристика: Психологическа
  • Местоположение: Нашият свят (Земя) (Америка (Север))
  • Време на действие: 20 век
  • Преместване на историята: Свръхестествени способности, супергерои | Ставане/израстване на герой
  • Линейност на сюжета: Линейна с екскурзии
  • Читателска възраст: Всяка

Роман по сценарий на Е. Брес и Д. М. Грубер. Евън Треборн изобретява начин да се върне в детството си. Докато се опитва да поправи живота на близките си, той открива, че всяко пътуване в миналото предизвиква промени в настоящето.

- "Ефектът на пеперудата" 2004, САЩ, Канада, режисьор Ерик Брес, Дж. Макки Грубер

пропуснете lemomo, 23 май 2014 г.

Това е просто нереална книга! Четох на един дъх.

Книгата предизвиква буря от чувства и емоции, нереални преживявания.

Всяко малко нещо, дори и дума, променя света, променя бъдещето. Книгата ви кара да се замислите как живеете, дали живеете правилно, защото не можем да се върнем в миналото и да не променим нищо. Много поучителна книга.

Винаги трябва да жертвате нещо и всяко действие променя живота ни. Би ми било интересно да видя как по-малките, несъществени неща влияят на живота. Като закъснение, например, за автобус или загуба на портфейла си, животът се променя.

Гледах филма, също много ми хареса, той е идентичен с книгата, почти дума по дума. Гледах и римейкове на този филм, те са по-слаби в сюжета, тогава беше не по-малко интересно за гледане.

Книгата много ми хареса. Първо гледах филма.

Като цяло съм много доволен от прочетеното - добър пример за новелизация.

Който и начин на запознаване с тази история да изберете, хронологичната част на събитията е непроменена и недвусмислена. Ако в класическите сюжети животът на главния герой е разделен на преди и след, тогава животът на Евън (главният герой на „Ефектът на пеперудата“) е постоянно разделен на парчета. Превръща се в множество алтернативни линии на събитията, но е невъзможно да се види някаква целесъобразност. Тъй като героят не иска да постигне нито един резултат, например, спасете Крокет (кучето на Евън) или бъдете доволни от Кейли. Той постоянно заменя една алтернатива с друга. И никой от тях не го удовлетворява, винаги можете да подобрите нещо. Затова не знам как се чувствам по тази история. От техническа гледна точка сюжетът е проверен и безупречен. От гледна точка на героите и техните действия и колко лесно се променя животът им от една малка промяна, искам да извикам и да настоявам - да, героите са виновни, те сами избират да станат заложници на обстоятелствата. И аз имам всички основания да го кажа. Какво ми казвате, че човек не влияе на живота си? Какъв човек избира шансът? В детството съдбата решава вместо нас и тогава не. Тогава ние сами правим избор - работим като сервитьорка на бензиностанция и се самоубиваме или ставаме проститутка; да се отдаде на науката или да се грижи за момиче, в което е влюбен от детството. Но това е просто разсъждение по темата. Всъщност писателите направиха всички герои (Евън, Кейли, Томи и Лени) твърде нездрави, за да се борят за щастие - Евън страда от затъмнения, Кейли имаше психологическа травма като дете (баща е педофил), Томи е син на садистичен перверзен баща, Лени има комплекси за външния си вид и склонност към припадъци. Следователно от моделите на промени, които се случват в съдбите на героите, когато обстоятелствата от миналото се променят, както за доброто, така и за лошото, не може да се измъкне. В този смисъл историята е блестящо конструирана и превъзходно обмислена. Наслади се!

Първо прочетох книгата, а след това гледах филма. Филмът е прекрасен, но, четейки книгата, все пак си представяте всичко по-ярко и по-интересно и по някаква причина има такъв момент - леко разочарование, че героите от филма не приличат на тези, които си представя въображението ми при четене ))

Всяка книга винаги ще бъде по-интересна от екранизация. В този случай КНИГАТА се основава на СЦЕНАРИЯТА на филма, а Джеймс Суол адаптира сценария в роман.

Прочетох книгата на един дъх, изумително написана